Днес дадох второ интервю по Deutsche Welle в качеството си на блогър, този път поводът беше постът ми за гласуваното от Академичния съвет на Югозападен университет уволнение на Петър Дошков. Този път се опитах да говоря по-синтезирано, за да излезе възможно по-голяма част от интервюто.
Говорих за цялата ирония около "уволнението" - реалните причини за него, признанието на факти, за огласяването на каквито Дошков е бил уволнен за втори път на същото заседание, на което е гласувано третото му уволнение, за парадоксалността на т.нар "комисия по етика" (която по същество е нещо средно между другарски съд и наказателен отряд, мене ако питате), за безразличието към академизма... И не на последно място - за страха, обхванал университета и за това дали е възможно преподаватели, които се страхуват, да учат студентите си да използват знанието свободно.
Искам да кажа едно голямо "благодаря" на журналистката на DW Тони Ненкова, която проявява траен към ставащото в ЮЗУ и дори, доколкото разбрах, възнамерява да направи цяла серия с материали по въпроса. Каза ми, че не би отказала интервю на никоя от заинтересованите страни (тук добявям - но да се оплакваш, че мнението ти не е взето, а после да се скатаеш и да не го изразиш, не е много fair... който трябва, нека се сеща).
Между другото, Стефан Дечев е написал интересен пост за Дошков. Чисто реторически публикацията много ми хареса и това беше първата ми реакция. Проблемът според мен е, че Стефан изхожда от предпоставката, че Дошков е извършил нарушение, докато Дошков настоява (и фактите, които са ми известни, потвърждават тезата му), че не е; и следователно не изпитва необходимост от точно такъв тип защита. Но аз предпочетох да интерпретирам написаното от Стефан така - дори да допуснем, че е извършил Петър нарушение, в ЮЗУ нарушенията не се наказват, а, напротив - награждават се.
P.S. Докато пътувах към мястото на интервюто, слушах радиото в маршрутката и по едно време - "Another Brick in the Wall" на Pink Floyd. Усетих го като символ.
P.S. 2. По редица причини, напоследък съм много заета. Извинявайте, ако се случи публикуването на коментарите ви да се забави с няколко часа.
Говорих за цялата ирония около "уволнението" - реалните причини за него, признанието на факти, за огласяването на каквито Дошков е бил уволнен за втори път на същото заседание, на което е гласувано третото му уволнение, за парадоксалността на т.нар "комисия по етика" (която по същество е нещо средно между другарски съд и наказателен отряд, мене ако питате), за безразличието към академизма... И не на последно място - за страха, обхванал университета и за това дали е възможно преподаватели, които се страхуват, да учат студентите си да използват знанието свободно.
Искам да кажа едно голямо "благодаря" на журналистката на DW Тони Ненкова, която проявява траен към ставащото в ЮЗУ и дори, доколкото разбрах, възнамерява да направи цяла серия с материали по въпроса. Каза ми, че не би отказала интервю на никоя от заинтересованите страни (тук добявям - но да се оплакваш, че мнението ти не е взето, а после да се скатаеш и да не го изразиш, не е много fair... който трябва, нека се сеща).
Между другото, Стефан Дечев е написал интересен пост за Дошков. Чисто реторически публикацията много ми хареса и това беше първата ми реакция. Проблемът според мен е, че Стефан изхожда от предпоставката, че Дошков е извършил нарушение, докато Дошков настоява (и фактите, които са ми известни, потвърждават тезата му), че не е; и следователно не изпитва необходимост от точно такъв тип защита. Но аз предпочетох да интерпретирам написаното от Стефан така - дори да допуснем, че е извършил Петър нарушение, в ЮЗУ нарушенията не се наказват, а, напротив - награждават се.
P.S. Докато пътувах към мястото на интервюто, слушах радиото в маршрутката и по едно време - "Another Brick in the Wall" на Pink Floyd. Усетих го като символ.
P.S. 2. По редица причини, напоследък съм много заета. Извинявайте, ако се случи публикуването на коментарите ви да се забави с няколко часа.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
