Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

5.02.2008 г.

Крис Дюзошоа за Могилино

Chris Dusauchoit 2008, some rights reserved

Тези дни за пореден път "откривам топлата вода" - удивлявам се колко велико нещо е Интернет. Когато обработих снимките от представянето на "Изоставените деца на България" в Червената къща, ги качих на някои места из интернет. Почти бях забравила за това, когато преди няколко дни получих индивидуално съобщение в социална мрежа от някой си Крис, който ги бил видял. Пишеше, че е разпознал Славка Кукува от Българския хелзински комитет на снимките и че тя е "храбра колкото Кейт" (Блюет). Веднага проверих профила на този Крис, единственото, което пишеше за него беше, че е от Белгия. Веднага му отговорих и получих следния отговор:

Със съжаление те информирам, че посетих дома в Могилино и там наистина нищо не се е променило. Сърцето ми се скъса, когато видях Васки в окаяно състояние, все още твърде слаба, да седи на масата по пижама. Можех да говоря с нея с преводач, тя каза, че иска да излезе навън, предложих да я взема на ръце и да я увия в одеяло, но персоналът не позволи. Вместо това я сложиха в бебешка количка и я закараха в другата стая. В съседство, в тъмната баня видях три деца, които също разпознах от филма. Те седяха на гърнета, не знам от колко време. Това ме накара да се разплача.


Питах го кога точно е бил в Могилино, защото от това, което се чува тук, нещата там значително са се подобрили. Оказа се, че е бил част от белгийската група, която е посетила Могилино миналата седмица. Посетили са също така дом номер 8 в София, Медвен, Искра, Кошарица, Рудник и Бургас. Според него, в Могилино било най-зле.

Постепенно успях да установя, че Крис е всъщност Крис Дюзошоа, известен белгийски актьор, телевизионен и радиоводещ, природозащитник. Оказва се, че той е алармирал белгийската общественост, след като е гледал филма на Кейт. Основал е тръст в защита на децата с увреждания в България, планира, да набере към един милион евро (само за НПО-та и нищо за държавата, ура!) и обещава, че ако дори и един евроцент отиде в грешни ръце, ще приключи "кариерата" си в тази дейност. В последните няколко дена разменихме значително количество писма с него и Яна.

Крис задава прости, но логични въпроси:

  • защо българските медии не показват достатъчно интерес към Могилино и подобните домове в България?
  • защо децата продължават да седят на гърнетата си часове и часове?
  • защо кметът на Могилино му изпраща списък с неща, които иска тръстът му да осигури и в тях на първо място стои... бус, след като бус вече е осигурен от Кейт и той очевидно не се ползва за нуждите на децата от Могилино?
  • защо, когато задава въпрос дали парламентът разполага със списък на домовете, които трябва да бъдат закрити, защо депутатите отговарят, че това не е тяхна работа, а на правителството?

Аз пък от известно време се питам - мислите ли, че прекалявам с темата за Могилино?

Не съм институционално ангажирана с правата на децата с увреждания в България по никакъв начин. Но смятам, че много може да се разбере за едно общество по начина, по който то интерпретира човешкото. Какво разбираме под "човек"? Човешките същества еднакво право ли имат на съществуване и самоосъществяване?

П.п. Информация за Крис Дюзошоа, както и официалното становище на белгийската комисия - в блога за Могилино.

П.п.2 Изрично питах Крис под какъв лиценз да публикувам снимката му, на което той отговори простичко - "разбира се, че нямам нищо против да ми публикуваш снимките". Държа на авторството му и, ако искате да използате снимката, моля уточнете автора.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Аз съм впечатлена от Крис, защото той не ми се представи с "Аз съм известен белгийски журналист". Каза ми "Загрижен съм. Отговорете ми на някои въпроси, моля".

    Аз лягам и ставам с темата за Могилино. Може би на някои читатели вече им е писнало, но точно на всички блогъри като Вас дължим задържалото се внимание към проблема. Без него няма промяна, затова Ви благодаря за всичко, което сте писала за Могилино.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз съм впечатлена от Крис, в много отношения. На мен ми се представи като просто "Крис", от писмата му не лъха каквато и да е дистанция, а напротив. Публикува снимки в интернет анонимно, защото иска хората да ги оценяват заради качествата им, а не заради известността на автора.

    Продължавам да смятам, че е важно да се говори за Могилино и за много други неща, които повечето българи предпочитат да не забелязват. Нямах особени планове, когато създадох този блог, но все повече се убеждавам, че блоговете могат да бъдат много полезни, когато повечето конвенционални медии умишлено лъжат и манипулират.

    ОтговорИзтриване