Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.12.2014 г.

Критика на БДЖ-йския разум - 2



Преди година изразих недоумението си от някои термини на БДЖ, които не говорят нищо на интуицията на говорещите български като майчин език хора. Например "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация". Вчера изпаднах в поредния културен шок от речника на БДЖ и осъзнах, че "релационните цени" и "задължителната резервация" са бели кахъри.

Оказва се, скъпи читатели, че не пътуваме във влакове, а в... съобщение. Картите на БДЖ давали право на пътуване с намаление във вътрешно и международно съобщение. Дори има рима, но от това не ми става ясно как тъй влакът е съобщение.

От друга страна, май ще да има някаква разлика между влак и съобщение:




Може би влаковете са влакове в модуса си на бързи или пътнически, а са съобщение в модуса си на вътрешни или международни?

Или влаковете са си влакове, а влаковите линии са съобщение?

Съвсем се обърках.

Как се пътува в съобщение, това не знам. Ако си купя карта от БДЖ, ще мога ли да се пращам по sms, по скайпа или в лично съобщение във фейса?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

27.12.2014 г.

Кока-Коледа 8



За осма поредна година. Все в чест на Борислав Борисов и неговите коани vs Коледа.

Замислих се, че точно половината от времето него вече го няма.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.12.2014 г.

Коледно "почистване"?



Някой е "разчиствал" пазара "Димитър Петков" от "наркомани" и "джебчии" на Бъдни вечер? И, както винаги, МВР не пропуска да намекне, че жертвата сама си е виновна (щом извършителят не е ром), а услужливите медии - да го отразят.

От наличната информация става ясно, че човекът не е убит неволно, а е убиван последователно и методично. Първо е прострелян с газов пистолет, после - ритан, накрая - доубит със стъклена бутилка.

Наркоман и джебчия, ще си кажат мнозина - сигурно е искал да обере някого.

Подходящ повод да си припомним за Йордан Опиц - иконописецът, убил беззащитен "наркоман" и "джебчия" без угризения. С това той стана герой в очите общественото мнение. Наскоро Опиц беше освободен от затвора предсрочно, след две години и нещо зад решетките. За добро поведение, макар и до ден днешен да смята, че правилно е убил.

Ако е правилно иконописци да убиват "наркомани" и "джебчии", може би е правилно такива хора да се убиват и на Бъдни вечер?

Напоследък стана модерно политици на власт необезпокоявано обсъждат кой е човек и кой - не. "Прочистването" от не-човеците вече изглежда плашещо легитимно в очите на доста хора.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8.12.2014 г.

Реформатори юбер алес

Харесвах Петър Москов, защото още преди години беше предложил хубави идеи за реформирането на спешната помощ. Не помня тогава да е споменавал, че линейки няма да ходят в ромските гета, иначе нямаше да го харесвам.

Едва ли са много хората, които нямат личен повод да се уверят, че спешната ни помощ има нужда от реформи. Моят повод датира е свързан с инфаркта на свекъра ми. След като линейката се забави повече от 40 минути (обичайно), лекарката се скара на свекъра ми, че напразно я е извикал, нищо му нямало. За втори път му премери кръвното и пулса и тогава установи резки колебания в кръвното и аритмия, та се усъмни, че може и да има нещо. Нищо сериозно, рече, но заради аритмията по-добре да дойдете с нас. Накара го да слезе от четвъртия етаж (в блока няма асансьор). Сам. Правилно прочетохте. После той се качи на раздрънканата линейка. В болницата веднага разбрали, че става дума за инфаркт. Докато се опитвали да го закрепят, свекърът ми получил втори инфаркт. Почина.

Затова, колкото и да не мога да приема прегръдката на реформаторите с Патриотичен фронт (която изумява дори Бойко Борисов), се радвах, че Петър Москов е министър на здравеопазването. До вчера, когато до мен стигнаха идеите му за това Спешна помощ да не ходи в ромските махали.

Министърът не е юрист и може да не е чувал, че съвременното право не допуска колективна вина. Но като политик няма извинение да не знае това, та се надявам колегата му Христо Иванов да му го обясни. Преди да откаже на огромна част от представителите на етническо малцинство достъп до едно от основните им човешки права, Москов да се беше позамислил малко. За Хипократовата клетва поне.

Убедена съм, че на много от представителите на етническото мнозинство в България също им е идвало да бият представителите на Спешна помощ. От безсилие, от отчаяние, от обида. Предполагам, че по-рядко го правят. Усещам се, че предполагам така, защото има по-малко данни за етнически българи, оказвали физическо насилие върху екипи на спешна помощ. Всъщност нямам доказателство дали това е така, не разполагам със статистика на насилието срещу Бърза помощ по етноси. Но ако допуснем, че етническите българи по-рядко бият докторите, смятам, че една от причините за това е по-ниската степен на усещане за безпомощност като цяло. Която пък идва от начина на живот и от отношението. Българите все пак разполагат с повече ресурси да се защитават. Що се отнася до хората, които живеят в ромските гета, на какво да се надяват те? На правосъдие? На превенция, че по-рядко да се стига до Спешна помощ? На здравословна среда, водопровод, канализация? На инфраструктура, че линейките да идват по-лесно? Или може би на съчувствие от страна на обществото? Как реагираме при новината, че екип на Спешна помощ не е пристигнал на време при етнически българи и как, ако става дума за етнически роми?

Разбира се, обяснението не означава оправдание. Отговорността за личната вина трябва да се носи - при всички случаи. А не да вдигаме ръце от ромите, защото са... роми, което също е дискриминация. А още по-добре би било, не само в случаите с роми, да се сещаме, че има и такова нещо като възстановително правосъдие.

Но какво казва г-н министърът Петър Москов:


Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени, а някой на местно ниво да гарантира, че екипите ще се прибират от адресите.

Ако нещо ме притеснява в случая, то е изразът "не е достатъчно да бъдат осъдени". А какво е достатъчно? Как на местно ниво да се гарантира сигурността на екипите? С граждански патрули? С концлагери?

Друг бисер на министъра по същия повод:

Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат...

Какъв трябва да е екзистенциалният ти хоризонт, за да смяташ, че някой е избрал да се държи като скот? Каква трябва да е човешката и лекарската ти етика, за да твърдиш, че има хора, които заслужават към тях да се отнасяш като с животни?

А ми се щеше Москов да предложи такава реформа на Спешна помощ, след която вече просто да нямаме желание да бием екипите от безпомощност и отчаяние. И да си дава сметка колко е тревожно състоянието със здравето в ромските махали. И да има визия и по този въпрос. Различна от геноцида.

Четох коментар във Фейсбук по повод на Москов, че всъщност май ще излезе, че прегръдката между Реформаторите и Патриотичен фронт не е просто компромис. Че отвътре им идва. Май така ще се окаже, за съжаление.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?