Вчера Лудвиг Витгенщайн навърши 120 години. В същия ден излезе четвъртият брой на списание NotaBene, посветен, разбира се, на Витгенщайн :-).
По повод на Витгенщайн и езиковите игри ме "сърби" да ви разкажа една история, на която бях свидетел преди две години и която послужи за основа на недовършения роман "Fast-food story", който писахме с един приятел. Та историята (хубав пример и на тема "етнометодология", между другото) е следната:
Дюнержийница. Влиза човек, застава кротко на тезгяха и пита:
- Имате ли чук?
Момчето, което продава дюнерите, отговаря:
- Да, имаме чук.
Посетителят:
- А, чудесно! Аз работя отсреща в магазина за бельо и все ме питат - имаме ли чук.
Дюнерджията дава на посетителя чук. След известно време посетителят се връща и носи на дюнерджията бира.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
това звучи малко като даниил хармс, страхотно е!
ОтговорИзтриване