"Етнометодология" се нарича една щурава социологическа школа, американска по произход. Няма връзка с нищо етническо. Целта на етнометодолозите е да разбират структурите на всекидневието на хората, като ги разбиват. Това често пъти става с цената на изкарването на набелязаните жертви от кожа. Примерно - прибирате се вкъщи и започвате да се държите, все едно сте на хотел, докато близките ви изпаднат в истерия. Или срещате приятел, който ви пита "Как си", а вие отговаряте: "Какво искаш да кажеш, питаш ли дали съм болен, ли? Ама зле ли изглеждам?". Логиката на тези ексцентрични изпълнения е както при Фройд. За Фройд болната психика е ключ към разбирането на здравата, защото ни показва неща, които при нормален човек са обикновено скрити. По същия начин, за етнометодолозите разбирането на скритите малки нещица, на които се крепи всекидневният ни живот, става възможно, когато внесем провокация в обичайния ритъм.
Нещо подобно се опитах да направя и аз с предишния си пост. Радвам се, че по-голямата част от коментаторите не му се вързаха - за сетен път се убеждавам, че читателите на блога ми (а вероятно и читателите на Блогосферата на "Дневник", откъдето дойдоха голямата част от посещенията в блога) са на доста по-високо интелектуално равнище от читателите на масовата преса и зрителите на сапунки и риалити шоута. Разсъждават и не се доверяват сляпо на емоции. Което пък ме кара да си мисля, че трябваше да се постарая да измисля по-правдоподобна лъжа :-), но какво да се прави, никога не ме е бивало много в лъжите.
И все пак, резултатите са интересни и поучителни, защото извадиха наяве някои от базисните ценности на коментиращите. Затова ще се опитам да ги обобщя.
Първо, малко статистика. Блогът ми има средно 94 посещения на ден. Когато публикувам нов пост обикновено стават малко над 100 (в много редки случаи са бивали и над 500). Когато нямам особена активност в блога, са под 100. Постовете ми, в които става въпрос за бежанците в България, са събирали максимум 218 посещения на ден (и то, ако съм ги пуснала сутринта). Пасквила за българската майка го публикувах към 16,30 часа и до полунощ се събраха 233 посещения - значи е предизвикал по-голям интерес, отколкото постовете ми за бежанците в България. А в следващите два дни, и то без никаква активност от моя страна, посещенията бяха съответно 167 и 123. Още повече, че постът, за разлика от тези за бежанците, не беше линкнат в друг блог. Същото е положението и с кликането на Topbloglog сърчицето - дотук 21 сърчица за три дни срещу максимум 14, колкото е получил пост за бежанците, и то за две седмици.
По-интересна от статистиката е съдържателната част:
1. Институциите нямат вина, вина имат само отделните хора.
Измислих тази сълзлива история за майката, защото според масовия вкус плачещите майки се котират повече от силните и зрели мъже (истинският Оги всъщност се казва Ола, горд е, не плаче, пък и е чернокож, а за майка му не знам нищо). Трябваше да има причина, по която майката да се е отделила от семейството си, за да може после да разкаже. Причината беше, според мен, относително достоверна - невъзможността някой да поеме грижите за майка й, която вече не може да се обслужва сама. Но част от коментаторите бяха привлечени повече от личните отношения и драми, отгоклото от хуманитарно-правния казус. И търсеха вината ту в майката, ту в сина и бащата:
А моя съмишленичка, която бях посветила в експеримента, ми писа следното:
По-мек вариант на забелязването само на междуличностните отношения е третирането на казуса единствено като лична драма:
2. Само един коментар в стил - "всички са маскари, какво пък толкова се случва в България", но показателен:
3. Най-много обаче са коментарите, изрязяващи недоверие:
Много поучителни коментари! Когато става въпрос за България, виждаме масов отказ човек да си зададе въпроса - а не е ли абсурдно в 21 век в страна-членка на Европейския съюз да има дом за бежанци, сравним с концлагер? Аз не написах, че в измисления от мен британски дом бият, защото тогава вече никой нямаше да ми повярва, но в Бусманци побийват и практикуват заключване на бежанците в поза "лястовичка", т.е. ръцете и краката с белезници, заедно.
И не само това!
За Великобритания изглежда невъзможно да си работил повече от 10 години, да си плащал данъци и изведнъж да се окажеш нелегален, без документи, да те вкарат в "дом за временно пребиваване", където да те държат, докато видят, че си на умиране и тогава да те изхвърлят, за да не умреш там. А после да не искат и да те погребат, защото... нямаш документи. А защо в България това се случва?
Има и не по-малко драстични и абсурдни случаи - като например историята с философа Мансур Диуф - дошъл като бежанец преди 25 години, получил статут на бежанец, завършил философия, не само се интегрирал, но станал и уважаван интелектуалец. И изведнъж, само защото бил "ревностен мюсюлманин", той бива обявен за "заплаха за националната сигурност", прибран в Бусманци и изведнъж се оказва, че... нямал документи за самоличност (които са му били отнети, след като е обявен за заплаха)! (Опитах да да разбера колко е стоял в Бусманци, след като съдът го оправдава... не успях. Дано вече да е на свобода!)
Във Великобритания, пишат коментаторите, не е възможно да си работил с години и да се окажеш без право на социални помощи. А аз познавам легален имигрант в България, прекарал тук 30 години, работил като лекар, отлично интегриран, има си документи и всичко, женен за българка, децата и внуците му са български граждани, но този човек няма право на пенсия, защото... не е български гражданин.
Така че не е прав коментаторът, който казва "Това го няма дори в България". Има го, за съжаление, и не само това...
Във Великобритания, казвате, работиш легално 5 години и придобиваш гражданство. А това, което ние искаме с тази подписка (ако приемате съдържанието, моля, подпишете я) е далеч по-малко - "даване разрешение за постоянно пребиваване на нелегалните имигранти в България, които пребивават в страната от поне три години и имат работодател, който е готов да сключи трудов договор, както и издаване на документи на останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход".
Простичко е - ако пребивават три години - статут на постоянно пребиваване. Ако нелегалните не могат да бъдат върнати в страната по произход - издаване на документи. Ако могат да бъдат върнати - депортиране или доброволно завръщане. И няма да се налага в Бусманци да се прескачат по 20 човека в една стая.
България е член на Европейския съюз. Притеснява ме, че сме склонни се впускаме в разсъждения как е и как трябва да бъде в другите европейски страни, а когато се казва как е в България, "аршинът" изведнъж се променя...
Нещо подобно се опитах да направя и аз с предишния си пост. Радвам се, че по-голямата част от коментаторите не му се вързаха - за сетен път се убеждавам, че читателите на блога ми (а вероятно и читателите на Блогосферата на "Дневник", откъдето дойдоха голямата част от посещенията в блога) са на доста по-високо интелектуално равнище от читателите на масовата преса и зрителите на сапунки и риалити шоута. Разсъждават и не се доверяват сляпо на емоции. Което пък ме кара да си мисля, че трябваше да се постарая да измисля по-правдоподобна лъжа :-), но какво да се прави, никога не ме е бивало много в лъжите.
И все пак, резултатите са интересни и поучителни, защото извадиха наяве някои от базисните ценности на коментиращите. Затова ще се опитам да ги обобщя.
Първо, малко статистика. Блогът ми има средно 94 посещения на ден. Когато публикувам нов пост обикновено стават малко над 100 (в много редки случаи са бивали и над 500). Когато нямам особена активност в блога, са под 100. Постовете ми, в които става въпрос за бежанците в България, са събирали максимум 218 посещения на ден (и то, ако съм ги пуснала сутринта). Пасквила за българската майка го публикувах към 16,30 часа и до полунощ се събраха 233 посещения - значи е предизвикал по-голям интерес, отколкото постовете ми за бежанците в България. А в следващите два дни, и то без никаква активност от моя страна, посещенията бяха съответно 167 и 123. Още повече, че постът, за разлика от тези за бежанците, не беше линкнат в друг блог. Същото е положението и с кликането на Topbloglog сърчицето - дотук 21 сърчица за три дни срещу максимум 14, колкото е получил пост за бежанците, и то за две седмици.
По-интересна от статистиката е съдържателната част:
1. Институциите нямат вина, вина имат само отделните хора.
Измислих тази сълзлива история за майката, защото според масовия вкус плачещите майки се котират повече от силните и зрели мъже (истинският Оги всъщност се казва Ола, горд е, не плаче, пък и е чернокож, а за майка му не знам нищо). Трябваше да има причина, по която майката да се е отделила от семейството си, за да може после да разкаже. Причината беше, според мен, относително достоверна - невъзможността някой да поеме грижите за майка й, която вече не може да се обслужва сама. Но част от коментаторите бяха привлечени повече от личните отношения и драми, отгоклото от хуманитарно-правния казус. И търсеха вината ту в майката, ту в сина и бащата:
"Историята е тъжна, главно заради това, което са и причинили съпругът и синът, но не виждам защо някой трабва да помага на сина."
"Просто госпожата /ако наистина историята е такава както ни се редставя/,е един неудачник ,изменник и лъжец който заслужава съдбата си,и няма какво да се жалва.Най добре е да си намери нов мъж и си промени живота-ако е решила след 16 години да събира багажа и да заминава при мъжа и детето ми се струва че е твърде късно а и безмисленно (...) Върнала се в Българияи изоставяйки семейството ,окей ,а защао сега ...плаче.Но нека си поплаче ,дано и се оправи настроението."
А моя съмишленичка, която бях посветила в експеримента, ми писа следното:
"Реших да изпробвам експеримента ти и показах "писмото" на майка ми. Тя стигна до:
"Оги го понесе много тежко. Каза мамо, ако заминеш никога няма да ти проговоря."
и започна да вика срещу неблагодарния егоистичен син, как може да има такива хора и т.н. и не го дочете въобще"
По-мек вариант на забелязването само на междуличностните отношения е третирането на казуса единствено като лична драма:
"Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят,Боже! :(" (коментар към същия пост, но във facebook)
2. Само един коментар в стил - "всички са маскари, какво пък толкова се случва в България", но показателен:
"от друга страна съм чувала, чела и гледала за нецивилизовано отношение към българи в съвсем цивилизовани страни.
и си мисля, че често сме твърде критични към себе си като хора."
3. Най-много обаче са коментарите, изрязяващи недоверие:
"Аз не мисля че са ги държали -- ако са искали да си тръгнат не мога да повярвам, че не са ги пускали (или най-малкото екстрадирали, за което не се иска и билет). Според мен обаче, те са подавали документи, петиции и тем подобни за да останат. Докато тези документи се разглеждат, да, ще бъдат настанени на такова място."
"Освен това човек, получил разрешително за работа в една страна, не го губи при фалит на работодателя си."
"Много е невероятна тази история. Великобритания е една от най-отворените за имигранти европейска държава. Непонятно ми е как двама души ще живеят легално там 16 години, единият от които - дете и да не вземат гражданство.
Може би през последните години да са се затегнали нещата, но със сигурност съвсем доскоро просто се полагаше някакъв тест, обещаваш да обичаш кралицата и вече си англичанин. 16 години да не направиш нещо толкова елементарно е направо абсурд."
"Първо, няма начин да е живял някой 16 години там легално и да няма гражданство. То се придобива след 5 години. Дори и да нямат гражданство, след като мъжът е започнал работа веднага са му дали Национален осигурителен номер. Имайки такъв напълно спокойно може да си пребивава на острова, колкото си иска.
Второ, в писмото пише, че са ги прибрали преди около година и половина. България е член на ЕС от януари 2007-а и няма начин да бъдат предприети подобни мерки срещу граждани на ЕС. Дори и преди това екстрадациите на българи бяха изключително редки и скоростни. Освен това не съм чул въобще за съществуването на подобни лагери във Великобритания, която има може би най-либералните закони за емигранти и затова е цел номер 1 в Европа. Разговарял съм с бежанци от Африка и Азия по обектите и дори съм написал няколко материала по темата."
"Нещо не разбирам. Работил си 10 г. и не можеж да получаваш социални помощи. Това го няма дори в България. Отделно това момче се чувства англичанин."
"Да приемем, че писмото е автентично, но е много трудно да се вземе отношение, защото това е преразказ на майката на нещо, което е разказал сина й в състояние на афект, след дълга раздяла и при неотработени проблеми в собствените им взаимоотношения. Фактите са неясни -- както и други преди мен отбелязват, имал ли е бащата разрешение за работа, какво е станало с това разрешение, как е пребивавал синът в Англия и т.н. А без факти е невъзможно да коментираш сериозно."
Много поучителни коментари! Когато става въпрос за България, виждаме масов отказ човек да си зададе въпроса - а не е ли абсурдно в 21 век в страна-членка на Европейския съюз да има дом за бежанци, сравним с концлагер? Аз не написах, че в измисления от мен британски дом бият, защото тогава вече никой нямаше да ми повярва, но в Бусманци побийват и практикуват заключване на бежанците в поза "лястовичка", т.е. ръцете и краката с белезници, заедно.
И не само това!
За Великобритания изглежда невъзможно да си работил повече от 10 години, да си плащал данъци и изведнъж да се окажеш нелегален, без документи, да те вкарат в "дом за временно пребиваване", където да те държат, докато видят, че си на умиране и тогава да те изхвърлят, за да не умреш там. А после да не искат и да те погребат, защото... нямаш документи. А защо в България това се случва?
Има и не по-малко драстични и абсурдни случаи - като например историята с философа Мансур Диуф - дошъл като бежанец преди 25 години, получил статут на бежанец, завършил философия, не само се интегрирал, но станал и уважаван интелектуалец. И изведнъж, само защото бил "ревностен мюсюлманин", той бива обявен за "заплаха за националната сигурност", прибран в Бусманци и изведнъж се оказва, че... нямал документи за самоличност (които са му били отнети, след като е обявен за заплаха)! (Опитах да да разбера колко е стоял в Бусманци, след като съдът го оправдава... не успях. Дано вече да е на свобода!)
Във Великобритания, пишат коментаторите, не е възможно да си работил с години и да се окажеш без право на социални помощи. А аз познавам легален имигрант в България, прекарал тук 30 години, работил като лекар, отлично интегриран, има си документи и всичко, женен за българка, децата и внуците му са български граждани, но този човек няма право на пенсия, защото... не е български гражданин.
Така че не е прав коментаторът, който казва "Това го няма дори в България". Има го, за съжаление, и не само това...
Във Великобритания, казвате, работиш легално 5 години и придобиваш гражданство. А това, което ние искаме с тази подписка (ако приемате съдържанието, моля, подпишете я) е далеч по-малко - "даване разрешение за постоянно пребиваване на нелегалните имигранти в България, които пребивават в страната от поне три години и имат работодател, който е готов да сключи трудов договор, както и издаване на документи на останалите нелегални имигранти, които не могат да бъдат върнати в страната им на произход".
Простичко е - ако пребивават три години - статут на постоянно пребиваване. Ако нелегалните не могат да бъдат върнати в страната по произход - издаване на документи. Ако могат да бъдат върнати - депортиране или доброволно завръщане. И няма да се налага в Бусманци да се прескачат по 20 човека в една стая.
България е член на Европейския съюз. Притеснява ме, че сме склонни се впускаме в разсъждения как е и как трябва да бъде в другите европейски страни, а когато се казва как е в България, "аршинът" изведнъж се променя...
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
