За първи път забелязах подобни стативи по време на разходка с Lynn в Благоевград преди десетина дена и толкова поисках такова нещо, че направо превъртях. Имам харизан от баща ми стар статив за (аналогова) видеокамера, който става и за фотоапарат. Хубав е, но го ползвам само вкъщи, защото е много голям и тежък, не се побира дори в най-голямата ни раница. От известно време насам си търсех някакъв портативен статив, но този надмина всичките ми очаквания, понеже може не само да се поставя на равни повърности, а практически на почти всякакви. В магазина имаше малък размер за 13 лева и голям за 32. Прецених, че малкият може да не държи моя Panasonic FZ7 стабилно и реших следващия път да си купя големия (който също е със сравнително малък размер - към 25 сантиметра - и може да се смотае в чанта или вътрешен джоб).
Като се прибрах у нас обаче се сетих да проверя във Фото Павилиона, където веднага открих новата ми фикс идея под името Gorillapod. Там видях, че има и среден размер, който, след малко повече ровене в нета, установих, че е по-подходящ за моя случай, защото големият е за огледално-рефлексни апарати с по-тежки обективи и за по-добра стабилност няма горните две топчета, които позволяват на малкия и средния да се въртят така, че да позволяват и вертикални снимки. Тъй че за големия си трябва и специална допълнителна глава. Във Фото Павилиона и цените се оказаха по-изгодни, отколкото в Благоевградския магазин - съответно 28 лева за големия размер, 21 за средния и 12 за малкия.
Любопитството ме отведе до сайта на Gorillapod, където установих, че този "маймун" може дори повече, отколкото си представях. И при мисълта как ще го омотавам около клони, дръжки, огради и т.н., съвсем превъртях. По цените се ориентирах обаче, че това, дето го продават тук, не ще да е оригинален Gorillapod. Ама аз не съм и маниак на тема оригинални продукти - важното е да върши работа. Обсъдих тази тема с момчето от Фото Павилиона, което ме консултираше, той рече, че преди са продавали оригиналните, но почти не са се купували, понеже са три пъти по-скъпи. В магазина се разнесе глас като от отвъдното (може би шефът наблюдава отнякъде и се включва с микрофон, когато прецени), че единствената разлика между оригинала и ментето била в марката - само тя давала високата цена.
Не знам дали беше прав безплътният глас, но "маймунът" наистина е доста стабилен, не е твърде мек, както бях чела за някои имитации; изисква се леко усилие да се върти насам-натам и като застане в дадена поза, изобщо не мърда. Може да не е горила, но е поне... орангутан. В други магазини съм го виждала в разни отровни цветове, за щастие моят е елегантно черно-бял. Единственият (но доста неприятен) проблем/дефект е, че фотоапаратът не може да се завинти плътно към него и "играе", което е тъпо, ако човек иска да снима под по-особен ъгъл. Консултантът в магазина пробва с два статива, все същото, и каза, че за първи път му се случвало. Може да е от апарата, ала с големия статив вкъщи нямам такива проблеми. Но Крис още снощи оправи този "бъг" с разрязана на две по дължина гумичка за чешма и сега всичко е перфектно.
След като взехме орангутанчето, се замъкнахме във Veda House да го изпробваме, да купим чай за вкъщи и да изпием по един чайник. Понаправихме доста снимки, тези, които публикувам тук, са от тоалетната ;-). Симпатичните отблясъци се дължат на четирите секунди експониране (при ISO 80), има мъъъъъъничко хроматичен шум, но не съм го "замазвала". Ех, като си помисля за всички снимки, които не съм направила или съм провалила и за всичкия selective gaussian blur, който съм "изляла", защото съм нямала маймун...
За финал преписвам характеристиките на орангутанчето от опаковката. Марка: не пише. Или ако използваме термина на Фото Павилиона за куча марка - "General Brand" ;-). Размер - 260 на 50 на 50 милиметра. Носи до кило и двеста (оригиналният Gorillapod от този клас носи до 800 грама, аз не бих се доверила да прикача повече от 800, just in case). Тегло - 165 гр.
Като се прибрах у нас обаче се сетих да проверя във Фото Павилиона, където веднага открих новата ми фикс идея под името Gorillapod. Там видях, че има и среден размер, който, след малко повече ровене в нета, установих, че е по-подходящ за моя случай, защото големият е за огледално-рефлексни апарати с по-тежки обективи и за по-добра стабилност няма горните две топчета, които позволяват на малкия и средния да се въртят така, че да позволяват и вертикални снимки. Тъй че за големия си трябва и специална допълнителна глава. Във Фото Павилиона и цените се оказаха по-изгодни, отколкото в Благоевградския магазин - съответно 28 лева за големия размер, 21 за средния и 12 за малкия.
Любопитството ме отведе до сайта на Gorillapod, където установих, че този "маймун" може дори повече, отколкото си представях. И при мисълта как ще го омотавам около клони, дръжки, огради и т.н., съвсем превъртях. По цените се ориентирах обаче, че това, дето го продават тук, не ще да е оригинален Gorillapod. Ама аз не съм и маниак на тема оригинални продукти - важното е да върши работа. Обсъдих тази тема с момчето от Фото Павилиона, което ме консултираше, той рече, че преди са продавали оригиналните, но почти не са се купували, понеже са три пъти по-скъпи. В магазина се разнесе глас като от отвъдното (може би шефът наблюдава отнякъде и се включва с микрофон, когато прецени), че единствената разлика между оригинала и ментето била в марката - само тя давала високата цена.
Не знам дали беше прав безплътният глас, но "маймунът" наистина е доста стабилен, не е твърде мек, както бях чела за някои имитации; изисква се леко усилие да се върти насам-натам и като застане в дадена поза, изобщо не мърда. Може да не е горила, но е поне... орангутан. В други магазини съм го виждала в разни отровни цветове, за щастие моят е елегантно черно-бял. Единственият (но доста неприятен) проблем/дефект е, че фотоапаратът не може да се завинти плътно към него и "играе", което е тъпо, ако човек иска да снима под по-особен ъгъл. Консултантът в магазина пробва с два статива, все същото, и каза, че за първи път му се случвало. Може да е от апарата, ала с големия статив вкъщи нямам такива проблеми. Но Крис още снощи оправи този "бъг" с разрязана на две по дължина гумичка за чешма и сега всичко е перфектно.
След като взехме орангутанчето, се замъкнахме във Veda House да го изпробваме, да купим чай за вкъщи и да изпием по един чайник. Понаправихме доста снимки, тези, които публикувам тук, са от тоалетната ;-). Симпатичните отблясъци се дължат на четирите секунди експониране (при ISO 80), има мъъъъъъничко хроматичен шум, но не съм го "замазвала". Ех, като си помисля за всички снимки, които не съм направила или съм провалила и за всичкия selective gaussian blur, който съм "изляла", защото съм нямала маймун...
За финал преписвам характеристиките на орангутанчето от опаковката. Марка: не пише. Или ако използваме термина на Фото Павилиона за куча марка - "General Brand" ;-). Размер - 260 на 50 на 50 милиметра. Носи до кило и двеста (оригиналният Gorillapod от този клас носи до 800 грама, аз не бих се доверила да прикача повече от 800, just in case). Тегло - 165 гр.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Светле, честита горилка. Между другото има и друго нестандартни приложения това чудо на изобретателите.
ОтговорИзтриванеХм...дано не почнат да падат топчетата по-бързо, отколкото се очаква ;)
Поздрави, Краси. :)
Аз смятам да го ползвам само за фотографски цели ;-). Засега изглежда здраво, пък да видим.
ОтговорИзтриванеПоздрави и на теб!
Честито, дано ти служи дълго и вярно! Понеже бяхме заедно, когато видя първия в Благоевград, имам чувстото, че и аз съм участвала в покупката :).
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря, в известен смисъл и ти си участвала в покупката :-)!
ОтговорИзтриванеЕ това нещо ще си го купя, па каквото ще да става! Аз имам едно малко стативче (в джоб се носи), но не се огъва и не може да се катери по клони.
ОтговорИзтриванеЧестито! Да ти служи вярно и предано дълги години!
Мерси! Струва си да си го купи човек, успех с набавянето!
ОтговорИзтриванеСтативът е интересен - браво за покупката! Но аз искам да ти кажа нещо за апарата ти. Връщам се от екскурзия в Дъблин и Лондон. Единият от трите апарата на врата ми беше старият Пана FZ5 - като втора резерва. Основният беше dslr, първа резерва беше Canon sx1 (прави FullHD video - подарък за сина ми, ще заминава при него). Много е важно според мен фотоапарати да се тестват в екстремни условия и при интензивно снимане. Аз това правих пет дни непрекъснато от сутрин до вечер. И мога да ти кажа, че старият Пана се държа като герой! Серията fz е изключително успешна, направо страхотна от практическа гледна точка! А твоят Пана е и по-нов модел от моя. Оптимално малки, много удобни за манипулиране и с една ръка, а иначе с огромен зум, с прекрасна оптика с голяма светлосила, с оптична стабилизация, вадят много реални и живи цветове, дават минимални аберации. При нормални и добри светлинни условия са, както се казва на жаргон, убийци!
ОтговорИзтриванеОбаче толкова много снимки - ужас! Вече часове не мога да ги разгледам.
Пожелавам ти скоро да допълниш статива и Паната fz7 с един dslr! Тогава ще имаш още по-добър инструмент за креативна фотография, на която си способна! (Аз не съм - аз само насочвам и натискам спусъка). :-)))
Много е готин, веднага ще го покажа на една приятелка, която също обича да снима :) Честито, с кеф да си снимаш.
ОтговорИзтриванеМерси, мерси, вече си снимам с кеф :-), напомняш ми, че още не съм пратила снимките на една наша обща позната, дето й направих.
ОтговорИзтриванеА тя чака, чака снимки... :-)
ОтговорИзтриванеОх, виноват, ама бях квестор, квестор... (11 човека днес вардихме 46 кандидатстудента в една аудитория, а някои, дето са си пращали по 60 лева за хотели, дори са ги върнали, че нямало нужда от тях, и обикаляли цял ден по улиците немили-недраги). Днес ще ти ги пратя, scout honor!
ОтговорИзтриване