Досега в блога си съм допускала анонимни коментари, с няколко изключения. Макар мнозина да са ме съветвали да не ги допускам, имаше период, в който публикуването им беше смислено. В битката за законност в Югозападен университет имаше различни гледни точки и аз държах да им дам възможност да бъдат изговорени, все едно дали зад тях стои име, или не. Смятах, че коментарите на отсрещната страна трябва да бъдат публикувани, за да ги видят всички, макар че често пъти това си беше равносилно на психически тормоз за мен и други хора.
Днес времената са други. Свалихме Воденичаров, с това обаче не се възцари демократичност и законност в университета. Не сме го и очаквали. Защото проблемът не е в самия Александър Воденичаров, а в това, което го прави възможен. Пък то си е същото.
Както и да е, думата ми беше за коментарите. Преди известно време въведох модерация - заради приятел, когото смятам за добър човек, но който често не уцелва мярата, пише off topic и отблъсква други читатели и коментатори. Не ми се разсърди, защото знае, че не съм била злонамерена към него.
Понякога обаче ми се случва да получавам анонимни коментари, ни в клин, ни в ръкав, повечето пъти - върху стари постинги, за да не ги забележат много хора. Беззъбо-злобни коментари, в повечето случаи off topic. Макар да са анонимни, стилът на комплексарски "аристократизъм" ми е повече от познат, някои хора не могат да прикриват маниера си на писане и поведение. Тези хора може би имат причини да се чувстват нервни напоследък. Не знам, не ме и интересува. Но не виждам никакъв смисъл блогът ми да се пълни с изблиците на тяхната нервност и читателите да се чудят какви са тези "розички".
Затова оттук нататък ще пускам анонимни коментари само ако преценя, че наистина си струва и други да ги прочетат. Все едно дали съм съгласна с тях, или не.
П.п. Ако толкова пък не можете да изтърпите да не ме наругаете, не искам да се чувствате фрустрирани - ползвайте блога на Дошков, моля!
Днес времената са други. Свалихме Воденичаров, с това обаче не се възцари демократичност и законност в университета. Не сме го и очаквали. Защото проблемът не е в самия Александър Воденичаров, а в това, което го прави възможен. Пък то си е същото.
Както и да е, думата ми беше за коментарите. Преди известно време въведох модерация - заради приятел, когото смятам за добър човек, но който често не уцелва мярата, пише off topic и отблъсква други читатели и коментатори. Не ми се разсърди, защото знае, че не съм била злонамерена към него.
Понякога обаче ми се случва да получавам анонимни коментари, ни в клин, ни в ръкав, повечето пъти - върху стари постинги, за да не ги забележат много хора. Беззъбо-злобни коментари, в повечето случаи off topic. Макар да са анонимни, стилът на комплексарски "аристократизъм" ми е повече от познат, някои хора не могат да прикриват маниера си на писане и поведение. Тези хора може би имат причини да се чувстват нервни напоследък. Не знам, не ме и интересува. Но не виждам никакъв смисъл блогът ми да се пълни с изблиците на тяхната нервност и читателите да се чудят какви са тези "розички".
Затова оттук нататък ще пускам анонимни коментари само ако преценя, че наистина си струва и други да ги прочетат. Все едно дали съм съгласна с тях, или не.
П.п. Ако толкова пък не можете да изтърпите да не ме наругаете, не искам да се чувствате фрустрирани - ползвайте блога на Дошков, моля!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
