На 12.05.2008 се провежда за пореден път Ден на социолога, тази година под надслов "Формиране и функциониране на гражданско общество в българското общество". Приветстваме усилията на студентите от Клуба на социолога да организират социологическа дискусия по тази изключително значима тема. Ние обаче не можем да участваме в нея. За решението ни има формална и съдържателна причина:
Формалната причина е в начина, по който бе обявено “решението”, по думите на доц. Серафимова (в коментар, написан в този блог), да се проведе поредния Ден на социолога на тема “Формиране и функциониране на гражданско общество в българското общество" на 12.V. 2008 г. “Решение”, което на катедрено заседание беше просто “сведено”, а не поставено на обсъждане, както предполага академичната етика, зачитането на колегиалното мнение, а и всяко реално вземане на решение в гражданско общество. С други думи, решението за дискусията беше анти-проява на гражданско действие.
Далеч по-важни са съдържателните ни възражения. Смятаме, че има същностни противоречия между начина, по който ние, от една страна, и ръководството на катедра "Социология", от друга, разбираме природата на гражданското общество. Тези противоречия избуяха през последните месеци, когато трябваше да заемем ясни граждански позиции по казуса със законосъобразността на факултетното ръководство.
За нас основна характеристика на модерното гражданско общество е възможността за аргументирано отстояване на различни позиции и уважение на позицията на другия. В едно модерно общество правото е основен социален регулатор именно, за да се даде възможност на всички участници в обществения живот да постигат целите си, без с това да вредят на другите участници. Тоест законите, от една страна, ограничават, но от друга - дават свобода, понеже поставят гражданите в равни позиции и карат всички да се подчиняват на едни и същи правила. В една модерна държава не може да има право по “целесъобразност” – някой, който се “харесва повече”, или осигурява повече “привилегии”, да има повече права от останалите, вкл. и правото да определя нашите права.
Въпреки че някои не харесват да се цитира "Отговор на въпроса: Що е Просвещение" на Кант, ще рискуваме да припомним няколко реда от знаменитото му есе:
Гражданското общество не може и не бива да бъде свеждано до властта, политиката и законите. Гражданското общество се формира от свободни, автономни индивиди и техните обединения, а не от зависими поданици. Гражданско общество не е да се ослушваш в посока към по-силния, да слушаш какво ще ти нареди и съвсем не е, ако използваме думите на Вебер, "желязната клетка на бъдещето". Напротив, гражданското общество е в стремежа да осъществиш идеите си, да следваш принципите си, вярата си, да защитаваш каузи. В гражданското общество участват по дефиниция хора, които са отговорни за постъпките си, а не чакат някой да им каже коя е правилната гледна точка. Властта и законите са условието това да се случва. Ако законите не се спазват, ще се облагодетелстват по-силните, онези с пари и връзки, корумпираните. Според нас именно личният ангажимент към спазването на законите е проява на гражданско общество, а не очакването “силната ръка” вън и независимо от гражданите, да гарантира техните права.
Не мислим, че катедра, чието ръководство с поведението и действията си пряко се противопоставя на подобно общоприето разбиране за гражданско общество, има моралното право да организира дебати на тази тема. Според ръководството на катедрата спорът от последните месеци няма две страни, а само една; гражданското общество е приравнено с военното, а законността – с “целесъобразността”.
Същевременно смятаме, че ако нашите млади колеги от Клуба на социолога се вълнуват от реалното формиране и отстояване на мнения в гражданското общество, а не от красиви декларации, те нямат нужда от ментори. Те са способни и сами да организират една истинска дискусия, в която да отстояват позицията си като социолози и като граждани. На тази дискусия пожелаваме успех.
Боряна Димитрова, Светла Енчева
Формалната причина е в начина, по който бе обявено “решението”, по думите на доц. Серафимова (в коментар, написан в този блог), да се проведе поредния Ден на социолога на тема “Формиране и функциониране на гражданско общество в българското общество" на 12.V. 2008 г. “Решение”, което на катедрено заседание беше просто “сведено”, а не поставено на обсъждане, както предполага академичната етика, зачитането на колегиалното мнение, а и всяко реално вземане на решение в гражданско общество. С други думи, решението за дискусията беше анти-проява на гражданско действие.
Далеч по-важни са съдържателните ни възражения. Смятаме, че има същностни противоречия между начина, по който ние, от една страна, и ръководството на катедра "Социология", от друга, разбираме природата на гражданското общество. Тези противоречия избуяха през последните месеци, когато трябваше да заемем ясни граждански позиции по казуса със законосъобразността на факултетното ръководство.
За нас основна характеристика на модерното гражданско общество е възможността за аргументирано отстояване на различни позиции и уважение на позицията на другия. В едно модерно общество правото е основен социален регулатор именно, за да се даде възможност на всички участници в обществения живот да постигат целите си, без с това да вредят на другите участници. Тоест законите, от една страна, ограничават, но от друга - дават свобода, понеже поставят гражданите в равни позиции и карат всички да се подчиняват на едни и същи правила. В една модерна държава не може да има право по “целесъобразност” – някой, който се “харесва повече”, или осигурява повече “привилегии”, да има повече права от останалите, вкл. и правото да определя нашите права.
Въпреки че някои не харесват да се цитира "Отговор на въпроса: Що е Просвещение" на Кант, ще рискуваме да припомним няколко реда от знаменитото му есе:
"Та колко е удобно да си непълнолетен! Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., то тогава съвсем няма защо да се мъча. Аз не съм принуден и да мисля, след като мога само да плащам: нека другите поемат заради мен досадните неща."
Гражданското общество не може и не бива да бъде свеждано до властта, политиката и законите. Гражданското общество се формира от свободни, автономни индивиди и техните обединения, а не от зависими поданици. Гражданско общество не е да се ослушваш в посока към по-силния, да слушаш какво ще ти нареди и съвсем не е, ако използваме думите на Вебер, "желязната клетка на бъдещето". Напротив, гражданското общество е в стремежа да осъществиш идеите си, да следваш принципите си, вярата си, да защитаваш каузи. В гражданското общество участват по дефиниция хора, които са отговорни за постъпките си, а не чакат някой да им каже коя е правилната гледна точка. Властта и законите са условието това да се случва. Ако законите не се спазват, ще се облагодетелстват по-силните, онези с пари и връзки, корумпираните. Според нас именно личният ангажимент към спазването на законите е проява на гражданско общество, а не очакването “силната ръка” вън и независимо от гражданите, да гарантира техните права.
Не мислим, че катедра, чието ръководство с поведението и действията си пряко се противопоставя на подобно общоприето разбиране за гражданско общество, има моралното право да организира дебати на тази тема. Според ръководството на катедрата спорът от последните месеци няма две страни, а само една; гражданското общество е приравнено с военното, а законността – с “целесъобразността”.
Същевременно смятаме, че ако нашите млади колеги от Клуба на социолога се вълнуват от реалното формиране и отстояване на мнения в гражданското общество, а не от красиви декларации, те нямат нужда от ментори. Те са способни и сами да организират една истинска дискусия, в която да отстояват позицията си като социолози и като граждани. На тази дискусия пожелаваме успех.
Боряна Димитрова, Светла Енчева
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
