Бях малък да правя секс и затова се биех. Ако минеше ден, в който да не се сбия, се чувствах неуютно. В един момент боят става естествено движение за теб, все едно да си направиш сутрин кафе. Спирайки да се биеш, придобиваш комплекси и страх от боя. Така човек може да се изпедерасти.
Когато човек е постигнал всичко се чуди какво да прави и почва вече с глупостите или става алкохолик, или става наркоман, или е обратен, просто се изчанчва.
Ние не оценяваме факта, че като дойде някой чужденец, ние, българите, му се огъзваме веднага, докато, ако ти отидеш там, те ти казват: „Какъв си ти? Българин? Не знаем каква е тази държава, не те знаем и теб какъв си, оправяй се.“ Колкото и да се правят, че всички са толерантни към чужденците, това са абсолютни глупости. Ти си камък, където си хвърлен, това е. Но природата ни е прекрасна и може би някой я е харесал и затова сме обречени вече. Знае се за отрицателния прираст и не е тайна, че циганите, които сега ги наричаме роми, правят по 6, по 10 деца. Няма нищо лошо, както искат да си се казват, но не може да правиш 10 деца, ако не можеш да ги храниш. Аз не съм длъжен да храня твоите деца. Това си е твой проблем. Някой като ми каже – в Африка са гладни. Добре, но аз какво съм виновен за тази работа? Когато имам възможност, аз ще направя деца и ще гледам да ги нахраня. Никой не може да ми хвърли неговата отговорност. Не приемам държавната политика, която от една страна е хубаво да е толерантна, но от друга страна трябва да бъде рестриктивна и да ограничава правата, когато нещата заприличат на зайцевъдството. Примерно, правиш 5 деца. Можеш ли да ги нахраниш, да осигуриш на всяко по 150 лева за храна, за облекло, да им плащаш таксата за обучение? Не можеш. Отиваш в трудов лагер и работиш. Както е в Америка.
Светльо Витков (курсивът - мой - Св. Ен.)
Източник: интервюта, препечатани в личния сайт на Светльо Витков
Мотото на кандидат-президетската кампания на Светльо Витков и Венци Мицов е "Защо не". И наистина, щом политическият ни живот е заприличал на пародия, защо един пънкар да не се кандидатира за президент, а най-публицистично изявеният член на групата му - за вице? Ясно е, че нямат шанс, защо тогава да не гласуваме напук, като форма на наказание към "политическата класа"? Тази позиция се споделя не само от моите приятели от Webcafé (където Венци Мицов е често списва), а и от сериозни хора с опит в политиката като Едвин Сугарев, който наскоро писа:
По-скоро бих гласувал за Светльо от Хиподил – ала ясно съзнавам, че това е шаржова кандидатура с по-скоро символичен смисъл.
Много от контактите ми във Фейсбук също подкрепят кандидатурата на Светльо Хиподилски за президент. Сред тях са:
- рокаджии (в частност - фенове на "Хиподил", но не само);
- хора, които не се интересуват от политика и биха гласували заради майтапа;
- хора, сърдити на политиката, които биха подкрепили Светльо като форма на протестен вот;
- в частност - разочаровани десни избиратели, които не се чувстват политически представени на тези президентски избори.
Има обаче и такива, които никога не бих допуснала за контакти във Фейсбук и които също биха подкрепили Витков/Мицов. А именно - представители на всевъзможните разновидности на националистчета, неонацистчета, скинарчета, ултрасчета и пр., които осъзнават карикатурността и неавтентичността на кандидатурите на Волен Сидеров и Павел Чернев, и, също като много десни избиратели, не виждат свое политическо представителство. Както е известно, "Хиподил" е култова група за представителите на подобни субкултури.
С което не искам да кажа, че само такива слушат "Хиподил". Познавам и много читави хора, които ги слушат. Има техни парчета, които и аз харесвам и съм купонясвала на тях. Но не е там работата. Работата е в това, какви послания излъчва Светльо Витков, следователно какво излиза, че подкрепят онези, които ще гласуват за него на изборите? Работата е и в друго - гласувайки "напук" и "против политическата класа", не възпроизвеждаме ли за пореден път един и същи модел?
Ако си спомняте, и Симеон Сакскобурготски, и Волен Сидеров, и Бойко Борисов влязоха в политиката с претенцията, че са нейна алтернатива. И, естествено, се превърнаха в част от нея. Така че в България вече си имаме традиция да гласуваме за личности, които ни убеждават, че политическият живот е гнил, но те не са от него и че, избирайки ги, не избираме политика, а нещо друго, с което наказваме политиците и т.н. В това отношение Витков/Мицов не са оригинални, напротив - банални са. Не са оригинални дори с елемента на провокация - Иван Кулеков и Христо Бойчев го направиха много преди тях.
Приликите между Светльо Витков и Бойко Борисов всъщност са много повече, отколкото разликите (всички примери за Витков, които привеждам, могат да се намерят в интервютата на сайта му):
- и двамата се характеризират с простоват изказ (е, Светльо псува повече, но то е от професията);
- и двамата се занимават с бойни изкуства;
- и за двамата физическото насилие е нещо, с проявата на което се хвалят - Бойко Борисов разказва как е ударил гаджето на дъщеря си, Светльо Витков препечатва на собствения си сайт статия, в която се разказва как е бил Сърмата Хари;
- и за двамата проявата на насилие е доказателство за тяхната хетеросексуалност - Бойко Борисов казва "По-добре с твърда ръка, отколкото с мека китка", Светльо Витков се страхува, че ако не се бие, ще се "изпедерасти";
- и двамата са откровени хомофоби;
- и за двамата проблемите могат да се решат не чрез реформи и предоставяне на възможности, а чрез ограничения на правата - като полицай, Бойко вижда решенията в полицейщина (като изключим магистралите), а Светльо - в трудови лагери и насилствено ограничаване на раждаемостта;
- и двамата имат уклон към тоталитаризъм - Бойко идеализира времето на Живков, а за Светльо пример за "нормална страна" е Китай;
- и за двамата нашата държава е права, а другите искат да й навредят. Но докато Бойко твърди така поради властовата си позиция и неуспехите на управлението си, Светльо е натурален националист - смята, че лоши хора искат да ни вземат държавицата поради хубавата й природа.
За мен Светльо Витков не е пънкар, а е част от статуквото. За да си пънкар, не е достатъчно да се биеш и да говориш и пееш нецензурни неща, на които медиите да слагат "пийп". По дефиниция пънкът е против системата; пънкът възниква като музика на отхвърлените от системата. Пънкар патриот, който мечтае за силна ръка и трудови лагери, който споделя и изговаря ценностите на мнозинството, никакъв пънкар не е, независимо в каква музикалната форма облича песните си. Пънкар е Пешо Дървото от "Глас народен". Но на Дървото дори на шега не би хрумнало да се кандидатира за "олицетворение на нацията".
Никога не бих гласувала за националисти, хомофоби и почитатели на физическото насилие. Не бих гласувала за идол на неонацистчетата. Даже и на майтап. Предполагам, че пак ще се намери кой да ме обвини в "липса на чувство за хумор", но за мен има базисни ценности, които са по-важни от хумора.
А на онези, които се канят да гласуват за Витков/Мицов, защото не се чувстват представени на тези президентски избори, ще кажа - политиците ни са точно такива, каквито ние, като общество, сме допуснали да бъдат. С избора си ще докажете това за пореден път.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
