Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.03.2009 г.

Психологът Николай Михайлов за университета


Не познавам Николай Михайлов, от блога му разбирам, че е магистрант по клинична и консултативна психология в Софийския университет, копирайтър и други неща. Не помня да съм обръщала внимание на блога му досега, но послидният му пост "Люлкоскачане" дълбоко ме впечатли и искам да го споделя с читателите на моя блог. В него става дума за това - как университетът у нас третира студентите, както авторитарен родител третира децата си. Как това води до неспособност на хората, излезли от университета, да се справят с елементарни практически ситуации. Как университетът пречупва и преподавателите.

Ако сте студенти, с цялото си сърце ви призовавам да прочетете тази публикация.

Ако сте преподаватели, също (но за вас съм почти сигурна, че ще го направите, особено, ако сте ми колеги, пък току виж и някой от вас се "разписал" там на тема "коя е Светла Енчева и защо още не е защитила дисертация"... лошо няма, светът е шарен).

И така - "Люлкоскачане" на Николай Михайлов.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14 коментара :

  1. Като цяло заставам зад написаното от Николай, дори се замислих, дали пък не съм действала понякога по начин, който на теория не приемам. Нещо, което ми направи впечатление, обаче, е че той изцяло отхвърля идеята за изпити - "Проверката на знанията чрез изпити създава нагласа, че оценяването на постигнатото и на компетенциите е нещо опасно, критично, стресиращо.". За самата мен изпитната сесия е най-неприятната чст от работата, но от друга страна, по-скоро бих поставила въпроса за формата на изпитите, а не за съществуването им въобще.

    ОтговорИзтриване
  2. Разбира се, съгласна съм с теб, но и се надявам, че той не отрича изпитите по принцип, а масовата практика на изпитване у нас. Едно е изпитът да установи как мислиш и какво си способен да направиш сам, друго е да трябва да възпроизведеш едно към едно това, което преподавателят иска.

    Казват, че китайците измислили изпитите, не ги е срам. Но в съвременното общество няма как без изпити, поне аз не си го представям.

    ОтговорИзтриване
  3. Изпити трябва да има, друг е въпросът за начина на провеждането им - и понеже погледнах профила Ви и видях София/Благоевград ви давам пример с ЮЗУ - моят мъж завърши задочно право там през 2003г. и на практика се е явил нормално (според него и мен) на 4 или 5 изпита от 48 или подобен брой общо изпити. Как се нарича явление - 120 души пишат в аудитория с двама "пазачи", предават работите си и след две седмици им дават резултат? Аз го наричам всичко друго, но не и изпит.
    Ако съм Ви засегнала по някакъв начин с написаното - моля за извинение!

    ОтговорИзтриване
  4. Лили, благодаря за коментара и изобщо не сте ме засегнала :-), аз лично допринесох, с каквото можах, за да бъде свален бившият декан на ПИФ Александър Воденичаров. И знам доста по-страшнички неща от тези, които Вие казвате.

    ОтговорИзтриване
  5. Ами че то си е полезно четиво и за даскали като мене!

    ОтговорИзтриване
  6. Радвам се! Аз за това го линкнах, защото може да е полезно на много хора.

    ОтговорИзтриване
  7. Това съм аз. :)
    Светла, здравей и благодаря. Окуражаващо е да видиш отклик и съзвучие на това, което те вълнува.
    lynn, с тези изречени мисли се надявам първо аз самият да си помагам да осъзная мои навици и нагласи, които са бариери, и също да провокирам у други да ги осъзнават. Може би е аналогия с психотерапията - осъзнаването на скрит конфликт ни освобождава от него.
    За изпитите - мисля, че оценката и самооценката са важни при всяка дейност и всяко учене. Помня, че по физическо навремето скачахме поне 20 см. по-дълго, ако имаше измерителни линии на асфалта. За мен е проблем, когато оценката е някаква присъда, оценяване (съжалявам за тавтологията). Колко по-естествено изглежда да се възлагат задачи, които изискват използването на наученото и то по начин, близък до "реализацията", използването им в реалността. Да се дава обратна връзка от различни източници, да се измерват предварително зададени критерии. Изпитът чрез възпроизвеждане на набор от факти и термини е чудовищно изкуствен. Това е първо, най-ниско ниво на знания по таксономията на Блум (хайде и аз да възпроизведа малко факти и термини :)) Има още пет нива нагоре, а освен това има и нива за умения.
    Като че ли посоката е обърната - ако почвахме от реализацията (широко дефинирана), след това необходимите компетенции и чак след това - какво и как се учи, би било доста по-смислено.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Николай, добре дошъл и се радвам, че сме общо взето на едно мнение за изпитите. Не, оценката не бива да е присъда. Може би понякога моите оценки са звучали така, но винаги съм давала възможност те да бъдат дискутирани и често съм убеждавала студентите в мотивите си, а понякога, ако оценката се базира на студентско представяне в час, съм включвала и останалите присъстващи студенти в поставянето й и съм ги питала какво мислят за мотивите ми да сложа дадена оценка.

    И ужасно съм съгласна, че изпитите, особено по хуманитарните дисциплини, не бива да се базират на наизустяване. Един от най-добрите ми преподаватели казваше - човек разбира какво е социология тогава, когато я прави. Освобождаваше много студенти от изпит на базата на участие в упражненията (а за тези упражнения изискваше много, така че освобождаването не беше подарено). Тези, които оставяше на изпит, ги оставяше сами в една аудитория да пишат и им позволяваше да ползват лекции и всякаква литература, но беше невъзможно да се "спасят" с преписване - той ги изпитваше върху това, което са разбрали сами.

    За сравнение, нашият бивш декан преди години отмени дипломните работи за бакалавърска степен във факултета, защото "студентите преписвали" (а това, че се толерира преписването - "рефератите" - по време на цялото им следване, е друг въпрос, а за покупко-продажбата на писмени работи да не говорим). Така че те могат само да се явяват на държавен изпит, където да пишат наизустени фрази от лекциите си и така и нямат възможност да демонстрират какво, всъщност, са научили от 4 години социология. Когато съм имала тази възможност, съм им давала курсови работи, които те са защитавали на изпита - така добре си проличава кой как мисли. Но накрая всички отиват "под ножа" на държавния изпит.

    ОтговорИзтриване
  9. Когато изпитите заемат своето органично място в една стройна и логична система на обучение, чисто техническите проблеми, свързани с тях, отиват на заден план. Ами че - аз съм имал изпит (по соцвремето), билетчетата, за който, ги теглихме предния ден. Т.е. - имахме на разположение половин ден и цяла нощ да се готви по два въпроса. Но - изпитът мина на много високо ниво и хич не беше лек - и оценките вероятно са били справедливи.
    По двете дисциплини, по които аз водя упражнения, през последните години изпита се свежда до възпроизвеждане на прочетеното (прочетено - в буквалния смисъл на думата) на лекциите. Да пукна, ама аз това "изпит" не мога да го нарека! А аз съм научен, като върша нещо, да се старая да го върша както трябва. И затова, предпочитам с този изпит да си нямам нищо общо.

    ОтговорИзтриване
  10. Андрей, с подобни "изпити" и аз предпочитам да нямам нищо общо и се радвам, че в последно време не ми се и налага! За мое най-голямо щастие вече не ми се налага да присъствам и на изпити, на които титулярът казва: "Бре, че умно! Ти го питаш, а то ти отговаря наизуст!" или ме публично ме скастря, че съм писала двойка на преписана курсова работа - ами той, студентът, можел да я защити!

    ОтговорИзтриване
  11. lynn каза... "120 души пишат в аудитория с двама "пазачи", предават работите си и след две седмици им дават резултат." И т.н.

    Малеееей, аз съм ужасно древен динозавър, по наше време такова нещо нямаше. Бях доста години през комунизма преподавател на основна работа в две висши училища, съвсем различни, след това и в още на хонорар, имам добър поглед върху проблема ТОГАВА. След това, през демокрацията, преподавах доста по-малко - или кратки специализирани курсове, или практически английски език. И нямам преки впечатления. Обаче това, което чувам, е умопомрачително! Корупцията е достигнала не само правото (където е епохална), ами дори и медицината, където вече все повече изпити можели да се купят. Е, добре, ако е рекъл отговорникът за тия работи да се доживее пенсията, ще бягаме в друга държава. А дотогава ще се лекуваме единствено с връзки (то и без това само така правим), а в съда ще се сражаваме безмилостно с некадърността и корупцията, като ги разобличаваме, като искаме отводи на съдии и т.н.
    Ама това така не става, бе!
    Ебаааати държавата!
    Светленце, и ти ми викаш да не съм викал, че е кочина!?
    Ами че тя е нещо много по-лошо от кочина! И ти самата непрекъснато го доказваш това нещо в блога си.

    ОтговорИзтриване
  12. На колегата Николай Михайлов трябва да му се издигне паметник в двора на СУ!
    Съвсем сериозно го предлагам.
    В историята на нашия университет поне през последните 20 години той беше Студентският Лидер.
    Николай Михайлов беше председател на Студентският съвет на ФФ и по времето на неговото лидерство студентският съвет наистина направи много за студентите - книжката "Пътеводител на студента", която получават всички първокурсници с над 100 страници полезни информации от административен и технически характер (за учебния план; задължителните, избираемите и спецкурсовете; за стипендии и общежития; за техните права и задължения и т.н.); функциониращ уеб-сайт на СС на ФФ с много полезни линкове и още инфо-;
    И най-важното, Николай Михайлов организира безброй срещи и дискусии на студентите и преподавателите...
    Това, че стената е от бетон не е негова вина.
    Само за сравнение ще напиша, че студентските съвети преди и след него се занимаваха предимно с друго - например, организиране на среща под патронажа на президента Първанов преди 120-годишнината на СУ, или едно незабравимо "мероприятие", организирано на 20 декември 2000 година с тогавашните силни на деня.
    Нормално е студентските лидери да са кариеристи.
    Кариеризмът не е лошо нещо - особено, ако човек е избрал да живее в света, а не да се уедини като монах.
    Но не е нормално студентските лидери да са конформисти и да са винаги със силните на деня - според който е силният на деня.
    Само когато Николай Михайлов беше лидер на съвета на студентите, те се чувстваха като общност.
    И само тогава нямаше политиканстване, украсено с реторически финтифлюшки като уж "политическо говорене".
    От предишните студентски активисти също много на мястото си тежеше и грамадна работа свърши и Юнуз.
    ***
    А впрочем, Николай Михайлов сега върши много работа и като ръководител на кариерния център към ФФ.

    ОтговорИзтриване
  13. Димка, не ги знаех тези неща за Николай (освен за кариерния център). Много се радвам, че има такива хора и ти благодаря, че разказа за него тук! Студентските съвети се идентифицират от мнозина (и не без основание) като места, където отиват разни кариеристчета за лично облагодетелстване, подмазват се на декани и ректори и въртят далавери с общежития. Затова е прекрасно, че има и хора, за които Студентският съвет е поле за академизъм, възможност да се направи образованието по-добро.

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей, Николай, след това пояснение съм напълно съгласна с теб - трябва да се оценява компетентност, зададена от изискванията на бъдещата работна среда, а не "знаенето" на факти.

    ОтговорИзтриване