Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

17.05.2012 г.

17 май - международен ден срещу хомофобията

Днес е Международният ден срещу хомофобията. По този повод ще има велошествие срещу хомофобията. Сборният пункт е Паметникът на съветската армия, в 18,30 часа. Потегля се в 19,15. Маршрутът е таен от съображения за сигурност, аз също не го знам. Който е бил на първия гей парад през 2008, разбира защо има смисъл подобни маршрути да не се обявяват. Колело не карам, ще реша на място какво точно да правя. Миналия път потичвах след колелетата.

Лично за мен денят срещу хомофобията събитие, не по-маловажно от гей парада. А и в него липсват повечето от елементите, които отблъскват някои хора, включително нехетеросексуални, от парада. Няма я платформата, символизираща лайфстайл, с който много ЛГБТ хора не искат да се идентифицират. Няма го и моментът с "гордостта" - имам приятели, които с основание (според мен) твърдят, че не се чувстват горди със сексуалната си ориентация, защото човек има защо да бъде горд с нещо, което сам е направил, а не което в общия случай не зависи от него.

Тези въпроси ще обсъждам - и ще обосновавам личното си решение да ходя на парад - когато дойде времето за парада. Не знам обаче дали има нехетеросексуален човек, в частност - в България, който да не се е натъквал най-малкото на хомофобско говорене. Все едно дали сексуалната му/ѝ ориентация е известна на околните, или не. А говоренето е най-малкото, което може да се случи. Имам нехетеросексуални приятели, които са били малтретирани от съученици, от родители, една приятелка дори е била практически отвлечена от родителите си за цял месец (взели са ѝ личните документи, мобилния телефон, не лишили са я от пари и достъп до интернет през този период, заключили са я, за да не излиза), защото не са приемали, че има връзка с друга жена. Имам и приятел, който успя да съсипе собствения си живот поради неспособност да приеме себе си такъв, какъвто е, заедно със сексуалната си ориентация.

Може би единственият начин ЛГБТ човек да не страда от хомофобията е сам да я прилага. Но и тогава няма гаранции. В тази връзка се сещам за един случай, който ме беше изумил. Преди няколко месеца се случих на един гейски купон. Там имаше момчета, които познавах, както и такива, с които се запознах на място. Един от новите ми познати изрично помоли снимки от купона да не виждат бял свят. Разбира се, изпълних молбата му. После с момчето се добавихме във фейсбук и що да видя. Не само беше качил в профила си снимки на Хитлер, Гьобелс и всевъзможни други главорези (преобладаващо от крайно-десния спектър), които беше обявил за велики личности, ами имаше албуми, в които се съдържаха директни хомофобски послания. Имаше задраскано ЛГБТ знамето с дъгата, както и призив "Да изчистим България от педали", със съответната картинка. Излишно е да казвам, че веднага го изтрих от контактите си. С нацисти и хомофоби не ща да другарувам, независимо от сексуалната им ориентация.

Та според този симпатяга "педалите" са тия, които се борят за правата си, ходят на паради и т.н., а онези, дето се спотайват като него, с амбицийки я за политическа, я за друга "достойна" кариера, са добрите момчета и той нямал нищо против тях - нека си живеят ("тях" казва, не "нас", забележете). Предполагам, че той не усеща да страда от хомофобията, защото сам я прилага в достатъчни количества. Което не означава, че цялото това лицемерие в някакъв момент може да се обърне срещу него и човекът да стане жертва на собствената си хомофобия. Даже е много вероятно да стане така.

Хомофобията има много лица; тя присъства в изобилие не само сред хетеросексуалните, но и сред самите ЛГБТ хора. Единственото лечение от нея, според мен, е публичност и преодоляване на страха. Не може да се надяваш да те приемат и "слънце да изгрее и на твоята улица" така, самичко, без първо да съумееш да приемеш сам себе си.

Затова за втора поредна година се включвам в Международния ден срещу хомофобията. Ако смятате, че тя трябва да бъде борена и имате възможност, заповядайте, ще се радвам да се видим там.

UPDATE. Шествието се отложи поради дъжда. Съжалявам за което - за мен дъждът не беше пречка.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар