Фреди: краят и началото

Фреди Меркюри през 1991:

... и през 1964:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Мали и Малинке

"Пука ни и пишем за Ливан и Нигерия, но вие не четете" - това беше заглавието на един много добър коментар на младата журналистка Александрина Гинкова (която имам честта и удоволствието да познавам лично), който прочетох преди няколко дни в "Дневник".

Лично аз не бях на себе си, когато превеждах за "Маргиналия" данните на „Амнести интернешънъл“ и „Хюман Райтс Уоч“ за размерите на пораженията, нанесени от "Боко Харам" в нигерийския град Бага. И ако тази новина може да се похвали с около 300 прочитания (което си е много за новина в "Маргиналия", която се отнася до Африка), то много други, свързани с драстични нарушения на човешките права в различни точки на света, нямат този късмет. Превеждаме ги с ясното съзнание, че едва ли някой ще им обърне особено внимание, но защото смятаме, че е важно да могат да бъдат прочетени и на български.

Както и да е. Скоро имаше заложническа криза в Мали - в хотел, в който повечето посетители не са африканци. Самите граждани на Мали обаче също не живеят в безопасност, напротив. В страната има отцепници, ислямисти, сражения и жертви. Затова Мали е една от страните, от които има бежанци.

Малинке е бежанец от Мали в България, който преди време направи песен за личния си опит като бежанец. Ето опит за мой превод на текста - превеждала съм онова, което разбирам от френския (оригиналния текст на френски го нямам в писмен вид, а на моменти ми е трудно да се оправям със слушането) в комбинация с превода на песента на английски, който е публикуван под клипа.

Да напуснеш дома не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно
Не е лесно
Не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно
Sofia Dream…
Малинке в сградата

Напуснах страната си, за да избягам от звука на бомбите
Напуснах моята разпадаща се страна, за да изградя друг свят
Братя, които се убиват помежду си, проблеми, които постоянстват
Никога защитен от заблудени куршуми
Тъмно минало, пропиляна младост
Бягам, бягам, за да се защитя
Надеждата, надеждата ми убягва
Религията не е източникът на мир -
У нас религията провокира война.

Да напуснеш дома не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно
Не е лесно
Не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно

Забравям тревожното си минало
Летя към по-светло бъдеще
С високо вдигната глава
Провал - това не значи краят
Африка, обичам те до лудост, но системата ти е гадна
Лидерите ни са срам за нас
Само драма в семействата ни

Да напуснеш дома не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно
Не е лесно
Не е лесно
Да напуснеш дома не е лесно

София, ти ме прие, искам да ти кажа благодаря
Град с мир и бъдеще, заедно ще успеем
Как можем да го направим, ако сме на колене
Моята Африка е в капан
Опорите ѝ са сринати

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

R.I.P. Стоян Бабалев

В превод от английски:

Учителят: Можете да ме наричате, както искате - "сър" или "Стоян".
Аз: А може ли "Капитане, мой капитане?"
Учителят: Да, но ще трябва да носите униформа.

Така протече запознанството ми със Стоян Бабалев, който ми преподаваше английски в ИЧС. Преди малко получих анонимен коментар в блога, че днес е починал. Потърсих повече информация и в сайта на Софийската математическа гимназия, където работеше той, намерих съобщение за смъртта му. Щял е да стане на 52 години само след няколко дена, на 26 ноември.

Бабалев беше от онези немного преподаватели в живота ми, които съм обичала, защото са ме провокирали и вдъхновявали. В негова чест прекарах рождения си ден, пишейки домашно в стил Кърт Вонегът. Ядосвах му се, че е демотивиран и не изисква достатъчно от нас, а той ми отговаряше, че само на мен от курса ми се пишат домашни.

Разказваше, че си е купил къща в Суходол и какво удоволствие му доставя, след като толкова дълго е живял в апартамент, сутрин да си пие кафето и да преглежда интернета в градината.

Идеше ми отвътре да го наричам "Captain my captain", както в "Обществото на мъртвите поети", но след шегата му за униформата не посмях.

Снимката свих от акаунта му във Facebook. Ако това оскърбява някого, ще я сваля. Но такъв го помня - пушещ в двора на ИЧС през почивките, със замислен, иронично-благ и уморен от живота вид.

Имал е семейство и деца. Ако четат това, моля да приемат моите съболезнования. Както и учениците, колегите и приятелите му, които са го обичали.

Това блогнах за Бабалев, след като ми стана учител: Английският и аз: второ действие.

А ето и домашното ми в стил Вонегът, което написах на рождения си ден вместо купон: 38 (Домашно по английски език).

Тези дни нещо се бях присетила и доста мислех за него. Чудех се дали да го потърся някой път. А то...

Почивай в мир, o captain, my captain.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Електронна система за проверка на матури, или: "да не се занимаваме с компютърна грамотност"

Вие сте български учител, който иска да е в крак с времето. Уведомяват ви, че има нова, електронна система за проверка на матури. Супер, казвате си. В сряда ще трябва да присъствате на обучение, на което ще ви обяснят системата. Дотогава обаче вие трябва да сте я проучили. За тази цел получавате от лице на име Николай Овчаров мейл с инструкции.

Първото, което разбирате от мейла, е, че лицето Николай Овчаров не е добре с пунктуацията. Едновременно с това разбирате, че ви смята за идиот. Господин Овчаров обосновава необходимостта да се запознаете със системата така:

"Това ще позволи по време на презентацията да не се занимаваме с компютърна грамотност"

И дава блестящ и пълен с уважение практически съвет:

"Моля, тези от Вас, които имат затруднения с влизане в системата , както смяна на паролите да се допитват до колеги,деца и до нас."

Приятели, настоящи и бивши гаджета и съпрузи, както родители и други роднини (освен деца), не се споменават, защо ли? Сигурно и те са идиоти като вас.

После разбирате, че системата можете да ползвате само с Internet Explorer. Ако сте на Windows 10, който върви с Microsoft Edge - не става, трябва Internet Explorer. Ако сте под Linux - к*р.

След това разбирате, че трябва да си свалите Microsoft Silverlight, за да работи системата. Той върви само под Windows и Mac. Ако сте под Linux - вж. по-горе.

Освен няколко помощни файла, прикачени в писмото, има и линк към видеоклипове с упътвания за матурите по различните предмети. Видеото по вашия предмет трябва да си го свалите - кой ще ви глези да ви го качва в YouTube?

Сваляте клип с обем 100 MB и нещо във формат .tvs, който нито една от програмите за филми, с които разполагате, не може да отвори. Господин Овчаров ви е предупредил: "За да ги гледате трябва да си инсталирате Team Viewer" (курсивът - мой, Св.Ен.).

Какво да правите - сваляте програмата. Оказва се, че това всъщност е софтуер за отдалечен достъп - за дистанционно управление на компютъра ви. Защо ви е такава програма, за да изгледаде едно клипче, след като има далеч по-популярни файлови формати като .avi и .mp4, чудите се.

И така, вече можете да видите лелеяния клип. На него се вижда компютърен екран със заредена система за проверка на матури, и подчертано отегчен мъжки глас (дали на същия Николай Овчаров) обяснява кое как работи.

Докато преглеждате файловете с инструкции, забелязвате един, който е озаглавен с големи букви и на кирилица "ПОМОЩ". В него ви се обяснява, ако имате проблеми, да свалите еди-кой си зипнат файл, в който ще намерите... същата програма Team Viewer, която ви беше нужна, за да гледате отегчителното клипче. Трябва да си я инсталирате и да дадете на Овчаров потребителското име и паролата си за системата, за да влезе в компютъра ви и да нагласи нещата.

Не сте параноик, но вече започвате да си мислите, че не само ви имат за идиот, ами искат достъп до компютъра ви. За ваше добро, ама...

А за отрицателно време трябва да станете на "ти" със системата за проверка на матурите, защото, заповядва ви Овчаров с големи сини букви: "До обучението да сте напълнили системата с проверени работи!"

Седите и гледате в една точка. Ще се "занимаваме с компютърна грамотност" в сряда, май... Как ли пък не. Ще се оправите, без да давате достъп до компютъра си...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Книжарница в Букурещ

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог