Преди месец почина бившият ми преподавател по диалектическа логика Иван Пунчев. Мнозина преподават тази дисциплина по мухлясало-тоталитарен начин, но не и Пунчев. При него беше интересно, той успяваше да ни увлече в интелектуалната си вселена.
След изпита не съм говорила с него. Беше колега на Крис, от неговата секция. За последен път го видяхме през зимата (тоест Крис го видя), той отмина бързо и не го настигнахме, за да го поздравим. Как да предположим, че няма да го видим отново...
Липсва ми Пунчев, който:
- имаше оригинални идеи, според мнозина - екзотични, но - подредени в уникална система;
- пишеше статиите си по такъв начин, че се налагаше първо да ги прочетеш по обратния начин, после да ги прочетеш отзад напред, а накрая да ги формализираш, за да успееш да схванеш нещо от тях;
- беше благ, неконфликтен, но отстояваше възгледите си (също като покойния Иван Стефанов);
- беше перфекционист - имаше неиздадени трудове, но все ги дописваше, доизглаждаше, изпипваше, дори с риск да провали кариерата си;
- живееше в диалектиката; за него Духът беше по-важен от хабилитацията.
Последният брой на NotaBene е посветен на Иван Пунчев.
Също и колонката за фотография.
След изпита не съм говорила с него. Беше колега на Крис, от неговата секция. За последен път го видяхме през зимата (тоест Крис го видя), той отмина бързо и не го настигнахме, за да го поздравим. Как да предположим, че няма да го видим отново...
Липсва ми Пунчев, който:
- имаше оригинални идеи, според мнозина - екзотични, но - подредени в уникална система;
- пишеше статиите си по такъв начин, че се налагаше първо да ги прочетеш по обратния начин, после да ги прочетеш отзад напред, а накрая да ги формализираш, за да успееш да схванеш нещо от тях;
- беше благ, неконфликтен, но отстояваше възгледите си (също като покойния Иван Стефанов);
- беше перфекционист - имаше неиздадени трудове, но все ги дописваше, доизглаждаше, изпипваше, дори с риск да провали кариерата си;
- живееше в диалектиката; за него Духът беше по-важен от хабилитацията.
Последният брой на NotaBene е посветен на Иван Пунчев.
Също и колонката за фотография.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Хубав текст, гопло напомняне за човек,който би трябвало да живее дълго на тази земя, на която,за съжаление,добрите и почтените хора с въображение бързо си отиват...
ОтговорИзтриванеВсъщност дали наистина си отиват? Аз,например,имах дългогодишно приятелство с един голям и толкова мъдър човек като Ефрем Каранфилов - тъжно е,че почти никой не пише или говори за него сега. Но затова пък не минава и ден аз да не се сетя за този великолепен човек и писател. И не е ли никак малко това - споменът за теб да живее в нечие сърце?
С поздрав от Париж: Димо Райков
Благодаря Ви за топлите думи, господин Райков! Както Вие си спомняте Ефрем Карамфилов, така аз си спомням покойния проф. Иван Софрониев Стефанов, с когото чисто преподавателско-студентските ни години се развиха в нещо като приятелство (доколкото това беше възможно, имайки предвид затворения му характер). Той е един от двамата човека на този свят, факта за чиято смърт досега не съм успяла да приема. И съм убедена, че той не би искал повече от това - да живее споменът за него. Впрочем беше толкова скромен, че не съм сигурна, че и това би искал...
ОтговорИзтриванеТъжен Помен
ОтговорИзтриванеНа 13 септември се навършва 1 година От както ни напусна
Иван Пунчев
/снимка/
Поклонението ще се състои в
понеделник от 12ч.,
парцел 49 ред 8/9 8/9 гроб 1 А.
Добрите хора нивга не умират,
не се превръщат в пепел или дим.
Те винаги оставят светла диря
и мъдър път по който да вървим.
Иван вярваше, че смъртта е само физическа, земна и че Космократора запазва индивидуалния запис на всяка човешка личност посредством високи научни технологии, които на настоящия етап човечеството дори не би могло и да си представи.
В тези тъжни дни, вместо утешение, нека си припомним значимото му дело!
Статии на Иван Пунчев
в сайта на Центъра за изследване на глобални системи:
http://www.gs-research.org/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=11&Itemid=12
Разумната Вселена Статия -
прелюдия към фундаменталната разработка на Иван Пунчев „Космическа философия
http://www.gs-research.org/main.php?d=3&id=87
Космократор
http://fs.choveshkata.net/index.php//Космократор
Не знам кой точно е написал това ...! Споделям мнението му 100 %-тово, че и отгоре. Липсва ми Иван Пунчев, когото обичах с цялото си сърце. И аз бях негова студентка. Завладя ме от мига, в който го видях. Омагьосваше ме как преподава, какво казва за Хегел. Гледах го като Бог и го почитах така. Често, много често мисля за него. Той е моята светлина. Наистина ми е мъчно за него. Смятам го за мой родител.
ОтговорИзтриванеМагистър по Философия - Лора Йордакиева
Благодаря за добрите думи за Иван Пунчев!
ОтговорИзтриване