Не познавам Николай Михайлов, от блога му разбирам, че е магистрант по клинична и консултативна психология в Софийския университет, копирайтър и други неща. Не помня да съм обръщала внимание на блога му досега, но послидният му пост "Люлкоскачане" дълбоко ме впечатли и искам да го споделя с читателите на моя блог. В него става дума за това - как университетът у нас третира студентите, както авторитарен родител третира децата си. Как това води до неспособност на хората, излезли от университета, да се справят с елементарни практически ситуации. Как университетът пречупва и преподавателите.
Ако сте студенти, с цялото си сърце ви призовавам да прочетете тази публикация.
Ако сте преподаватели, също (но за вас съм почти сигурна, че ще го направите, особено, ако сте ми колеги, пък току виж и някой от вас се "разписал" там на тема "коя е Светла Енчева и защо още не е защитила дисертация"... лошо няма, светът е шарен).
И така - "Люлкоскачане" на Николай Михайлов.
Ако сте студенти, с цялото си сърце ви призовавам да прочетете тази публикация.
Ако сте преподаватели, също (но за вас съм почти сигурна, че ще го направите, особено, ако сте ми колеги, пък току виж и някой от вас се "разписал" там на тема "коя е Светла Енчева и защо още не е защитила дисертация"... лошо няма, светът е шарен).
И така - "Люлкоскачане" на Николай Михайлов.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
