Не ми е в стила да публикувам повече от един пост в един ден, но съм толкова щастлива, че не мога да се въздържа. С Крис решихме подаръкът ми за годишнината ни, която е през август, да е "Комуналният капитализъм" на Румен Аврамов. Аз от отдавна мечтаех за тази книга и най-сетне я имам.
Поръчах я от сайта на "Хеликон" и я платих чрез e-pay (с Крис не делим парите си, така че няма значение с чии пари е платено). Ето сметката:
Крайна цена: 97.00 лв.
Отстъпка : - 15% 14.55 лв.
Крайна цена с отстъпка : 82.45 лв.
цена транспорт : 1.40 лв.
Крайна цена + транспорт : 83.85 лв.
Прекрасно е намалението от 15%, ако си я поръчаш по интернет, но и да не беше то, пак щяхме да я вземем, но друго си е да си купиш нещо по интернет. Бях заявила доставката да се извърши чрез "Български пощи", а книгата дойде по куриер :-). Направих поръчката в понеделник и книгата дойде в сряда - бързо и удобно.
Макар и до годишнината да има време, подаръкът е навременен, защото исках книгата във връзка с дисертацията си. След като свалихме Воденичаров :-), отново влизам във форма, препрочитам някои стари неща, пописвам по малко и виждам необходимост да прочета и нови неща.
Просто не мога да се нарадвам на придобивката. Много харесвам идеите и творчеството на Румен Аврамов. Доколкото си спомням, за него първо ме "открехна" Петя Кабакчиева преди, може би, 8 години. В този блог съм го споменавала и още веднъж, във връзка с промоцията на книга на Александър Везенков. Макар да смятам, че песимизмът му понякога е краен (както краен би бил и един оптимизъм за развитието на България), не мога да пренебрегна гледната му точка. Като социолог, не мога да се абстрахирам от изходната му предпоставка, че развитието на една страна в посока капитализъм, демокрация не е въпрос само на добра (или зла) воля и международни директиви, а - най-вече - и на култура. А под култура, позовавайки се на френска мъдрост, авторът разбира "онова, което остава, след като всичко научено е забравено" (стр. 21).
Щеше ми се да цитирам и как Румен Аврамов описва "либералното" и "комуналното" начала. Либералното е "визия за стопанско устройство, която цени частното предприемачество, индивидуалната активност, свободната игра и развитието на конкурентните пазари" (стр. 19). Обратно, типологичната му противоположност, комуналното, е "държавното, груповото, колективното, кооперативното, партийното, клановото, престъпното, т.е. (...) икономическите последици от действието на образувания, следващи специфични закони (интереси) на определени социални групи и - по този начин - размиващи пазарната рационалност" (стр. 20). Тук ми хрумва, че, естествено, комуналната култура се отнася както към сферата на икономиката, така и към тази на образованието и случващото се в моя университет може да се опише като апотеоз на "диктатурата на комуналността" (случайно ли е, че "великите трудове" на Воденичаров са посветени тъкмо на... кооперативизма?). Среда, в която индивидуализмът вирее трудно, а какво да кажем за "свободната игра".
Но млъкни, сърце.
Важното е, че съм във възторг, че се сдобих с тази книга. Освен че всеки ред в трите тома (съответно 837, 734 и 620 страници) си струва, изданието е изящно, качествено, с твърди корици, а за идеята за снимките на корицата откровено завиждам, че не е моя. Отпред - нещо, прилично на абстракция, но отзад се вижда, че това всъщност е стена на панелен блок (комуналност в концентриран вид), който вече е почнал да се разпада поради собствената си некачественост. Художникът/фотограф е Кирил Прашков. Поздравления, определено "мой тип" фотография.
Накратко - щастлива съм.
Поръчах я от сайта на "Хеликон" и я платих чрез e-pay (с Крис не делим парите си, така че няма значение с чии пари е платено). Ето сметката:
Крайна цена: 97.00 лв.
Отстъпка : - 15% 14.55 лв.
Крайна цена с отстъпка : 82.45 лв.
цена транспорт : 1.40 лв.
Крайна цена + транспорт : 83.85 лв.
Прекрасно е намалението от 15%, ако си я поръчаш по интернет, но и да не беше то, пак щяхме да я вземем, но друго си е да си купиш нещо по интернет. Бях заявила доставката да се извърши чрез "Български пощи", а книгата дойде по куриер :-). Направих поръчката в понеделник и книгата дойде в сряда - бързо и удобно.
Макар и до годишнината да има време, подаръкът е навременен, защото исках книгата във връзка с дисертацията си. След като свалихме Воденичаров :-), отново влизам във форма, препрочитам някои стари неща, пописвам по малко и виждам необходимост да прочета и нови неща.
Просто не мога да се нарадвам на придобивката. Много харесвам идеите и творчеството на Румен Аврамов. Доколкото си спомням, за него първо ме "открехна" Петя Кабакчиева преди, може би, 8 години. В този блог съм го споменавала и още веднъж, във връзка с промоцията на книга на Александър Везенков. Макар да смятам, че песимизмът му понякога е краен (както краен би бил и един оптимизъм за развитието на България), не мога да пренебрегна гледната му точка. Като социолог, не мога да се абстрахирам от изходната му предпоставка, че развитието на една страна в посока капитализъм, демокрация не е въпрос само на добра (или зла) воля и международни директиви, а - най-вече - и на култура. А под култура, позовавайки се на френска мъдрост, авторът разбира "онова, което остава, след като всичко научено е забравено" (стр. 21).
Щеше ми се да цитирам и как Румен Аврамов описва "либералното" и "комуналното" начала. Либералното е "визия за стопанско устройство, която цени частното предприемачество, индивидуалната активност, свободната игра и развитието на конкурентните пазари" (стр. 19). Обратно, типологичната му противоположност, комуналното, е "държавното, груповото, колективното, кооперативното, партийното, клановото, престъпното, т.е. (...) икономическите последици от действието на образувания, следващи специфични закони (интереси) на определени социални групи и - по този начин - размиващи пазарната рационалност" (стр. 20). Тук ми хрумва, че, естествено, комуналната култура се отнася както към сферата на икономиката, така и към тази на образованието и случващото се в моя университет може да се опише като апотеоз на "диктатурата на комуналността" (случайно ли е, че "великите трудове" на Воденичаров са посветени тъкмо на... кооперативизма?). Среда, в която индивидуализмът вирее трудно, а какво да кажем за "свободната игра".
Но млъкни, сърце.
Важното е, че съм във възторг, че се сдобих с тази книга. Освен че всеки ред в трите тома (съответно 837, 734 и 620 страници) си струва, изданието е изящно, качествено, с твърди корици, а за идеята за снимките на корицата откровено завиждам, че не е моя. Отпред - нещо, прилично на абстракция, но отзад се вижда, че това всъщност е стена на панелен блок (комуналност в концентриран вид), който вече е почнал да се разпада поради собствената си некачественост. Художникът/фотограф е Кирил Прашков. Поздравления, определено "мой тип" фотография.
Накратко - щастлива съм.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Браво, Светла,
ОтговорИзтриванеЧестито! И като се има предвид, че в тая така наречена държава с нейната популация почти не останаха хора, които да се зарадват, че са получили книга ...
Книгата изглежда интересна! Още повече, че автора е бил в кухнята на нещата и това и придава някаква автентичност.
ОтговорИзтриванеОтносно конкуренцията на Запад започва да си пробива път една идея за сътрудничеството, което май е различно от комуналното. Става въпрос за смесица между сътрудничество и конкуренция - coopetition.
Това същият Р. Аврамов ли е, който се увърташе окло БКП (БСП)? Те всичките станаха специалисти по капитализъм. Ако е този, за който си мисля, и да ми я подаряват, книгата му, не бих я чел. А на Вас Ви препоръчвам най-новата книга на вече "бившия" Ви научен ръководител. Жестока е!
ОтговорИзтриванеМерси, Красимир! Наистина много се радвам на книгата, не мога да й се нарадвам.
ОтговорИзтриванеNin, не само изглежда, а е и интересна. Не е много лесна за четене, особено в по-икономическите си части, но пък авторът нарочно се е опитал да пише по-понятно и есеистично.
Анонимен, става въпрос за този Румен Аврамов. Не ми е известно някога да се е "увъртал" около "БКП (БСП)", но и не съм търсела информация по въпроса. Само знам колко клевети се изприказваха напоследък за хора, които познавам.
Коя най-нова книга на доц. Серафимова имате предвид? Защото друг бивш научен ръководител нямам. Що се отнася за най-новата книга на настоящия ми научен ръководител проф. Георги Фотев "Дългата нощ на комунизма в България", съгласна съм с оценката Ви.
00 лв
ОтговорИзтриванеОбъркал съм поредността на научните Ви ръководители, за което се извинявам. Става дума за Г. Фотев. Аз все пак няма да чета Р.А. Успех!
ОтговорИзтриванеВпечатлена съм от желанието Ви за прецизност по отношение на моята биография. А Румен Аврамов не Ви карам да четете, ама аз ще си го чета :-)
ОтговорИзтриванеНе се интересувам чак толкова от Вашата биография, колкото от това, че във вашият блог някъде ставаше дума за Г.Фотев, когото имам удоволствието да познавам и уважавам. Погрешно съм останал с впечатлението, че той е сменен като ваш научен ръководител, за което отново се извинявам. Е ако Ви топли това, че нещо съм запомнил, макар и погрешно от вашия блог, кефете се. Даже ако тови Ви радва много и в бъдеще бих могал да "греша" по-често.
ОтговорИзтриванеАко горният се посвещава на всичко, свързано с проф. Фотев с такова усърдие, с каквото проверява блога на Светла Енчева, говорим за най-добрият специалист по Георги Фотев! Поздравления!
ОтговорИзтриванеКъм горния, изобщо не се чуствам специалист, а Вие си четете Румен Аврамов, може и Стоян Михайлов или когото си искате... Те познават капитализъма, такъв какъвто ни го ...
ОтговорИзтриванеЗа Стоян Михайлов съм напълно съгласна с Вас. И с танк да ме карат, няма да го чета. Нито пък "произведенията" на сина му (който видял, че Питър Бъргър е написал "Покана за социология", та написал и той... poor Berger, if he ever knew...). Освен ако не се налага по изследователски съображения, да видя каква "официална социология" се е преподавала преди 20 години. Ако човек се настрои на такава вълна, може да е даже интересно и забавно. Ако не беше твърде сериозно, де.
ОтговорИзтриванекомуналното, е "държавното, груповото, колективното, кооперативното, партийното, клановото, престъпното, т.е. (...) икономическите последици от действието на образувания, следващи специфични закони (интереси) на определени социални групи и - по този начин - размиващи пазарната рационалност" (стр. 20)
ОтговорИзтриванетова ли казва наистина? грешни пари, много грешни са тези 80 и кусур лв.
светла, мисля, че за тия 80 лв можехте да си купите бутилка скъпо шампанско и да си изкарате супер за годишнината.
:)
следващия път
Аз не пия, пък и да пиех, не бих похарчила 80 лева за алкохол, поне докато съм със сегашния си финансов статус, а предполагам и изобщо. Имам малко по-различни представи за ценност. Бих ги дала за книги, за музика (за компютър или скенер няма да стигнат), за някои други неща.
ОтговорИзтриванеА като чета, мисля. И се опитвам да вникна в контекста на написаното. Което пък прави четенето по-приятно, а и по-смислено.
Никак не сте прав, epistemic murk! Ако постановките в такава дебела книга (в няколко тома) не са правилни, Светла ще има да критикуууува .... А писменият резултат от критикуването в един момент абонира за нещо, нали така.
ОтговорИзтриванеИзвинявам се за известната свръхоткровеност, ама истината си е истина, нали така. Все пак приемете горното като шега!
Отвъд шегата, Красимир, тук не говорим за "прав" и "не-прав", а за ценностни и методологически ориентации. Ориентацията на авторката на коментара към мислители от типа на Мишел Фуко може би прави описаната от мен по определен начин позиция на Румен Аврамов изначално несимпатична. Макар да са възможни и прочити, в които Фуко и Аврамов да съ-съществуват. Но за да има прочит, все пак подлежащото на прочит трябва да се прочете. Намирам за несериозно да се вадят изводи за стойността на една книга само от няколко цитирани реда в блог. Дори някой да би намерил това за "постмодерно".
ОтговорИзтриванеИначе блогът на epistemic murk е интересен.
Малеей, Светла, това, дето си го написала, ще трябва да го прочета още 3-4 пъти, за да го разбера в дълбочина :-)))
ОтговорИзтриванеАма въпреки това да кажа и друго, де. Че има и дебели, и тънки книги, които никой не чете. И от което не е загубил.
Пожелавам твоят бъдещ труд да се чете! Не само да се подвърже и представи там, където трябва ...
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеАсистент Енчева, накарахте ме да се усмихна от умиление, докато четях постинга ви за книгата, която сте сикупила. Личи си колко сте щастлива от това. Аз самата се радвам много на такива хора като вас, които оценяват наистина стойностните неща. Въпреки че, "стойностно" има различни измерения за всеки. Знам какво е щастието от дългочакана придобивка и напълно ви разбирам ентусиазма. Бъдете здрава - вие и любимите ви същества и все така човек със съдържание!
ОтговорИзтриванеВаша студентка
Красимир, да, има и хубави неща освен четенето... писането по форуми, например, хе хе.
ОтговорИзтриванеСъжалявам, че Жана е премахнала интересния си коментар, защото имах желание да отговоря. Все пак, да си кажа. Последното, което е имал предвид Румен Аврамов, е да прави дихотомия "икономически рационален капитализъм" срещу "икономически ирационален социализъм" в България. Става дума за либералното и комуналното като, ако щеш, "идеални типове" по Вебер. Както "комуналното" може да се проявява и в "капиталистическа" среда, така, макар да е по-трудно осъществимо, е възможен и обратният вариант. При това авторът напълно осъзнава ценностната си натовареност. Съвсем не става въпрос за някакъв "просвещенски" оптимизъм. Както и да е. Ако искаш, ще изтрия тази част от коментара си.
Благодаря на студентката ми за коментара. Май се сещам коя е, но и да греша, няма значение. Аз пък съм особено щастлива, че има и студенти, които четат, и че имам късмета да преподавам на няколко от тях.
Ам-ма работа! Светла, що за нелепа идея да ме питаш дали да изтриеш нещо от собственото си съобщение?
ОтговорИзтриванеАз, общо взето, цял живот се боря да няма цензура, да няма забравяне, да се знаят нещата, да се помнят, да се съхраняват и т.н. и най-важното НИКОЙ НИКОМУ ДА НЕ НАЛАГА НЕЩО, а ти сега - да съм кажел дали да не изтриеш нещо? Ти решаваш какво да пишеш, аз мога само да дам мнение относно това, което си написала.
Днес цял ден се боря да разбера какво иска да каже една дама от обществените науки и най-вече защо иска увеличаване на заплатите на работещите в БАН без да се предвижда в искането РЕАЛНА ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ВСИЧКИ В БАН. То не е и само нейно искането - подготвя се петиция (от типа "дайте пари") до така нареченото правителство. Същевременно аз нямам възможност да й отговоря там - провежда се цензура. Вече доста хора ми се оплакват: един "голям демократ" е решил, че един сайт, който всъщност не е негов, е негово феодално имение, което той "модерира", т.е. цензурира всичко, което не отговаря на неговите разбирания. Е, аз пък отговарям в "Пуерон" - това е истинският форум Bulgarianscienceproblems.
Типична българска тъжна картинка - само че генерирана в САЩ.
Красимир, не питах теб, а авторката на един коментар, която беше изтрила коментара си, аз обаче го получих на електронната си поща и го намерих за много интересен, та не се стърпях да отговоря.
ОтговорИзтриванеА мнението ми за повишаването на заплатите в сферата на образованието и науката съм изразила тук.
Светла, прочетох статията ти за образованието и много ми хареса, това откроих като лайтмотив:
ОтговорИзтриване"Значи [...] бъкани сме от натрупани знания, които просто се чудят как да се излеят [...] "българинът" [...] е един такъв много образован и просветен, за което аргумент се явяват миналите столетия."
Моето мнение накратко, импровизирано.
Българинът не знае как живеят и какво мислят хората по света - и не се интересува. Дори да се клати в трамвая и да чете "Труд", където има статия на тази тема, той ще отиде на страницата за ритнитопковците (или модата, ако е жена). Българинът (прототипичният) не познава света - културата, историята, изкуството - и не желае да ги познава. Българинът няма да отиде да види дори Солун, защото е зает. Трябва да си оправя колата, да си вари компотите .... Е, може в краен случай да отиде в Солун - ако му потрябва нещо кожено (и да не е скъпо) ....
Да не говорим да отиде някъде "по-далеч", например във Флоренция. Българин, който е бил във Флоренция, може да ти каже (на мен ми беше казано), че никак не му е харесало там, защото .... има много дупки по пътищата. "Абе, като в България!"
Имам позната учителка, която казва, че положението в стандартното българско училище днес е такова, че висш модел на професионален стремеж е момичетата да станат "миски"; момчетата - таксиметрови шофьори.
За университета ти, Светла, знаеш повече ... То и аз вече знам доста за ЮЗУ ...
Като социолог, избягвам стереотипни обобщения като "българинът", затова и съм го сложила в кавички. Не че не разбирам какво искаш да кажеш. Но на мен лайтмотивът ми беше по-скоро, как кризата в съвременните ни образование и наука се "замазва" чрез "светлото минало" и възрожденските идеологеми.
ОтговорИзтриванеА социологията не е ли именно за това, да прави обобщения за групите в рамките на по-големите популации - а оттам и на големите и най-големите популации? Каква е принципната разлика между "родителят с две деца на територията на САЩ" и "българинът на територията на България"? Никаква! Това са две групи, които се изследват и за които се правят обобщения. Моето мнение е, че ултимативното ЦЕННО обобщение е именно от типа "българинът" (т.е. за големите популации) - стига да е истинно, естествено. Днес широко са възприети обобщенията "българинът е мърша" (направено преди век и половина - истинно), "българинът е байганьовец" (брутално, истинно и гениално), "българинът е андрешковец" (фино в анализа си, истинно, гениално).
ОтговорИзтриванеМоже още да се каже (аз го казах преди), че обобщенията за "българина" са обобщения за прототипичния българин. В лингвистиката ние боравим с понятието прототип, което е въведено от Рош (Eleanor Rosch) много отдавна (по-скоро първоначално в когнитивната психология). Не виждам каквато и да било причина да не се използва и в социологията.
Не споделям разбирането ти за социология. За мен няма такова нещо като "родителят с две деца на територията на САЩ", щото един е родителят с две деца в Канзас, друг - в Ню Йорк, един в Бронкс, друг - в Гринидж Вилидж... Ама хайде да не спорим.
ОтговорИзтриванеАз лично не мога да разчета последния коментар, излиза ми на въпросителни. Бихте ли го пуснали още веднъж, с по-нормална кодировка?
ОтговорИзтриванеАсистент Енчева, съжалявам че така излезе коментарът ми,но и аз незнам защо стана така. Исках да ви кажа, че не се представям с името си, защото мои колеги преди време за нещо подобно ме обвиниха в подмазвачество. Винаги съм мразела, когато някой се подмазва с цел облагодетелстване, но...все някой се намира да ни нарочи в това и онова. Извинявам се за глупавия коментар, но исках да ви кажа това. :) Успех и ще се видим наесен! :)
ОтговорИзтриванеВаша студентка
Не се притеснявайте, стават понякога проблеми с кодировките.
ОтговорИзтриванеСтранен възглед, че ми се подмазвате. С какво пък бих могла да ви "облагодетелствам" точно аз ;-). Не се притеснявайте, за мен да сте анонимна не е проблем.
До септември :-)!
"А социологията не е ли именно за това, да прави обобщения за групите в рамките на по-големите популации - а оттам и на големите и най-големите популации?"
ОтговорИзтриванекрасимир, откъде ви хрумна тази хмм.... количествено-еволюционна дефиниция за социология?
по въпроса за "българинът"
1. мен ме притеснява удобното обобщаване в мъжки пол, което издава андро-центричния мироглед на обществото ни (в него мъжкият пол е универсален и нормативен.) аз също като светла слагам всеки път думата в кавички и да си призная не мога да я понасям не само заради сексиския й заряд, а и
2. заради удобното замазване и хомогенизиране на различията и противоречията в обществото.
т.е. въпросът не е само кой по-точно е "българинът?," но и кой определя кой е "българинът" и за какви цели.
с други думи, "българинът" е едно идеологическо понятие с което се легитимират определени гледни точки, най често тези на нормативното етническо и джендър общество.
поздрави:)
Е тук вече с epistemic murk сме в пълно съгласие :-). Бих добавила само, че в много случаи онези, които говорят за "българинът" (пълният член не е грешка, защото обикновено "българинът" се явява субект на това или онова), не слагат самите себе си в този типаж. Включително и Красимир - познавам го лично и смея да твърдя, "българинът" е нещо доста различно от него. Значи все пак типажът, ако допуснем, че има корелат в реалността, е с ограничена емпирична валидност.
ОтговорИзтриванеМежду другото, има думи, дето казвам на студентите ми да не ги използват, поне в мои часове и когато пишат курсови работи, които аз трябва да чета. Те не че винаги го спазват, де. Та сред тези думи е и "българинът". Други думи са "трябва" (не е работа на социолога да казва какво "трябва"), "всеки", "никой", "винаги", "никога" и изобщо - всякакви генерализиращи твърдения.
Миличките, та вие правите наука в този блог! Що не поискате като Кабата да ви направят ДФН?!
ОтговорИзтриванесветла имаш ли често анонимни представители на анти-интелектуализъм? много са досадни нали?
ОтговорИзтриванепо въпроса за социологията.
радвам се че сме на едно мнение за "българинът"
обаче имам въпрос:
защо "не е работа на социологът да казва какво трябва?" в смисъл, никога ли не е или само понякога? аз лично нямам проблем да бъда ангажирана с проблемите на хората, които най-нагло използвам за дипломната ми работа примерно, и да предлагам варианти. но не в смисъл да ги поучавам, нито патронизирам, но евентуално да се застъпя пред институция някаква.
Нямаш си понятие за размерите на тази напаст "анти-интелектуализъм" в моя блог. За жалост, в огромната си част се твори от университетски преподаватели. Да знаеш само февруари, март, че и май какво чудо беше... ако имаш здрав стомах и излишно време, може да се поразходиш из коментарите на блога ми... но трябва да си с много здрав стомах и много свободно време.
ОтговорИзтриванеИначе, допусках, че ще ми зададеш въпроса за "трябва". Виж, за мен социологията няма смисъл, ако не може да послужи за основа на интелигентни социални действия, а хората неизбежно действат, изхождайки от някакви ценности. Но думата ми е, че не се отразява добре на анализа, ако един социолог натрапи ценностната си пристрастност в самото начало. По-добре да получи резултати, които не му изнасят, но все пак ще му помогнат да се ориентира как да действа, отколкото собствената му пристрастност да не му позволи да види ситуацията. Тук малко перифразирам Питър Бъргър, който казва, че ако един шпионин казва на шефа си каквото шефът иска да чуе, той не е добър шпионин.
Миличките, супер сте! Това е то, "науката" социология! Какъв ти "анти-интелектуализъм", тука?
ОтговорИзтриванесветла, защо оставяш такива тролове като анономния да разводняват хубавите разговори? анонимен, ако не можеш да се вллючиш с някакво съдържателно мнение по темата, по-добре си мълчи.
ОтговорИзтриванесветла, забелязваш ли как се опитва да ни омаловажи, наричайки ни "милички?" аман от мачовци и партиарси в академията..
да си дойдем на темата:
"Но думата ми е, че не се отразява добре на анализа, ако един социолог натрапи ценностната си пристрастност в самото начало."
аз си мисля, че е по-скоро невъзможно да не я натрапи:) в смисъл, не вярвам в картезианското парцелиране на личността, което се изисква за постигане на "научната обективност." понякога дори е задължително да "натрапиш" необектиновността си, примерно при анализ на геноцид да речем.
да не говорим, че самата ти методология носи със себе си определена ценностна натовареност и ти "оцветява" анализа, колкото и да се стремиш към "неутралност" и тн. също не мисля, че социолозите са хора без ценности и без култура и много често самите те действат с common sense епистемологии, които не са неутрални. затова май е по-честно да си кажеш методологията в началото примерно или дори да използваш по-силни думи отколкото да претендираш за необвързаност и неутралност.
в социалната антропология (мойта дисцилина) се скъсваме от само-рефлексия и май последната е взела да се обособява почти като отделна дисциплина:)
отделно аз харесвам политизирани и заредени с емоция текстове. не всички текстове на антрополози са такива, разбира се.
:)
поздрави
Epistemic,
ОтговорИзтриванеПърво, оставянето на анонимните коментари е част от играта. Ако гледах на блога си просто като на блог, бих изтрила огромна част от коментарите в него. Обаче блогът ми се явява и трибуна на дискусии за университета, в който работя. Държа това да остане свободна трибуна. Смисълът е, че е добре да се видят позициите на всички страни, включително кой с какви ресурси - интелектуални, морални и пр. - разполага. След като през февруари за първи път се осмелих да пиша за ставащото в ПИФ, започнаха едни клевети, компромати и дори заплахи - основно към Боряна Димитрова (които не секнаха дори когато тя отговори на нападките), но и към мен, и към други от "нашата група". В блога на Петър Дошков пък може да се види какво пише за него и за Стефан Дечев. Такива гадни коментари се появяваха и в интернет дискусиите към статиите в "Дневник", "Капитал", Mediapool, "Про и анти", в които става дума за ПИФ. В един момент някои хора около мен започнаха да понасят това тежко, поради което наложих модерация на блога си, но след време реших да я махна. Защото не искам да давам глас само на едната страна на борбата, а другата с кой знае колко умни аргументи не разполага ;-). Така че нека ги оставим сами да стават за резил!
По отношение на теоретичната част от коментара ти. Е тук социологията и социалната антропология, както ти я разбираш, се различават. Последният човек съм, който би твърдял, че са възможни научна "обективност" и "ценностна неутралност". Дори и в точните науки, а какво остава за тези, свързани с човешкия свят, от който, на всичко отгоре, сме и част. Думата ми обаче е, че разбирането - колкото и частично и неволно идеологизирано да е то - според мен е желателно да предхожда изводите. Да вземем за пример споменатият от теб геноцид. Ако просто кажем, че геноцидът е зло - да, съгласна съм, ама човек не е нужно да бъде социолог или социален антрополог, за да го каже. Моята задача по-скоро би била да установя, защо геноцидът става възможен в определени общества по определен начин, защо, примерно, в нашето общество национализмът и нетолерантността кристализират в устойчиви и изглеждащи легитимни социални практики (на гей парада коктейлът "Молотов" гръмна на метри пред мене).
Иначе съм напълно съгласна с теб, че ценностите и методологията трябва да се заявят още в началото (Румен Аврамов, прочее, го е направил), а също и за саморефлексията (ключово понятие и при Георги Фотев, между другото). Мисля си за една книга, която сигурно много би ти харесала - A Sociology of Sociology на Robert Friedrichs. А и голяма част от нещата, които преподавам, са анализи, но с граждански ангажимент.
Работата е само в това, да не оставяме пропагандата да задушава разбирането. Това съм го виждала (и тук знам, че те "настъпвам по мазола") при много феминистки ориентирани автори, които концентрират нарацията само около жените. Докато според мен, за да разберем жените, трябва да разберем и мъжете. Една позната шведска феминистка примерно казваше - аз ще говоря за женската проституция, не че няма и мъжка, но за нея няма да говоря. И така си построяваше аргументацията, че да излезе, че проституция има, щото мъжете са лоши. Докато според мен тук не става въпрос за мъжка или женска "природа", а за социални отношения; възможно е мъжете да експлоатират жените в степента, в която имат властовите ресурси да го правят. Ала в степента, в която жените започват да се сдобиват със същите властови ресурси, се развиват и мъжка проституция, и мъжки стриптийз - и изобщо, мъжете започват да бъдат обективирани и да се самообективират по същия начин, по който и жените. Обезкосмяват се, че и от анорексия почват да страдат (референция към твоя блог).
Накратко - мисля, че с теб позициите ни се различават само в нюансите. И аз съм за "социално ангажирана социология", но обръщам особено внимание на драматизма в удържането на "-логията". В което няма нищо картезианско.
Към epistemic murk, обещавам повече по научни въпроси в този блог да не пиша, щото в тази насока, тук е ужасно кухо. Все пак е добре вие да си мислите, че това с което се занимавате е сериозно. Простете, но аз не го виждам сериозното. Ето цитат от вашите "ИЗВОДИ": "Дори и в точните науки, а какво остава за тези, свързани с човешкия свят, от който, на всичко отгоре, сме и част. Думата ми обаче е, че разбирането - колкото и частично и неволно идеологизирано да е то - според мен е желателно да предхожда изводите." Такова словоплетство не съдържа според мене дори зрънце наука. В първото изречение дори не мога да намеря сказуемото, и следователно - подлога?!! Извинявам се за участието си тук, с което размътих водата в гьола... BYE!!!
ОтговорИзтриванеЯ кой бил тук - losh!
ОтговорИзтриванеЗа липсата на подлог - имах един преподавател, дето казваше - като не можете да разберете едно изречение, прочетете предишното и следващото, после по-предишното и по-следващото... в конкретния случай само предишното върши работа ;-).
А науката, както и нашият добър приятел Петър Дошков каза веднъж в този блог (и много хора преди него са казвали) е плуралистична.
И да видим ще има ли старите номера - първо "bye", после back.
Неведнъж съм се питал - и съм чел - по въпроса какво, аджеба, се (под)разбира под социология. И винаги съм установявал, че има разнобой. Добре де, изследва се обществото. И какво се изследва на обществото? И какво се установява, като се изследва, ако не най-вече прототипичните свойства на популациите и подпопулациите? Щото, ако се изследват например, както понякога се твърди, развитието на обществото или взаимодействията в него, отиваме към историята.
ОтговорИзтриванеЗначи, не искам и няма да споря с асистентка и студентка по социология за това, що е социология! Очаквам вие да ме просветлите - ама така, че да остана удовлетворен.
По твърдението на epistemic murk за това, че имало андро-центричен мироглед, този въпрос в Западната цивилизация, поне лично според мен, е решен, и е решен добре: мъже и жени имат равни права. А това, че чрез мъжкия род се прави позоваване и спрямо жените, изобщо не може да се разглежда като андро-центричен мироглед. Е доколко българинът/българката принадлежат към Западната цивилизация, е отделен въпрос, на който не искам да отговоря. Бих могъл да се съглася (или да се замисля) за андро-центричния мироглед, ако ми се дадат други данни или доказателства, не тези лингвистични (за които в лингвистиката е писано много, но нямам време сега да обяснявам).
Bye!
ОтговорИзтриванеХей, Светла - и другата дама, ама вие защо гоните човека, бе?
ОтговорИзтриванеНе виждам да говори глупости, не виждам и да е луд! (Щото аз от луди съм патил ...)
Красимир,
ОтговорИзтриванеНе виждам нищо притеснително, че в социологията има "разнобой". То и в лингвистиката има. Но това, което разправяш за популациите, според мен повече мяза на демография. Поне тази социология, дето ми харесва, се занимава със социалните измерения на човека. Не че мога да обясня какво е социология в един коментар, пък и изобщо - защото тя си е неизчерпаема. Ама и ти едва ли би могъл да обясниш какво е английски език така, че на някой, който не го знае, да му стане ясно ;-).
Е, то и на тези, дето го знаят, не им е ясно. Собственият език е като окото или ръката - ха да обясним как го правят ...!
ОтговорИзтриванеСветла, първо Ви пожелавам пълноценна почивка! Аз моята вече си я направих. Сега "наваксвам" и чета пропуснатото.
ОтговорИзтриванеИдва ми една идея, или по-скоро молба: за мен ще е интересно да прочета Ваша интерпретация за социологията. Все пак имаме куп социологически агенции, които по избори и в критични за власта моменти публикуват изследвания, но на мен техните резултати ми изглеждат като скрита манипулация на общественото мнение или кризисен PR. Вътрешно съм убедена (думата "убедена" е най-общо "мръсна" дума и я използвам когато не мога да изкажа аргументи), че въпросните агенции успешно манипулират обществото и личното поведение на немалко хора, при това без да заявяват "трябва" или изобщо открито да заявяват позиция. Наистина ще ми е интересен коментар, но ако може на непрофесионален език. Всъщност молбата ми е за научно-популярно представяне на социологията и то тук, във Вашия блог. Също ще ми е интересно да споделите за "триковете", които интуитивно виждам че се използват. И непременно за "добрите практики". Естествено, ако и когато имате желание и време.
Честито!
ОтговорИзтриванеСветла, кой ти е адресът във flickr?
Аз също имам акаунт там.
Ако искаш, прати ми го на личния e-mail. Ще се радвам да видя твоите снимки!
Светла, здравей,
ОтговорИзтриванепрочетох доста от размишленията ти по ред важни и по-маловажни теми, за спечелената ти (ви) битка срещу г-н Воденичаров и не мога да отрека, че съм впечатлена. Много би ми се искало да се свържем, защото в момента работя по проект на ЕК, който касае популяризацията на Директива за нелоялните търговски практики. Най-простичко казано, с нея ние, потребителите сме защитени от агресивни търговски практики, подвеждащи или непълни рекламни послания.
През месец септември ще бъде пуснат сайта www.isitfair.eu и търсим именно блогъри като теб, които да изказват позиция по тези въпроси или просто споделят впечатления при пазаруване.
Ако се интересуваш, ще се радвам да ме потърсиш по ел. поща: el_koinova@abv.com. Благодаря ти и се надявам да проявиш интерес,
Ели
Благодаря за коментарите!
ОтговорИзтриванеИрина, много мислих върху идеята Ви да пиша за социология в блога си. Дълбокото ми убеждение е, че социологията не може да се обясни популярно за масова аудитория - поне на мен не ми е известен такъв опит. Българските учебници по социология, написани за ученици, се четат от студенти :-). Една от причините е, че "социологията" не е една, а има клонящо към безкрайност количество несъвместими една с друга социологии. И ако аз тръгна да пиша, веднага ще се намери кой да каже - ама чакай, социологията е И това. От друга страна, ти си права, че механизмите на манипулация, с които много агенции си служат, трябва да бъдат демаскирани. Поемам ангажимента отвреме-навреме да правя и това :-).
Елена, както ти писах и в писмо, много се радвам, че поне на един човек неволното наводняване на блогосферата, което се получи вчера, е било приятно и интересно. Радвам се, че осъществихме връзка и че ще мога да допринеса за проекта!