Излезе и третият брой на списание NotaBene. Доколкото съм част от екипа, виждам отвътре какво е да се прави списание, да се почне от нулата, но да се удържа амбицията за нов брой всеки месец, в последния момент да се спасява темата на броя, заплашена от непредвидени обстоятелства (сърдечно благодаря на проф. Ангел Стефанов за великолепната му статия, благодарение на която темата на броя беше спасена).
Освен две статии за времето, в списанието може да се прочете и превод на Джон Стюард Мил, любопитно фото-есе за Куба, превод на хайку от немски и шведски и още интересни неща. Колонката за фотография този път е посветена на снимки "бяло върху бяло".
Колкото и да съм опитвала, не ме бива особено в снимките "бяло върху бяло", тази е комай най-бялата, която съм правила. Общото във всичките ми опити за бели снимки е, че ги посвещавам на Питър Пик. В колонката съм разказала някои неща за Питър, но ми се ще в блога да му направя кратко аудио представяне. Искам, първо, да публикувам едно негово парче, което много си харесвам. Казва се baby grenade (питър не обича главни букви, обикновено и името си пише с малка), е по-мелодично и слушаемо, въпреки това винаги ми е безкрайно приятно да го слушам:
(Имаше и още едно парче, но го махнах по молба на Питър, понеже му се е случвало песента да бъде превратно политически тълкувана. Ако някой случайно чул вчера - чул.)
Другото нещо, което ще се радвам да чуете, е разказът за болничния престой на Питър, който разказ впоследствие той превръща в радио шоу (по онова време се подвизава като водещ в местно радио). Ако имате половин свободен час, който сте готови да "загубите" в слушане на история, разказана по, меко казано, необичаен начин (и на изключително приятен бритиш), чуйте го. Историята, по-подробна и с някои разлики по отношение на радио шоуто, може да бъде прочетена тук.
И тъй, оставям ви насаме с Питър:
Освен две статии за времето, в списанието може да се прочете и превод на Джон Стюард Мил, любопитно фото-есе за Куба, превод на хайку от немски и шведски и още интересни неща. Колонката за фотография този път е посветена на снимки "бяло върху бяло".
Колкото и да съм опитвала, не ме бива особено в снимките "бяло върху бяло", тази е комай най-бялата, която съм правила. Общото във всичките ми опити за бели снимки е, че ги посвещавам на Питър Пик. В колонката съм разказала някои неща за Питър, но ми се ще в блога да му направя кратко аудио представяне. Искам, първо, да публикувам едно негово парче, което много си харесвам. Казва се baby grenade (питър не обича главни букви, обикновено и името си пише с малка), е по-мелодично и слушаемо, въпреки това винаги ми е безкрайно приятно да го слушам:
(Имаше и още едно парче, но го махнах по молба на Питър, понеже му се е случвало песента да бъде превратно политически тълкувана. Ако някой случайно чул вчера - чул.)
Другото нещо, което ще се радвам да чуете, е разказът за болничния престой на Питър, който разказ впоследствие той превръща в радио шоу (по онова време се подвизава като водещ в местно радио). Ако имате половин свободен час, който сте готови да "загубите" в слушане на история, разказана по, меко казано, необичаен начин (и на изключително приятен бритиш), чуйте го. Историята, по-подробна и с някои разлики по отношение на радио шоуто, може да бъде прочетена тук.
И тъй, оставям ви насаме с Питър:
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
