Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.01.2012 г.

А вие колко евреи спасихте?

Днес е международният възпоменателен ден на Холокоста. На всякакви годишнини, свързани със съдбата на евреите, родни медии и политици не пропускат да отбележат как "България спаси своите евреи". Дори да се абстрахирам от емпиричната спорност на това твърдение (всички евреи на българска територия ли са спасени, кои и как са спасени и т.н.), нещо в него ме дразни. Добре е да не забравяме историята си, но когато твърде много се облягаме върху нея, това може да означава, че не искаме да видим настоящето си и собствената си отговорност в него.

Аз не съм спасила нито един евреин. Надявам се, че бих спасила, ако можех, но съм нямала такъв повод. А имам познати и добри приятели евреи - например Емил Коен, Роберт Леви, нашият финансов директор (който е и страхотен фотограф) и други.

И се впускам във фантазии. Емил се подхлъзва на леда, в този момент се появявам аз, подхващам го и го спасявам. Моис слиза от втория етаж с фотоапарата, спъва се, но насреща съм аз - спасявам и него, и хубавия му фотоапарат. Малко ми е трудно да си представя ситуация, в която спасявам Роберт, но примерно - за пореден път го спират за рутинна проверка поради "съмнителния" му вид (голяма брада и още по-голяма коса), искат да го арестуват, но точно тогава се появявам аз, обяснявам им какъв таралеж в... долното бельо си слагат, ако задържат интелектуалец от такава величина, и те се отказват.

Мечти... Но те не ми пречат да осъзнавам, че нищо не съм направила за българските евреи. Нещо повече - ситуациите, които ми идват в ума, се отнасят не до евреите в качеството им на евреи, а в качеството им на хора. Който и човек да видя да се подхлъзва на леда, ако имам възможност, ще го подхвана.

Пошегувах се за мечтите, разбира се. Няма как да мечтая, че на някого му се случва нещо опасно. Предпочитам всички да са добре и изобщо да не ми се налага да ги спасявам.

Важното обаче е друго. Имената и на Емил Коен, и на Роберт Леви, и на много други български евреи фигурират в едни списъци на "врагове на народа", които циркулират из нацистки и "патриотични" сайтове и форуми. В тях има имена не само на евреи, но евреите, обявени за "врагове на народа", са доста спрямо пренебрежително малкия им дял от българското население. Срещу всяко име има обяснение защо съответният човек е "враг на народа". Роберт например е обвинен, че е "поет и типичен дегенерат", пък и някакви неща си бил измислял за еврейската култура. За Емил са изписани още по-лоши работи, защото, освен евреин, си позволява лукса да бъде и правозащитник (а неонацистите мразят правозащитниците не по-малко, отколкото евреите, и ги включват в същите списъци).

Страшно е, че докато се бием в гърдите как "сме" спасили българските евреи, не се предприема нищо по отношение на хората, които под носа ни се опитват да "прочистят" България от тях. Антиеврейското говорене не изглежда особено нелегитимно. Имплицитно антисемитско съдържание присъства и в учебниците по история. Практикува се от парламентарно представени партии.

Нищо, което е още живо, не е веднъж завинаги спасено. Евреите в България също. И си мисля, че и днес трябва да ги спасяваме. С каквито възможности имаме да влияем върху общественото мнение, с обръщане на внимание върху проявите на нацизъм и антисемитизъм, с публичен натиск върху институциите, от които това зависи, да предприемат наличните в закона мерки.

И така, колко евреи спасихме? Ама лично, не исторически.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22 коментара :

  1. И макар психологията да може да е адски теоретична и понякога просто да заявява, че "хората са такива, каквито са", има достатъчно психолози, които са се натоварили с бремето да намерят начин за "преодоляването" на тази психология с цел "очовечествяването" на обществото. (С твои думи - културата като преодоляване на животинското в хората, с мои думи - културата като естествена стъпка от развитието на животното хомо сапиенс.)

    Така например знаем, че разделението на едно множество от хора на две групи (например, в зависимост от люмиия им цвят - червено или зелено) е достатъчно условие за възникването на дискриминация (Minimal group paradigm), но знаем също така и много за начините, по които можем да се борим с дискриминацията (например подчертаване на приликите или общите цели на двете групи; подчертаване на факта, че съответната група се състои от индивиди с личности; подчертаване на една по-глобална група или категория ("всички сме хора", "всички сме българи"), въвеждане на едно ново измерение, по което двете групи ("своята" и "чуждата") да бъдат "мерени" ("нашата" група не е по-добра от "чуждата", а просто различна)).

    Също така знаем, че хората помагат на изпаднали в беда хора само в определени условия (когато сме единствените наоколо и отговорността да помогнем не е "разпръсната"; когато можем да се идентифицираме с жертвата; когато сме в особено добро или в особено лошо настроение или пък когато в главата ни е "активирано" значението на ценността "отзивчивост").

    От друга страна е известно, че съществува връзка между политическата консервативност и психологичния конструкт Need for Closure, а с това знание човек може да изработи стратегии за редуциране на несигурността, която някои хора изпитват, което би намалило и склонността им към агресия или нетолерантност.

    Разбира се, ясно ми е, че колкото и добре да звучи всичко това, то е трудно приложимо на практика. Ключът е образование, а образованието е свързано с разходи - не само от страна на образователните институции, но и от страна на хората, които искат да се образоват. А има и такива, които изобщо не искат да се образоват.

    ОтговорИзтриване
  2. О, в този списък фигурира и леля ми, просто защото е взела фамилията на съпруга си. Срещу нейното и на чичо ми имена, обаче, обяснение липсва. Винаги съм се изумявала какъв точно трябва да си, за да съставиш подобен списък...

    ОтговорИзтриване
  3. Ами зомбиран нацист трябва да си, за да съставяш подобен списък... Явно за тях дори не е нужно специално обяснение за вкарването в списъка - достатъчно е само да си евреин или да си извършил "страшния грях" да сключиш брак с евреин.

    ОтговорИзтриване
  4. Добра и актуална статия. Прочетох и въпросната статията, в която се споменава за имплицитни антисемитски послания в учебници по история. Статията е от 2010 и може би издателството е променило въпросната глава. Специално проверих в същия учебник за 6ти клас, но на издателство Азбуки (Просвета) и главата е озаглавена по същия начин, но няма и помен от българските про-фашистки организации, както и ласкави думи за разни "модерни" ревизионистки националистически политически течения на запад или у нас. Може би все пак поне в учебниците има подобрение...
    А за въпросните списъци - няма как да липсват след като болните мозъци на подобни хора са ежедневно подхранвани от делото на "велики българи" като "писателя" Емил Антонов (http://vbox7.com/play:1bcb43dd и http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2 ) и други от неговият калибър. Докато подобни изстъпления не бъдат криминализирани няма как и объркани необразовани младежи (без грам съчувствие или оправдание) да не чакат новият Хитлер и да не следват идеите му...

    ОтговорИзтриване
  5. Доколкото знам, учебниците на различните издателства се пишат по една и съща програма. Различните авторски колективи обаче имат свобода в поднасянето на отделните теми. Така че няма нищо чудно в това, че в урок с едно и също заглавия съдържанието в учебниците на "Просвета" и "Анубис" е различно. Иначе, на този етап не съм видяла особени индикации за подобрение.

    Онази вечер на връщане от работа в метрото чух интересен разговор, по-точно монолог. Група момчета в гимназиална възраст се прибираха от училище и едно от тях, високо и късо подстригано, взе да се кара на друго, което виждах само в гръб: "Как така не си научил "Обесването на Васил Левски?" Ти си помияр! Човек трябва поне малко патриот да бъде!" И за пореден път се замислих как официалната ни култура, която се интернализира основно посредством училището, е най-сериозният проводник на национализъм.

    ОтговорИзтриване
  6. И какво като някой бил включен в някакъв списък? 
    Да се е случило нещо лошо на някой от включените в списъка? Да е бил убит, пребит, ограбен, ударен? (А в същото време има толкова други хора, които ги няма в никакви списъци, и които въпреки това са и убивани, и пребивани, ограбвани, и удряни - но за тях никой не говори, нали?)


    А ако не дай си боже, един ден действително се наложи да спасяваме хора - тогава какво - по етнически признак ли ще ги спасяваме?

    ОтговорИзтриване
  7. Ще ги спасяваме "по признак" в зависимост от това, по какъв признак са преследвани. Етнически, религиозен, расов, сексуален или друг. А списъците са си слово на омраза в чист вид, а от словото на омраза до действията на омраза разликата не е толкова голяма. Когато нещо е легитимно да се говори, не изгледжа толкова нередно и да се прави.

    ОтговорИзтриване
  8. Дрън-дрън. (С това изразявам отношение не само към твоите конкретни думи, но и към самата идея, че, видиш ли, ВСЯКО "слово" води НЕПРЕМЕННО до "действия"... и то действия, някак си надвишаващи самото "слово"...)
    Трябва да се прави разлика. Хората имат действия, хората имат слово, хората имат мисъл. Сега преследваме хора заради техни действия, 
    после ще ги приследваме заради слово, 
    накрая ще стигнем и дотам да ги преследваме заради мисъл...

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм казала "непременно". Аргументирах се по друг начин - чрез нагласата, чрез климата, който се създава. Пък ако смятаме, че не е проблем човек да използва словото си по всякакъв възможен начин - словото може да наранява не по-малко от физическите действия. На една от коментиращите по-горе майка ѝ е в този списък - само защото приела фамилията на мъжа си. Не мисля, че е ОК хората да бъдат обявявани за "врагове на народа" само заради името си.

    ОтговорИзтриване
  10. Сега се зачетох по-горе в коментарите и попаднах на това: " стратегии за редуциране на несигурността". При тебе (и не само при тебе) става въпрос именно за това: ти си градиш някаква "стратегия за редуциране на несигурността". 

    Защото признаваш, че словото няма "непременно" да доведе до действие - но все пак "може". И за да избегнеш тази несигурност, ти си готова да затваряш устите на хората - а защо не и умовете им.

    ОтговорИзтриване
  11. Просто предпочитам хората да се замислят за смисъла и последствията, и най-вече за ценността на човека, кога използват устите и умовете си. Сещам се за "теоремата на Сийли" - че всяко знание за социалния свят влиза в него като нов фактор и го променя. Словото не е нещо по-различно от действието, то е вид действие.

    ОтговорИзтриване
  12. Ще ти дам такъв прост пример: аз съм виждал такъв случай: (и,
    предполагам, всеки е виждал): една майка, ядосана от белята, която малката й
    дъщеря е сътворила, започва да й крещи: „Ле-ле, какво си направила …. Ще те
    убия!”


    Смяташ ли, че тази майка, след тези свои думи, действително ще тръгне
    да убива дъщеря си? Смяташ ли, че ако тази майка изобщо някога убие някого, то ще бъде именно защото е произнесла точно тези думи?

    ОтговорИзтриване
  13. Не смятам, но смятам, че дете, отгледано по този начин, ще отрасне травматизирано, което също е проблем. Както се опитвам да кажа, вербалната агресия може да е не по-малко страшна от физическата.

    ОтговорИзтриване
  14. Но отново има разлика. Ти сега тук използваш такива изрази: "предпочитам", "смятам" - и това е добре. 

    Защото едно е да заявяваш, че ти лично, в собствените си мисли, слова и действия, ще се придържаш към определени принципи - и съвсем друго е, когато тръгнеш да налагаш тези свои 
    мисли, слова и действия като някаква норма за цялото общество.
    Защото ти тук, в разговор с мен 
    използваш такива изрази: "предпочитам", "смятам" - а по-горе, където си заявила обществената си позиция, ти вече използваш съвсем други изрази:  "Страшно е, че докато се бием в гърдите как "сме" спасили българските евреи, не се предприема нищо по отношение на хората, ...." - ти призоваваш да се предприема (от обществото) нещо по отношение на други хора.  Това е вече съвсем друг тип позиция, това не е позиция просто "аз смятам", "аз предпочитам".

    ОтговорИзтриване
  15. Освен че смятам, проповядването на етническа и пр. омраза си е и престъпление. Именно защото не само аз, а и значителна част от цивилизования свят е стигнала до извода, че не е нещо невинно. 

    ОтговорИзтриване
  16. Ти може да не го усещаш (човек понякога се увлича от устрема на собствената си мисъл, нали?), но обективно погледнато, твоите собствени "слова" са дори още повече подтикващи към действия ("да се предприеме нещо по отношение на хората"), отколкото е "словото" на онези, които ти обвиняваш, че правят списъци.
    Сега се поинтересувах да видя какво точно представлява един такъв списък - и най-ранният, на който попаднах  в Интернет, е от 2003 г.  Списъкът е със заглавие "Списък на по-известните евреи в България през периода 1900-2000 г. Към него има и "Забележка":"Забележка- В списъка се посочват и такива, които не са 100% евреи, но са с еврейска кръв. В повечето от тези случаи те се чувстват евреи. Освен това според еврейската религия (Талмуда) деца, които са от майка еврейка се считат за 100% евреи."

    И, което на мен ми направи впечатление (а на тебе очевидно не ти е направило впечатление) : никъде в този списък не се съдържа някакъв призив "да се преприеме нещо по отношение на..."  

    ОтговорИзтриване
  17. В списъците, които аз съм виждала, въпросните хора са обявени за "врагове на народа". Самото обяваване на някого за "враг на народа" е достатъчно тревожно. Какво от това, че някой е евреин? Това основание ли е да бъде вкарван в какъвто и да било публичен списък? Свободата на словото има граници, и те са там, където то нахлува в свободата на другите.

    ОтговорИзтриване
  18. Eсли в кране нет водъй,
    значит, въйпили жидъй...

    ОтговорИзтриване
  19. Най-добрият руски психоневролог профессор М. О. Гуревич четял лекции за прогресивната парализа:
         -...Това е извънредно тежко заболяване, което много силно отслабва умствените способности на болния. Сега ще ви покажем една пациентка на психиатрична клиника, страдаща от тази болест.
         Жената не знаела нито името си, нито датата, нито дори сезона, но на въпроса кой я е пратил в болница, с неочаквано осъзната злоба отговорила :"Евреите!"
         Професорът се обърнал към аудиторията и отбелязал:
         -Виждате ли колко малко ум е необходим, за да станеш антисемит.

    ОтговорИзтриване
  20. Никой не е виновен, че принадлежи към група, която дори не е избрал.

    ОтговорИзтриване