Отворено писмо до студентите ми

Скъпи студенти,

Пиша това послание, защото на последното заседание на катедра "Социология" бяха прочетени две анонимни писма по мой адрес, едното подписано от "студенти от втори курс", другото - от "студенти, които ги боли". Тъй като не знам кои от вас са пуснали тези писма, а в тях има въпроси към мен, реших, че ще е най-добре да отговоря на всички. Някои от вас знаят, че не исках да обсъждам скандалите в университета със студенти и съм отказвала да давам информация, когато сте ме питали. Ала вече ми е ясно, че други колеги ви говорят за тези неща. Редно е да знаете и другата позиция, така че да сте в състояние сами да прецените и да вземете решение за себе си кой е крив и кой е прав. Сега не сме в час. Не пиша като социолог и преподавател (въпреки че сигурно ще ви дам примери от социологията и преподаването), а само като човек. В интернет сме равни.

Първо искам да ви уверя, че дори да знаех кои от вас са написали писмата, не бих си променила по никакъв начин поведението. Още по-малко пък бих отмъщавала. Известно ви е, че за мен има значение само как се представяте в часовете и какви курсови работи пишете. Неформалните ни отношения не влияят на оценките ви нито за добро, нито за лошо. А и сте били запознати само с едната страна на конфликта. От друга страна, държа да осъзнаете смисъла на това, което сте направили. Не заради мен. Заради вас. Заради бъдещето ви, заради решенията, които ще взимате оттук нататък в живота си. Вие сте пълнолетни хора и никой няма право да ви казва какво да правите, защото отговорността и последствията от постъпките ви са само ваши.

За съжаление, не разполагам с анонимните писма на студентите, те само ми бяха дадени да ги прегледам. Затова не мога да отговоря на всичко, което пише в тях, но съм си извадила някои основни неща. Ако авторите сметнат, че не съм отговорила на нещо важно, нека ме попитат в коментар към този пост. Не съм забранила анонимните коментари.

Ето какво се съдържа в записките ми за писмата на студентите -

• защо руша авторитета на Югозападен университет, изграждан с толкова усилия;
• къде е моето "колегиално отношение", защо се изказвам така за работното си място;
• няма място за преподаватели като мен в университета, защо не напусна;
• ако пропускам нещо важно, допълнете ме.

Всички вие сте чели Иван Хаджийски. Той има една книга, която се казва "Авторитет, достойнство и маска". Мислех си за анонимните писма и се чудех какво за студентите ми означава "авторитет". Дали авторитетът е нещо, което се извоюва с усилия и трябва да се заслужи с достойнство, или е просто маска, PR, създаване на кух имидж? Какво за вас е авторитетът на вашия университет - това, че учите в него и искате за него да се говорят само хубави неща, или действителни постижения, професионализъм, качество на преподаване, свобода, липса на корупция, добри перспективи за реализация и така нататък? Чудех се също така кое за вас е по-важно - материалната база или смисълът на образованието ви?

Но понеже вие питате, ще ви кажа как е за мен. Аз лично смятам, че авторитетът на един университет трябва да се заслужи с достойнство, а не да е просто фалшива маска. Вярвам, че вредно за университета е не че се говори, че в него има корупция и беззакония, а че наистина ги има. Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че в нашия университет и в нашия факултет няма корупция? И вие сте чували за прием на студенти срещу спонсорство, знаете как много студенти по право стават примерно юристи с купени курсови работи и подкупи. Знаете, че в копирните центрове се продават курсови работи, защото повечето преподаватели така и така не ги четат. Може би не знаете, че някои студенти са приемани в специалност право директно във втори или четвърти курс. Например топмоделът Евгения Калканджиева, бившият директор на Националното радио Поля Станчева, заместник-министърът на вътрешните работи Камен Пенков, бившият директор на РДВР - Благоевград генерал Богомил Янев... все големи клечки, както виждате. Ако не искате да се говори за тези неща, това не означава, че те не са верни.

Всяко твърдение мога да докажа с документи. Може би не знаете и че нашият декан проф. Александър Воденичаров няма право да е декан, понеже кара трети мандат и е навършил пенсионна възраст, че се е опитал да прокара в парламента закон, чрез който да легитимира третия си мандат, че след като това не станало, Югозападен университет предоставил на министъра на образованието откровено фалшиви и абсурдни документи, за да изкара Воденичаров легитимен. Ако искате, и тях ще ви покажа. Впрочем, те се намират тук. Но дори и според тези документи излиза, че Воденичаров не само няма как да е декан, а и дори няма логика, поради която работи в университета. Всъщност, юридически погледнато, Александър Воденичаров не работи в Югодападен университет.

Може би не знаете, че преподаватели в университета са били подлагани на репресии заради смелостта да казват истината. Че преподавателят по синтаксис Петър Дошков е бил уволнен в продължение на три години и съден, че е изнесъл в медиите част от нещата, които ви разказах, преподавателят по история Стефан Дечев е бил сплашван и подложен на изолация от колегите си... за доноса срещу Боряна Димитрова и курса по SPSS вероятно знаете. Но може и да не знаете, че някои от 18-те преподаватели от ЮЗУ, подписали писмо до министър Вълчев относно статута на Воденичаров, биват следени с видеокамери из университета. И че Воденичаров е заплашвал, че ще открие кой критикува факултета по интернет форуми и ако това е направено в интернет клуб, дори има властта да направи така, че клубът да бъде закрит.

За вас не знам, но аз мисля, че ако си затваряме очите, реалността около нас не изчезва. Ако не искаме да забелязваме какво става в нашия университет, то не престава да се случва. И заради такива неща, а не заради мен, Дошков, Дечев или Боряна Димитрова, Югозападен университет няма авторитет. Аз си обичам университета, само в него съм работила през живота си (като се изключи една година на хонорар в Софийския). Искам той да има истински авторитет и затова се боря тези неща да ги няма.

Минавам към следващата точка, тази за колегиалността. Като казвате, че нямам колегиално отношение, ми се струва, че изхождате от представата за корпоративна етика. Има ли разлика в етиките на една частна фирма или корпорация и един държавен университет? Помислете - как се финансира нашият университет? Първо, от държавния бюджет, второ, от вашите такси. Плащат родителите ви - веднъж такси, втори път - данъци, плащате вие - голяма част от вас работят, за да могат да поемат част от таксите и издръжката си, плащат и всички данъкоплатци. Не мислите ли, че обществото заслужава да знае за какво плаща? Нашите заплати не са проява на милосърдие от страна на ректора или декана, те не вадят парите от джоба си. Същото е и с парите, които се дават за зали, оборудване и тъй нататък. Университетът е публично отговорен, защото гражданите плащат за него, за да произвежда професионалисти, а не да продава дипломи на този и онзи и не просто да ви търпи, докато завършите, защото сте "бройки". Университетът е за студентите, не за преподавателите или ръководството. Най-важното е вие какво образование ще получите и дали сте поставени при равни условия с другите студенти. Не бих си траела само заради луксозното оборудване, разточителните факултетски купони, конференциите, които се заплащат от факултета и/или университета. В противен случай бих се притеснявала, че са ме "купили".

Някои от вас сигурно биха предпочели проблемите в нашия университет да се решат вътрешно, без да се разгласяват. Да ви призная, и аз бих предпочела да е така. Ама не става. Защото се оказва, че тези, които трябва да се произнасят за законността и корупцията в университета, са зависими от онези, които вършат беззакония. И казват, каквото им поръчат. И отказват да признаят реалността. С тези от вас, с които сме имали упражнения по социология на образованието, сме си говорили, че най-доброто лекарство срещу корупцията е публичността. Че корупцията вирее там, където няма прозрачност.

Част от въпроса за колегиалността е убеждението на някои от вас, че говоря срещу нашата катедра. Затова искам да ви предоставя всичко, което съм писала, за да си направите сами изводите кое как е. Многократно съм повтаряла, че социологията има смисъл само ако сме свободни хора и мислим самостоятелно. Та вижте и преценете сами, ако не ви мързи. Обърнете внимание и на реакциите на отсрещната страна в коментарите. Ето първия ми пост за нещата в нашия университет. Как се изказвам в него за катедрата? Ето и останалите. Ако искате да четете хронологично, почнете отдолу нагоре. Ето последния ми пост в блога на катедрата, а тук можете да прочетете и коментарите към предпоследния. Ето коментарите ми във форума "Анамнеза", в който митичната Горноджумайска телеграфна агенция пише за беззаконията в университета. Оставям изводите на вас.

По трета точка - защо не напусна. Аз съм в този университет, за да преподавам, плаща ми се за това. Не смятам, че трябва да напускам само защото говоря истината и искам да работя в университет, който не е корумпиран и в който законността е над волята на разни "феодали". Както казах на едно катедрено заседание - ако университетът прецени, нека ме уволни. Разбира се, при подобно развитие на нещата имам правото да реша да се боря за справедливост. Ако някои от вас искат да напусна, могат да направят подписка, могат и на съд да ме дадат, както са направили други студенти с Петър Дошков. Както и да постъпите, се надявам да осъзнавате ясно смисъла на действията си, отговорността си и възможните последствия. Аз нищо не бих предприела срещу вас, гарантирам ви го. Но имате съвест.

В живота се налага да правим избор и от всеки избор следва нещо. Можете да унищожите някого, можете и да го спасите. Може да решите да застанете на страната на истината, или на тази на удобството. Може да поемете риск или пък да се "снишите", но да си издействате добри оценки или хубава кариера. (Днес четох Горноджумайската агенция и ми направи впечатление, че една от студентките, дали под съд Дошков, дори била номинирана за евродепутат!). То е като с изпитите - винаги има лесен и труден начин. Само че е по-сериозно. Вие сте прекрасни, умни, зрели и свободни хора. Вие решавате.

Чувствайте се добре дошли да оставяте коментари към това послание. Анонимно или не - изборът е ваш.

Снимката горе е от абсолвентския бал на студентите, които завършиха миналата година. Сега някои от тях учат в магистърската програма на катедрата, други са поели по своя път. На бала те ме поздравиха с една песен, която знаят, че харесвам, и с която искам да поздравя и вас. Ще ми се да вярвам, че няма да допуснете да ви превърнат в "тухли в стената".

Светла

П.п. За тези от вас, които в писма и лични разговори изразиха съжаление, че вече няма да водя курса по социология на пола. Аз поех курса по решение на катедрата, след като титулярът доц. Татяна Коцева прекрати преподаването си в ЮЗУ. Навих се, защото Таня беше успяла да предизвика у мен интерес към дисциплината и най-вече защото студентите харесваха проблематиката. Първо ме беше малко страх дали ще се справя, но се получи изключително ценно общуване и с двата студентски курса, на които имах щастието да водя лекции (не казвам "чета", защото знаете, че аз не чета лекциите си). За мен беше страхотно преживяване. Не отричам, че социология на пола ще ми липсва, но не драматизирам случилото се. Очаквах, че така ще стане - след като не съм била "послушна", логично е, че ще има последствия. Не съм дребнава. Катедрата дала, катедрата взела. Не съм нито доцент, нито дори доктор. Курсът вече е свободноизбираем и се надявам, че бъдещите второкурсници ще го избират. Нямам основания да смятам, че новият титуляр, който и да е той, ще го води по-безинтересно от мен. Важен е смисълът, а не дали съм аз или някой друг. Нали :-)?

Е, млъквам вече. Извинявам се, ако много съм ви досадила ;-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог