Да, Александър Воденичаров падна вчера, подаде си оставката на Общо събрание на ПИФ (Правно-историческия факултет) на Югозападен университет. Новият декан се казва проф. Софка Матеева и е избран в истински избор с още двама конкуренти (нещо нечувано, имайки предвид тоталитарния стил на ПИФ до вчера)! Използвам случая и блога си да честитя на проф. Матеева от сърце :-).
Прекалено много се радвам, за да разказвам подробности, повече детайли можете да намерите в поста на ГТА за събранието. Повечето от вас са следили цялата история, знаят как започна всичко и отчасти как продължи; си дават сметка за размерите на събитието. Направо не е за вярване, че трима преподаватели във факултета плюс още неколцина в университета, плюс ГТА, плюс няколко журналисти, които пишеха, някои от тях - редовно, по темата, както и вие, активни граждани, блогъри, форумци, коментатори, които подкрепихте каузата (повечето от вас по някакъв начин са намерили място в блогрола ми, ако имам линк към ваш блог или сайт, или CV).
И аз като колегата ми Стефан Дечев засега не рискувам да изброявам конкретни имена от страх да не пропусна някого (но неговото име и това на Петър Дошков не мога да не кажа, защото те най-много се бориха, най-много рискуваха и най-много препатиха), но горещо ви благодаря, че бяхте (и сте) с нас.
Аз лично нямах никакви очаквания, че на Общото събрание вчера ще сме свидетели на коренно нов манталитет. Възмутените реакции по повод изказването на Боряна Димитрова не ме учудиха, но приятно ме изненада, че все пак Общото събрание отхвърли предложението на Мария Серафимова да бъдем официално заклеймени с Боряна и Стефан.
Да, макар и мъчително за мнозина и на моменти ужасно комично (примерно - често пъти никой не можеше да разбере за какво точно се гласува), на членовете на Общото събрание на ПИФ им се наложи свободно да избират между различни кандидатури.
В кулоарите чух един колега да казва по повод на наличието на алтернативни кандидатури като признак за демократичност: "Това не е демокрация. За демокрацията трябва и култура." В известен смисъл съм съгласна. Има различни видове култура. Ако става въпрос за културата, с която беше характерен ПИФ на Воденичаров - култура на корупцията, слагачеството, потъпкването на всякакви академични стандарти, толерирането на безочието, некадърността, неграмотността (в буквалния смисъл) - не, модерната демокрация и свободният избор не са част от тази култура. И с такава култура демокрация не става.
Така че не мисля, че в ПИФ всичко ще се промени като с магическа пръчка (много зависи и в каква посока ще се промени климатът в университета), но съм умерен оптимист.
Но сега за мен е важно само, че въпреки целия натиск, на който бяхме подложени (и ще продължаваме да бъдем, поне известно време), въпреки всичките си пари и връзки, Воденичаров падна.
Щастлива съм, наистина.
Прекалено много се радвам, за да разказвам подробности, повече детайли можете да намерите в поста на ГТА за събранието. Повечето от вас са следили цялата история, знаят как започна всичко и отчасти как продължи; си дават сметка за размерите на събитието. Направо не е за вярване, че трима преподаватели във факултета плюс още неколцина в университета, плюс ГТА, плюс няколко журналисти, които пишеха, някои от тях - редовно, по темата, както и вие, активни граждани, блогъри, форумци, коментатори, които подкрепихте каузата (повечето от вас по някакъв начин са намерили място в блогрола ми, ако имам линк към ваш блог или сайт, или CV).
И аз като колегата ми Стефан Дечев засега не рискувам да изброявам конкретни имена от страх да не пропусна някого (но неговото име и това на Петър Дошков не мога да не кажа, защото те най-много се бориха, най-много рискуваха и най-много препатиха), но горещо ви благодаря, че бяхте (и сте) с нас.
Аз лично нямах никакви очаквания, че на Общото събрание вчера ще сме свидетели на коренно нов манталитет. Възмутените реакции по повод изказването на Боряна Димитрова не ме учудиха, но приятно ме изненада, че все пак Общото събрание отхвърли предложението на Мария Серафимова да бъдем официално заклеймени с Боряна и Стефан.
Да, макар и мъчително за мнозина и на моменти ужасно комично (примерно - често пъти никой не можеше да разбере за какво точно се гласува), на членовете на Общото събрание на ПИФ им се наложи свободно да избират между различни кандидатури.
В кулоарите чух един колега да казва по повод на наличието на алтернативни кандидатури като признак за демократичност: "Това не е демокрация. За демокрацията трябва и култура." В известен смисъл съм съгласна. Има различни видове култура. Ако става въпрос за културата, с която беше характерен ПИФ на Воденичаров - култура на корупцията, слагачеството, потъпкването на всякакви академични стандарти, толерирането на безочието, некадърността, неграмотността (в буквалния смисъл) - не, модерната демокрация и свободният избор не са част от тази култура. И с такава култура демокрация не става.
Така че не мисля, че в ПИФ всичко ще се промени като с магическа пръчка (много зависи и в каква посока ще се промени климатът в университета), но съм умерен оптимист.
Но сега за мен е важно само, че въпреки целия натиск, на който бяхме подложени (и ще продължаваме да бъдем, поне известно време), въпреки всичките си пари и връзки, Воденичаров падна.
Щастлива съм, наистина.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
