Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

16.04.2012 г.

Забранени цветя






Който ме познава малко по-добре, знае, че не си падам по снимки на цветенца. Тези цветя обаче са специални - снимани са в мъртвата, охранявана от ООН, зона между южната (гръцка) и северната (турска) част на Кипър, която минава през самия център на столицата Никозия и в която снимането е забранено.



Не мога да проумея защо снимането трябва да е забранено в такива места, както и в гранични зони, например. Още от преди заминаването за Кипър бях решила да направя всичко възможно да щракна някоя снимка на това място, пък ако трябва - и с мобилен телефон. Не се наложи да прибягвам до допотопното ми телефонче - снимането в зона, контролирана от ООН, се оказа доста по-лесно от това в софийското метро (където пък съвсем не мога да проумея защо трябва да е забранено).

Отвъд псевдожурналистическата социологико-туристическа тръпка осъзнавам, че не е забавно. Усещането за травма прерязва Никозия така, както границата през центъра ѝ. Макар и понякога да се представя с чувство за хумор.



Национализъм се е пропил навсякъде - от църквите и университета (в гръцката част) до пейките и кошчетата за боклук (в турската).



Докосването до тази разкъсана страна ме кара да се замисля. Затова как и в психоанализата, и в социологията разбирането на "болното" е ключ към разбирането на здравото. Не е ли това логиката на възникването на модерните национални държави (с малки изключения) - в повечето случаи един етнос решава, че има изключително право над дадена територия и или поставя други етноси в подчинено положение, или направо ги прогонва. Когато някъде това се случи броени десетилетия по-късно, отколкото на други места, ни изглежда неестествено. Толкова сме свикнали с границите, че сме забравили, че са свързани с безброй лични трагедии.

Мисля си и за това, че прокудените на юг през 1974 г. около 180000 кипърски гърци всъщност са два пъти по-малко от около 360000-те български турци, принудени да напуснат България през следващото десетилетие по време на т.нар. "Голяма екскурзия".

Тъжна страна е Кипър. Поне за мен.


Ако ви е интересно да видите още снимки от Никозия, ето публични линкове към албумите ми:

Забранената зона
Гръцката част на Никозия
Турската част на Никозия


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


2 коментара :