В известната си статия “Оптимистична теория за нашия народ” Иван Хаджийски първо излага всички възможни причини за песимизъм по отношение на българите, след което обосновава собсвените си основания за оптимизъм. След придобилия ми неочаквана (най-вече за самата) популярност поста за Зелените все не ми се пристъпваше към обещаното продължение за Синята коалиция по ред причини, една от които беше, че ясно си представях канонадата от коментари, които ще последва – какъв злодей е Костов, Надежда Михайлова и гаражите, управлението на СДС и корупцията, ще се съюзят с Бойко и т.н. и т.н. Накрая (вече се задават изборите, а съм дала обещание) реших да последвам примера на Хаджийски – не да бягам от проблемите, а да започна от тях, с риск да остана без тъмносините си контакти във Facebook (шегувам се, де).
Ако трябва да съм честна, и аз не харесвам Костов, макар и да не споделям начина, по който той бива демонизиран (по причини, които ще изясня в хода на поста). Иван Костов злоупотреби с властта си и с общественото доверие, освен това има едно почти месианско самочувствие, което ме отблъсква и което, наред с други интереси, разбира се, беше сред причините за разцепването на СДС, което беше не само политически пагубно, а и нарани много убедени сини гласоподаватели. И други неща мога да кажа по адрес на Костов, но ще се въздържа. (Веднъж баща ми, който принципно си е от сините, отишъл на събрание на ДСБ, но си излязъл, защото не издържал на скандирането “Костов, Костов!”, напомнили му времето на сталинизма – баща ми е роден в края на 30-те години, помни 50-те много добре и има какво да разкаже.)
Надежда Михайлова също не ми е любимият политик. Смятам, че като цяло (не че не е правила и грешки) беше добър външен министър, но като председател на СДС беше пълен провал, поради което се превърна в един от символите на “изтъркаността” на синьото. Определено е ерудирана, което намирам за плюс, но в политическо отношение... кухо и плакатно ми стои, също като лозунга за синьото лято, без достатъчно политическа “плътност”. Сто пъти повече предпочитам Меглена Кунева, не че това би ме накарало да гласувам за НДСВ. (Тук вече рискувам и седесарските си контакти във Facebook ;-)). И все пак смятам, че за евродепутат Михайлова става – ще се държи културно, ще защитава позициите на Синята коалиция, няма да прави изцепки.
Въпреки това, аз ще гласувам преференциално за Стефан Тафров. Вярно, че няма големи шансове да се класира, но поне никой не губи от това. Колебаех се дали да гласувам за него или за Атанас Чобанов, но за Чобанов почти нищо не знам, само дето ми е симпатичен. Ще гласувам за Тафров, защото, освен че е ерудит (което, само по себе си, не е политическо достойнство), демократичните ценности и гражданската съвест са част от същността му. А това включва и способността да разбираш другите. Тези дни имах впечатление от начина, по който Тафров реагира във Facebook на един проблем, който мнозина биха сметнали за незначителен и незаслужаващ внимание, което вече напълно ме убеди, че решението ми да гласувам за него преференциално е правилно.
Бойко Борисов пък съвсем не харесвам. Не само защото е бил бодигард на Тато, а най-вече защото е привърженик на идеята за “силната ръка” и ако зависеше само от него, смятам, че с удоволствие би наложил доста авторитарно управление и би ограничил редица демократични свободи. Пък и чалгаджия си пада...
Но (и тук вече започвам с но-тата). Ако ГЕРБ не спечелят мнозинство от 50% + 1, което е доста вероятно, големият въпрос е с кого ще управляват. Каквото и да говорят, според мен не е невъзможно да управляват с БСП (кой можеше да си представи царя да управлява с БСП, ама стана). Не е невъзможно да управляват и с “Атака”, дори ще им отива. Дискриминационната реторика, типична за “Атака”, не е чужда и на Борисов, макар и в по-мек вариант, както и идеи от сорта на сформиране на квартални “наказателни отряди”, ограничаване на възможността за свободна мобилност (идеите на бат Бойко за връщане на “жителството”) и т.н. Представям си управление на Бойко и с Яне – Куку и Пипе. Дори с ДПС не ми се вижда изключено управлението на Борисов, ГЕРБ ще имат нужда да укрепват властта си повсеместно, а ДПС могат да им предложат доста властови лостове – срещу участие във властта, разбира се.
Та понеже ГЕРБ е лидерска партия без достатъчно ясен профил засега, профилът в значителна степен ще се създаде от партията/партиите, с която/които влезе в коалиция. Затова смятам, че ще е по-добре да се коалира със Синята коалиция, отколкото с всяка от другите партии с шансове да влязат в парламента.
И тук вече е неизбежен въпросът – а защо Синята коалиция? Защо, след като признавам, че не харесвам Костов, не харесвам Надка, признавам наличието на корупция по времето на управлението на ОДС, има проблеми с регистрацията на СДС и т.н. и т.н.?
Ще предложа малко необичайна аргументация. Нека разделим партиите условно на два вида – не според идеологиите и електоралните им профили, а според реалната им (не формалната) структура на управление. По този признак, предлагам делението на партиите на лидерски и не-лидерски партии. Възможни са и комбинации между двете, възможни са и известни отклонения, примерно “партии, формирани на принципа на отзовалите се маргинализирани политици” или “партии, създадени с цел отвличане на гласове от по-големи партии”, но ще разгледам основните два типа “в чист вид”.
Обликът на лидерските партии се създава от техния формален или неформален лидер. Без него (или когато на лидера му се стопи харизмата) тези партии остават с неясна идентичност, което е твърде вероятно да доведе, ако не до тоталния им разпад, то до маргинализирането им. Най-показателният пример в това отношение е съдбата на НДСВ. Може там да има и читави хора, може да имат свестни елементи в програмата, но вече просто почти никой не ги бръсне за нищо. Освен НДСВ, партии от лидерски тип (нека се ограничим с партиите с шансове да участват в следващото управление) са ГЕРБ, “Атака”, ДПС, Ред, законност, справедливост. ДСБ, която е част от Синята коалиция, също е лидерска партия, неслучайно съществува думата “костовист”. Голяма част от българските избиратели е склонна да гласува доверие на такива партии, защото тук продължават да битуват представи за “политика”, според които трябва да дойде “някой”, който да ни “оправи” (затова и една партия, кандедати за депутати от коята са някои не глупави, но политически безпринципни политолози, хитроумно се е нарекла “ЛИДЕР”... не че това ще й помогне много). И хората си казват – ето, Бойко, генерал, силен човек, ще сложи нещата в ред, или – ето, Яне се бори с корупцията, праща сигнали, евала, Сидеров защитава българските интереси (направи ли ви впечатление как Сидеров предстявя кандидатите на “Атака за евродепутати” - “аз избрах тези хора”; това, че той ги е избрал, явно е достатъчно основание за правилността на избора), избирателите на ДПС си казват – Доган ни пази, костовистите смятат Костов за непогрешим и т.н. По същия начин преди беше възприеман Симеон, още по-преди – Жорж Ганчев...
Типично за избирателите на лидерските партии е разочарованието от “политическата класа” като цяло и надеждата “да ни оправят” някак с извънполитически средства, благодарение на изключителните качества на съответния лидер. Това по правило не може да стане, защото колкото повече разчитаме на някой да “ни оправи”, толкова по-малко упражняваме граждански контрол върху него, а при липса на граждански контрол всяко управление и склонно да се олива. Освен това, при лидерски тип управление от най-голямо значение е какви ще са ще са волята и съдбата на съответния лидер. Една лидерска партия може да има най-страхотната програма, да е привлякла най-добрите експерти в света, да успее да прокара и някои добри неща (както беше с НДСВ), но в същото време да влиза във всякакви безпринципни договорки и коалиции.
Кои тогава са партиите, които не са лидерски?
БСП определено е не-лидерска партия. Тя има ясен профил – и електорален, и идеологически. За нея преобладаващо гласуват хора с ниски доходи, пенсионери, хора по селата и малките населени места. БСП е (тук се опитвам да бъда безпристрастна) за повече държавна намеса в икономиката (и други сфери на социалния живот), повече държавна “социална защита”, укрепване на икономическите и културните ни връзки с Русия, такива неща.
СДС, още от създаването си, също не е лидерски тип партия. Електоралният му профил е много по-нестабилен от този на БСП; “твърдото ядро” включва преобладаващо хора с високо образование, икономически активни, от София и големите градове. Традиционно “сини”, поне до идването на Симеон, са били и представителите на християнските малцинства в България (католици, протестанти), както и на други “инакомислещи” групи (като се почне от хипарите...). От самото си начало, “сините” са за пазарна икономика, свободна конкуренция, политическа свобода, свобода на словото и на избора на начин на живот, политическо, икономическо и ценностно приобщаване на България към Западния демократичен свят (което не означава заличаване на националните специфики). До този момент не съществува друга политическа сила в България, в основата на която да са положени принципите на свободата и демокрацията – не като кухи фрази, а като визия за реалното структуриране на социалния живот. Ето защо не мога “с ръка на сърцето” да гласувам за никоя партия или коалиция, освен за Синята коалиция. Защото ценя свободата с всичките й рискове повече от възмездието, силната ръка, преклонението пред авторитети.
Поради същите причини харесвам Мартин Димитров като политик. Смятам, че след Петър Стоянов (във времево отношение, не като класация) Мартин е най-успешното попадение на сините. Разбира се, Петър Стоянов не е безгрешен, но имах предвид друго – той се оказа точният човек в точното време, който успя да убеди обществото в смисъла на това, което се случва. Дали се е издънил после, е друг въпрос. Мартин не е оратор на такова равнище (за мен като оратор Стоянов е ненадминат, като го сравнявам с всички политици откакто се помня... за преди това не мога да съдя), но има едно много важно предимство – той не иска да стане политик, за да направи кариера, а защото има идеи, които иска да осъществи, и иска да осъществи тези идеи именно в СДС, тъй като смята, че отговарят на духа на СДС. Според мен това е най-доброто, което може да се случи на СДС в момент, когато “марката” СДС е почти напълно загубила съдържанието си след дълги години на отващаващи боричкания за власт. И чест му прави на Мартин, че вместо да вдигне ръце от “синята номенклатура”, просмукала партията, да се врътне и да си направи нова партия (или да се приюти в ДСБ), той-поема по по-трудния път – да реформира СДС отвътре. Дано успее!
Срещу основанията ми да гласувам за Синята коалиция “разочарованите сини” имат, предполагам, две възражения. Първото е, че управлението на ОДС не доведе до очакваната промяна, а напротив – донесе разочарования (корупция и т.н.). Второ, че, както и аз признавам, Костов се отдели от СДС, за да направи лидерска партия. Ще отговоря.
През 1997 г. ОДС дойде на власт с огромни обществени очаквания, след като управлението на БСП при правителството на Жан Виденов беше довело до тотален икономически срив. Пред правителството на ОДС стоеше трудната задача да изправи сриналата се страна на крака, но за тази цел самото то трябваше да има силни структури, които и предопредели обединението на Съюза на демократичните сили в единна партия, която, наред с укрепването на страната, трябваше да се занимава и с укрепването на самата себе си. От друга страна, високото обществено доверие, с която започна управлението на ОДС, съчетано с и без това ниската гражданска култура в България, са обяснение за практически липващия граждански контрол върху управлението. Оттам е лесно нещата да се развият лавинообразно – злоупотреба с власт, корупция, обществено разочарование, мечти за “силна ръка”...
Особено интересен ми е общественият мит, че, видите ли, правителството на ОДС едва ли не положило основите на корупцията в България и че Костов е най-корумпираният човек в България. Че по време на правителството на Беров, когато изгряха мутрите с големите мобифони нямаше ли корупция? Че по време на правителството на Виденов нямаше ли корупция (раздаването на невъзвращаеми кредити на килограм на “свои хора” не е ли корупция, и то огромна? А покровителството над строителни фирми, които взимат парите на хората и после не построяват нищо?) Или може би по времето на социализма, когато и тоалетна хартия без връзки не можеше да си купиш, е нямало корупция? Но всъщност как можем да кажем кога има “повече” или “по-малко” корупция, след като не сме я мерили (благодарение на блога на Димитър установих от сайта на Transperancy International, че корупцията в България се мери чаааак от 1998). Не по-маловажен въпрос е – как всъщност мерим корупцията и как изобщо я дефинираме? По тази тема горещо препоръчвам предговора на проф. Г. Димитров от книгата “АНТИкорупция/антиОБРАЗОВАНИЕ”?
Според мен, ако нещо се появи по време на управлението на ОДС, което преди го е нямало, то не е точно корупцията, а социалната чувствителност към нея, което всъщност не говори толкова лошо за това управление. Не, разбира се, изобщо не оправдавам много неща през онзи период – силовите групировки и връзката на властта с тях, опитите за упражняване на цензура и заплахите над несъгласните (характерни, впрочем, за всяко наше правителство, не там е проблемът), не на последно място и... корупцията. Но това не значи да забравя хубавите неща – стабилизирането на финансовата система, поканите за членство в Европейския съюз и НАТО, ако щете, и рок и алтернативните групи, които просто избуяха в онзи период (и се стопиха после), еуфорията да празнуваш Нова година на площада (не празнувам на площада, след като Симеон дойде на власт, а после и БСП – просто усещането, че сме са събрали хора, вярващи, че държим живота в свои ръце и можем да го променим, вече не е същото)...
Щеше да ми е по-добре, ако Иван Костов беше поел политическата си отговорност и се беше оттеглил от политиката, както направи Петър Стоянов. Но след като не го е направил и след като в партията му и сред симпатизантите й има редица смислени хора, аз естествено подкрепям обединението на дясното – не заради Костов, не дори и заради Мартин Димитров, а заради онова, в името на което “синьото” в България съществува – ценностите на модерните свобода и демокрация. Пълни глупости са, че Костов щял да подчини Синята коалиция – все пак, значителна част от симпатизантите на коалицията са такива заради идеята, а не за личността; онези, които бяха склонни да сложат на идеята лика на един конкретен човек, са определено ядро, те повече няма да стават.
Щеше също така да ми е по-добре и ако синьото в България беше тръгнало не по пътя на консервативното, а по пътя на либералното. Предполагам, че консервативната “одежда” е наметната на синьото у нас предимно по конюнктурни съображения – народните партии са силни в Европа (в настоящия Европейски парламент групата на Народната партия е най-голямата), фондация “Конрад Аденауер” (дава или поне даваше) добри пари, а и в световен план трудно може да се даде пример за либерална партия на власт, в повечето случаи управленията са по-скоро леви или по-скоро десни. В България е нямало истинска либерална партия (може ли да е либерална партия, която има за гуру бивш цар или такава, в която всички правят, каквото каже председателят?), не знам възможно ли е да има в обозримо бъдеще, съмнявам се. Признавам си, че ако живеех в Западна Европа, в никакъв случай нямаше да гласувам за народна партия. Ако бях американка, щях да гласувам за демократите до дупка. В България обаче демократите са Синята коалиция, това е положението. Затова се налага да преглътна антипатиите си към консерватизма (не икономическия, а ценностния) и дълбокото си убеждение, че на наша почва християндемокрация не може да вирее. И да се надявам, че Синята коалиция ще се отвори малко повече към различните, неконформистите; в България има дискриминирани социални групи, които също се нуждаят от политическо представителство, защото кой може да ги представи по-добре от онези, които съществуват в името на свободата и демокрацията?
Крайно време е да осъзнаем, че политиката се прави не само от политиците, а и от нас, същото важи и за корупцията. Крайно време е да престанем да демонизираме отделни личности и да вярваме, че ще се появи съвършеният политик или съвършената партия. Крайно време е да проумеем, че новото само по себе си не е нещо, на което си заслужава да заложиш, важни са съдържанието и потенциалът на съответното “ново” нещо. Крайно време е да осъзнаем, че в политиката без компромиси не може, и да имаме критерии какви компромиси можем да приемем и какви – не. Крайно време е да се научим да държим отговорни онези, които избираме, вместо да им вменяваме, освен техните грехове, и вината на собствените ни пасивност, безпринципност и малодушие.
За финал ще цитирам едно края на писмото на Васил Томов от Карнобат, което Мартин Димитров е публикувал в блога си:"Искам синът ми да ме обича не че съм му оставил пари, а че съм го оставил в свободна държава."
П.п. Извинявам се, ако публикуването на коментарите ви се бави с часове – няма да имам възможност да съм край компютъра през цялото време. Моля ви за малко търпение!
Ако трябва да съм честна, и аз не харесвам Костов, макар и да не споделям начина, по който той бива демонизиран (по причини, които ще изясня в хода на поста). Иван Костов злоупотреби с властта си и с общественото доверие, освен това има едно почти месианско самочувствие, което ме отблъсква и което, наред с други интереси, разбира се, беше сред причините за разцепването на СДС, което беше не само политически пагубно, а и нарани много убедени сини гласоподаватели. И други неща мога да кажа по адрес на Костов, но ще се въздържа. (Веднъж баща ми, който принципно си е от сините, отишъл на събрание на ДСБ, но си излязъл, защото не издържал на скандирането “Костов, Костов!”, напомнили му времето на сталинизма – баща ми е роден в края на 30-те години, помни 50-те много добре и има какво да разкаже.)
Надежда Михайлова също не ми е любимият политик. Смятам, че като цяло (не че не е правила и грешки) беше добър външен министър, но като председател на СДС беше пълен провал, поради което се превърна в един от символите на “изтъркаността” на синьото. Определено е ерудирана, което намирам за плюс, но в политическо отношение... кухо и плакатно ми стои, също като лозунга за синьото лято, без достатъчно политическа “плътност”. Сто пъти повече предпочитам Меглена Кунева, не че това би ме накарало да гласувам за НДСВ. (Тук вече рискувам и седесарските си контакти във Facebook ;-)). И все пак смятам, че за евродепутат Михайлова става – ще се държи културно, ще защитава позициите на Синята коалиция, няма да прави изцепки.
Въпреки това, аз ще гласувам преференциално за Стефан Тафров. Вярно, че няма големи шансове да се класира, но поне никой не губи от това. Колебаех се дали да гласувам за него или за Атанас Чобанов, но за Чобанов почти нищо не знам, само дето ми е симпатичен. Ще гласувам за Тафров, защото, освен че е ерудит (което, само по себе си, не е политическо достойнство), демократичните ценности и гражданската съвест са част от същността му. А това включва и способността да разбираш другите. Тези дни имах впечатление от начина, по който Тафров реагира във Facebook на един проблем, който мнозина биха сметнали за незначителен и незаслужаващ внимание, което вече напълно ме убеди, че решението ми да гласувам за него преференциално е правилно.
Бойко Борисов пък съвсем не харесвам. Не само защото е бил бодигард на Тато, а най-вече защото е привърженик на идеята за “силната ръка” и ако зависеше само от него, смятам, че с удоволствие би наложил доста авторитарно управление и би ограничил редица демократични свободи. Пък и чалгаджия си пада...
Но (и тук вече започвам с но-тата). Ако ГЕРБ не спечелят мнозинство от 50% + 1, което е доста вероятно, големият въпрос е с кого ще управляват. Каквото и да говорят, според мен не е невъзможно да управляват с БСП (кой можеше да си представи царя да управлява с БСП, ама стана). Не е невъзможно да управляват и с “Атака”, дори ще им отива. Дискриминационната реторика, типична за “Атака”, не е чужда и на Борисов, макар и в по-мек вариант, както и идеи от сорта на сформиране на квартални “наказателни отряди”, ограничаване на възможността за свободна мобилност (идеите на бат Бойко за връщане на “жителството”) и т.н. Представям си управление на Бойко и с Яне – Куку и Пипе. Дори с ДПС не ми се вижда изключено управлението на Борисов, ГЕРБ ще имат нужда да укрепват властта си повсеместно, а ДПС могат да им предложат доста властови лостове – срещу участие във властта, разбира се.
Та понеже ГЕРБ е лидерска партия без достатъчно ясен профил засега, профилът в значителна степен ще се създаде от партията/партиите, с която/които влезе в коалиция. Затова смятам, че ще е по-добре да се коалира със Синята коалиция, отколкото с всяка от другите партии с шансове да влязат в парламента.
И тук вече е неизбежен въпросът – а защо Синята коалиция? Защо, след като признавам, че не харесвам Костов, не харесвам Надка, признавам наличието на корупция по времето на управлението на ОДС, има проблеми с регистрацията на СДС и т.н. и т.н.?
Ще предложа малко необичайна аргументация. Нека разделим партиите условно на два вида – не според идеологиите и електоралните им профили, а според реалната им (не формалната) структура на управление. По този признак, предлагам делението на партиите на лидерски и не-лидерски партии. Възможни са и комбинации между двете, възможни са и известни отклонения, примерно “партии, формирани на принципа на отзовалите се маргинализирани политици” или “партии, създадени с цел отвличане на гласове от по-големи партии”, но ще разгледам основните два типа “в чист вид”.
Обликът на лидерските партии се създава от техния формален или неформален лидер. Без него (или когато на лидера му се стопи харизмата) тези партии остават с неясна идентичност, което е твърде вероятно да доведе, ако не до тоталния им разпад, то до маргинализирането им. Най-показателният пример в това отношение е съдбата на НДСВ. Може там да има и читави хора, може да имат свестни елементи в програмата, но вече просто почти никой не ги бръсне за нищо. Освен НДСВ, партии от лидерски тип (нека се ограничим с партиите с шансове да участват в следващото управление) са ГЕРБ, “Атака”, ДПС, Ред, законност, справедливост. ДСБ, която е част от Синята коалиция, също е лидерска партия, неслучайно съществува думата “костовист”. Голяма част от българските избиратели е склонна да гласува доверие на такива партии, защото тук продължават да битуват представи за “политика”, според които трябва да дойде “някой”, който да ни “оправи” (затова и една партия, кандедати за депутати от коята са някои не глупави, но политически безпринципни политолози, хитроумно се е нарекла “ЛИДЕР”... не че това ще й помогне много). И хората си казват – ето, Бойко, генерал, силен човек, ще сложи нещата в ред, или – ето, Яне се бори с корупцията, праща сигнали, евала, Сидеров защитава българските интереси (направи ли ви впечатление как Сидеров предстявя кандидатите на “Атака за евродепутати” - “аз избрах тези хора”; това, че той ги е избрал, явно е достатъчно основание за правилността на избора), избирателите на ДПС си казват – Доган ни пази, костовистите смятат Костов за непогрешим и т.н. По същия начин преди беше възприеман Симеон, още по-преди – Жорж Ганчев...
Типично за избирателите на лидерските партии е разочарованието от “политическата класа” като цяло и надеждата “да ни оправят” някак с извънполитически средства, благодарение на изключителните качества на съответния лидер. Това по правило не може да стане, защото колкото повече разчитаме на някой да “ни оправи”, толкова по-малко упражняваме граждански контрол върху него, а при липса на граждански контрол всяко управление и склонно да се олива. Освен това, при лидерски тип управление от най-голямо значение е какви ще са ще са волята и съдбата на съответния лидер. Една лидерска партия може да има най-страхотната програма, да е привлякла най-добрите експерти в света, да успее да прокара и някои добри неща (както беше с НДСВ), но в същото време да влиза във всякакви безпринципни договорки и коалиции.
Кои тогава са партиите, които не са лидерски?
БСП определено е не-лидерска партия. Тя има ясен профил – и електорален, и идеологически. За нея преобладаващо гласуват хора с ниски доходи, пенсионери, хора по селата и малките населени места. БСП е (тук се опитвам да бъда безпристрастна) за повече държавна намеса в икономиката (и други сфери на социалния живот), повече държавна “социална защита”, укрепване на икономическите и културните ни връзки с Русия, такива неща.
СДС, още от създаването си, също не е лидерски тип партия. Електоралният му профил е много по-нестабилен от този на БСП; “твърдото ядро” включва преобладаващо хора с високо образование, икономически активни, от София и големите градове. Традиционно “сини”, поне до идването на Симеон, са били и представителите на християнските малцинства в България (католици, протестанти), както и на други “инакомислещи” групи (като се почне от хипарите...). От самото си начало, “сините” са за пазарна икономика, свободна конкуренция, политическа свобода, свобода на словото и на избора на начин на живот, политическо, икономическо и ценностно приобщаване на България към Западния демократичен свят (което не означава заличаване на националните специфики). До този момент не съществува друга политическа сила в България, в основата на която да са положени принципите на свободата и демокрацията – не като кухи фрази, а като визия за реалното структуриране на социалния живот. Ето защо не мога “с ръка на сърцето” да гласувам за никоя партия или коалиция, освен за Синята коалиция. Защото ценя свободата с всичките й рискове повече от възмездието, силната ръка, преклонението пред авторитети.
Поради същите причини харесвам Мартин Димитров като политик. Смятам, че след Петър Стоянов (във времево отношение, не като класация) Мартин е най-успешното попадение на сините. Разбира се, Петър Стоянов не е безгрешен, но имах предвид друго – той се оказа точният човек в точното време, който успя да убеди обществото в смисъла на това, което се случва. Дали се е издънил после, е друг въпрос. Мартин не е оратор на такова равнище (за мен като оратор Стоянов е ненадминат, като го сравнявам с всички политици откакто се помня... за преди това не мога да съдя), но има едно много важно предимство – той не иска да стане политик, за да направи кариера, а защото има идеи, които иска да осъществи, и иска да осъществи тези идеи именно в СДС, тъй като смята, че отговарят на духа на СДС. Според мен това е най-доброто, което може да се случи на СДС в момент, когато “марката” СДС е почти напълно загубила съдържанието си след дълги години на отващаващи боричкания за власт. И чест му прави на Мартин, че вместо да вдигне ръце от “синята номенклатура”, просмукала партията, да се врътне и да си направи нова партия (или да се приюти в ДСБ), той-поема по по-трудния път – да реформира СДС отвътре. Дано успее!
Срещу основанията ми да гласувам за Синята коалиция “разочарованите сини” имат, предполагам, две възражения. Първото е, че управлението на ОДС не доведе до очакваната промяна, а напротив – донесе разочарования (корупция и т.н.). Второ, че, както и аз признавам, Костов се отдели от СДС, за да направи лидерска партия. Ще отговоря.
През 1997 г. ОДС дойде на власт с огромни обществени очаквания, след като управлението на БСП при правителството на Жан Виденов беше довело до тотален икономически срив. Пред правителството на ОДС стоеше трудната задача да изправи сриналата се страна на крака, но за тази цел самото то трябваше да има силни структури, които и предопредели обединението на Съюза на демократичните сили в единна партия, която, наред с укрепването на страната, трябваше да се занимава и с укрепването на самата себе си. От друга страна, високото обществено доверие, с която започна управлението на ОДС, съчетано с и без това ниската гражданска култура в България, са обяснение за практически липващия граждански контрол върху управлението. Оттам е лесно нещата да се развият лавинообразно – злоупотреба с власт, корупция, обществено разочарование, мечти за “силна ръка”...
Особено интересен ми е общественият мит, че, видите ли, правителството на ОДС едва ли не положило основите на корупцията в България и че Костов е най-корумпираният човек в България. Че по време на правителството на Беров, когато изгряха мутрите с големите мобифони нямаше ли корупция? Че по време на правителството на Виденов нямаше ли корупция (раздаването на невъзвращаеми кредити на килограм на “свои хора” не е ли корупция, и то огромна? А покровителството над строителни фирми, които взимат парите на хората и после не построяват нищо?) Или може би по времето на социализма, когато и тоалетна хартия без връзки не можеше да си купиш, е нямало корупция? Но всъщност как можем да кажем кога има “повече” или “по-малко” корупция, след като не сме я мерили (благодарение на блога на Димитър установих от сайта на Transperancy International, че корупцията в България се мери чаааак от 1998). Не по-маловажен въпрос е – как всъщност мерим корупцията и как изобщо я дефинираме? По тази тема горещо препоръчвам предговора на проф. Г. Димитров от книгата “АНТИкорупция/антиОБРАЗОВАНИЕ”?
Според мен, ако нещо се появи по време на управлението на ОДС, което преди го е нямало, то не е точно корупцията, а социалната чувствителност към нея, което всъщност не говори толкова лошо за това управление. Не, разбира се, изобщо не оправдавам много неща през онзи период – силовите групировки и връзката на властта с тях, опитите за упражняване на цензура и заплахите над несъгласните (характерни, впрочем, за всяко наше правителство, не там е проблемът), не на последно място и... корупцията. Но това не значи да забравя хубавите неща – стабилизирането на финансовата система, поканите за членство в Европейския съюз и НАТО, ако щете, и рок и алтернативните групи, които просто избуяха в онзи период (и се стопиха после), еуфорията да празнуваш Нова година на площада (не празнувам на площада, след като Симеон дойде на власт, а после и БСП – просто усещането, че сме са събрали хора, вярващи, че държим живота в свои ръце и можем да го променим, вече не е същото)...
Щеше да ми е по-добре, ако Иван Костов беше поел политическата си отговорност и се беше оттеглил от политиката, както направи Петър Стоянов. Но след като не го е направил и след като в партията му и сред симпатизантите й има редица смислени хора, аз естествено подкрепям обединението на дясното – не заради Костов, не дори и заради Мартин Димитров, а заради онова, в името на което “синьото” в България съществува – ценностите на модерните свобода и демокрация. Пълни глупости са, че Костов щял да подчини Синята коалиция – все пак, значителна част от симпатизантите на коалицията са такива заради идеята, а не за личността; онези, които бяха склонни да сложат на идеята лика на един конкретен човек, са определено ядро, те повече няма да стават.
Щеше също така да ми е по-добре и ако синьото в България беше тръгнало не по пътя на консервативното, а по пътя на либералното. Предполагам, че консервативната “одежда” е наметната на синьото у нас предимно по конюнктурни съображения – народните партии са силни в Европа (в настоящия Европейски парламент групата на Народната партия е най-голямата), фондация “Конрад Аденауер” (дава или поне даваше) добри пари, а и в световен план трудно може да се даде пример за либерална партия на власт, в повечето случаи управленията са по-скоро леви или по-скоро десни. В България е нямало истинска либерална партия (може ли да е либерална партия, която има за гуру бивш цар или такава, в която всички правят, каквото каже председателят?), не знам възможно ли е да има в обозримо бъдеще, съмнявам се. Признавам си, че ако живеех в Западна Европа, в никакъв случай нямаше да гласувам за народна партия. Ако бях американка, щях да гласувам за демократите до дупка. В България обаче демократите са Синята коалиция, това е положението. Затова се налага да преглътна антипатиите си към консерватизма (не икономическия, а ценностния) и дълбокото си убеждение, че на наша почва християндемокрация не може да вирее. И да се надявам, че Синята коалиция ще се отвори малко повече към различните, неконформистите; в България има дискриминирани социални групи, които също се нуждаят от политическо представителство, защото кой може да ги представи по-добре от онези, които съществуват в името на свободата и демокрацията?
Крайно време е да осъзнаем, че политиката се прави не само от политиците, а и от нас, същото важи и за корупцията. Крайно време е да престанем да демонизираме отделни личности и да вярваме, че ще се появи съвършеният политик или съвършената партия. Крайно време е да проумеем, че новото само по себе си не е нещо, на което си заслужава да заложиш, важни са съдържанието и потенциалът на съответното “ново” нещо. Крайно време е да осъзнаем, че в политиката без компромиси не може, и да имаме критерии какви компромиси можем да приемем и какви – не. Крайно време е да се научим да държим отговорни онези, които избираме, вместо да им вменяваме, освен техните грехове, и вината на собствените ни пасивност, безпринципност и малодушие.
За финал ще цитирам едно края на писмото на Васил Томов от Карнобат, което Мартин Димитров е публикувал в блога си:"Искам синът ми да ме обича не че съм му оставил пари, а че съм го оставил в свободна държава."
П.п. Извинявам се, ако публикуването на коментарите ви се бави с часове – няма да имам възможност да съм край компютъра през цялото време. Моля ви за малко търпение!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
профилът на ГЕРБ е ясен ако си направиш труда да видиш кои са хората в икономическия й екип, само че всички забелязвате един Бойко защото е под прожекторите
ОтговорИзтриванеУправление с БСП е 0.01% шанс да се случи, защото след 4 години дори да е успешно управлението електората на Бойко ще се стопи до този на НДСВ сега заради комбината с комунистите и точно това едва ли Бойко ще иска да му се случи
За лидерска/нелидерска определено много по-добре е името на партията да е по-тежко от това на лидера й, както със СДС, това са истински демократичните формации ако и уставът им е написан както трябва и там може да се налага контрол над партията от членската й маса
еха, признавам си, че не го прочетох цялото, но първата част и аргументите ти ми допаднаха. Безпристрастно и все пак с лична позиция. Това вече е политически текст!
ОтговорИзтриванеВокси и Георги, благодаря за коментарите!
ОтговорИзтриванеВокси, да, профилът на ГЕРБ е ясен, и то в двата смисъла на "профил" - политически (платформа) и електорален (гласоподаватели). Някои лица, привлечени в ГЕРБ, ми правят изключително добро впечатление засега. Но това не променя принципа, че ГЕРБ е преди всичко лидерска партия. Щото, макар и електоратът да е с относително ясен профил, това не го прави стабилен електорат - те гласуват за "Бойко" и като на Бойко му се стопи харизмата, и най-хубавата платформа и най-добрите специалисти няма да спасят ГЕРБ.
Георги, да, неприлично дълъг текст стана, но твърде дълго го обмислях, времето напредна и нямах нерви и да го съкращавам... не че това е извинение, де. И не е чак толкова безпристрастно :-), просто се опитах да повдигна темата по друг начин, щото ми омръзна от "ами Костов", "ами Надка" и пр.
електоралният профил на ГЕРБ е разнообразен, сега и ти ли ще убеждаваш как умните и интелигентни гласуват за Сините, а тъпаците подвластни на харизмата гласуват за лидерските партии? Една лидерска партия като НДСВ вкара най-много качествени хора в политиката, докато и тук да напомня за ето тези "личности" станали публични благодарение на СДС
ОтговорИзтриванеМуравей Радев, Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Пламен Юруков, Стефан Софиянски, Анастасия Мозер, Венцислав Върбанов, Марио Тагарински, Вилхелм Краус, Алексанър Праматарски, Яне Янев, Иван Сотиров, Димитър Абаджиев
Електоратът на ГЕРБ, макар и разнообразен, си има определени специфики - предимно икономически активни хора, предимно от градовете, предимно със средно образование...
ОтговорИзтриванеНормално е човек, който заявява, че ще гласува за дадена политическа сила, и пише, по думите на един Зелен коментатор, "агитационен пост", да приканва умните (тоест тези, които според неговите разбирания са умни) да гласуват за неговата политическа сила. Няма да ги приканва да гласуват за опонентите, я :-)!
На сума ти страници обяснявам, че не е в "личностите" (с и без кавички) номерът, ама ;-)...
Светла, при тези доводи също толкова логично щеше да е заглавието ти да звучи "Защо няма да гласувам за Синята коалиция". Не напразно текстът много те е затруднил - да обосноваваш с рационални доводи действие, което днес очевидно може да търси само емоционална обосновка, е празна работа. И ето че и ти го удряш на емоции - цитата накрая например, подобни на които писма, сигурен съм, ще ти изкара всяка една партия (освен БСП и ДПС).
ОтговорИзтриване"Със или без кавички" най-важното са личностите. "Кадры решают все!" - ами да, така е. Че в страната няма по-лош кадровик от Костов (и този факт дори сам по себе си затрива всичките му други достойнства) е очевидно. А какво представлява "синия" кадър изобщо? Плужек. Същността на седесарското партийно строителство (впоследствие пренесена и в отпъпкувалите се партии) е такава.
ГЕРБ е лидерска партия, но в която и да е от "сините" партии е съвършено невъзможно да се чува думата на хора, които получават поле за изява в ГЕРБ. Да допуснем за момент, че абсолютно всичко лошо, което се приказва за Бойко Борисов е вярно (а то не е, но това е отделен въпрос) - е, и? - за мен е важното, че, поне засега, този лидер на партия се представя като отличен кадровик. Нима трябва да ти обяснявам, че Борисов и Станишев са само тези, чийто лица непрекъснато ни се показват по телевизиите - а какво ще е управлението - зависи не от техните непосредствени действия - а от непосредствените действия на кадрите, които те са издигнали. Борисов се обгражда от личности. В "сините" партии такива няма как да се издигнат. Затова и доколкото ги има (като Костов) са принудени да си правят свои партии.
Светла, ти говориш точно като типичен хуманитарист - интересуват те кой какво казва и кой какво е декларирал, а не какво Е. Моята гледна точка, като на човек винаги тясно свързан с реалния сектор, е съвсем друга. За съответните партии аз съдя по хората, а не по лозунгите им. Значи - когато бях честен частник, ми се налагаше да работя с две общини - "най-синята" (Пловдив) и типично червена (Раковски). Разлика при работата с тях - от небето до земята; в полза на комунистите, естествено. Ето това е, което ме интересува мен - как реално се работи с кадрите на съответната партия. Днес политическата сила, която се старае да консолидира най-сериозен и качествен човешки ресурс, е ГЕРБ. Дали наистина ще се получи - това е отделен въпрос, разбира се. Но "синия" човешки ресурс какво представлява - знаем го отлично.
И две думи за моята прогноза за бъдещето управление на страната - естествено ГЕРБ ще има най-много депутати и най-вероятно, заедно със "сините" депутати ще са достатъчни за съвместно управление. Само че властовите амбиции на Костов ще са толкова непропорционално големи (спрямо неколцината му депутати), че те ще провалят перспективите за едно такова управление. И какво ще последва после? Ами - вместо това бих казал какво трябва да се прави сега. Сега ГЕРБ трябва да активизира алтернативното говорене, да убеди още повече хора, че е действително алтернатива на статуквото - и да спечели абсолютно мнозинство. И после - разбира се да управлява действително като алтернатива. Алтернатива на цялото статукво (а не само на тройната коалиция).
Ами, прощавай за дългото писание; ако ми намекнеш, че не е честно да портя синия агитпункт, ще се съобразя. Но аз гласувам не за някакви имагинерни идеи, а за реални хора. Реалните "сини" кадри са едни от най-гнусните персонажи на прехода и изваяните от тях загладени пискливи апаратчици. Кадрите на ГЕРБ са професионалисти, които досега не са били (и няма как да са били) в управлението на страната. Разбира се - те са главната алтернатива, но не само те са алтернативата; всеки глас, подаден в полза на политическа сила, която е алтернатива на статуквото (част от което е Синята коалиция) е добре дошъл. А при Костов, Мозер, Бакърджиев и ко начело - не бъди толкова сигурна, че Синята коалиция изобщо ще премине четирите процента; не може да слагаш едни от най-гнусните муцуни на прехода на преден план и после "тъпия избирател" да ти е виновен. А точно до това се свежда "синия" анализ на следизборни резултати.
Извинявам се, че закъснявам с отговорите (рожден ден, какво да се прави).
ОтговорИзтриванеАндрей, накратко - като социолог си знам, че едни и същи хора, поставени в различни социални структури, проявяват напълно различни свойства :-).
"Но аз гласувам не за някакви имагинерни идеи, а за реални хора. Реалните "сини" кадри са едни от най-гнусните персонажи на прехода и изваяните от тях загладени пискливи апаратчици. Кадрите на ГЕРБ са професионалисти, които досега не са били (и няма как да са били) в управлението на страната. Разбира се - те са главната алтернатива, но не само те са алтернативата; всеки глас, подаден в полза на политическа сила, която е алтернатива на статуквото (част от което е Синята коалиция) е добре дошъл. " Прочети се само какви глупости пишеш? Та Бойко беше на върха на властта и при бай Тошо и при Мони!
ОтговорИзтриванеПотресно е, че мижитурки като тебе разпространяват безумици, ядосни от собствените си неудачи! Кой не допусна косоварите в БГ? Имате ли на представа колко усилия вложи през 1999 Холбрук да направиме косоварски лагер в БГ. Ако това беше станало ти нищожний бизнесменино щеше да "водиш" сухо на косоварски наркобосове, вместо да се "репчиш" на сегашните ти началници, които от писаницити ти смятам, че са прави! Кой отвоюва БГ от Мултигруп? Твоята ненавист ме кара да си мисля, бизнесът ти в Пловдив е бил през тези бандити! Жалко, че такива "борци" като тебе влияят и на нормалните хора, но на умните никога!
Повече аргументи и по-малко лични нападки, ако може, моля. Не съм съгласна с Андрей Куртенков, но това не значи да го обиждате.
ОтговорИзтриванеОт месеци не съм чела нещо по-смислено и нтересно! Нина Колчева
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеС удоволствие изчетох твоето "Защо ще гласувам..." - и бих казал, че направо си плаче да го озаглавиш "Защо гласува човек" и да го пуснеш като хелп файл :) Точно "механиката" на вземане на решението за кого да гласува човек е една тера инкогнита, която всички се правим, че ни е ясна, а всъщност не е. И понеже човешката логика е така устроена, че прецедентът е от много голямо значение, на нас ни липсва опората на онези прецеденти, които остават неизвестни: как гласуват другите и ЗАЩО. Мисля, че прекалено бързо възприехме "политически коректния" етикет на някои западни общества: да смятаме за неприлично както да се разпитваме по такива теми, така и да изказваме на всеослушание логиката си на избиратели. Затова се надявам повече хора да прочетат това, което си написала.
ОтговорИзтриванеНяма обаче да обяснявам как и защо аз гласувам. Под по-голямата част от твоите разсъждения мога спокойно да се подпиша, така че няма смисъл да ги повтарям с други думи. Вместо това искам да кажа за какво се замислих, докато четях. Може би не е точно по темата, но пък си мисля, че засяга неща, които са си баш по темата.
____________________________________
1) За лидерските партии.
Като "лидерски" обикновено се определят (по-скоро - биват определяни) формациите, обединена около конкретна личност. Това е естествено и в него по принцип няма нищо укоримо. Авторитетът на тази личност обикновено се дължи или на
а) предишен принос към отстояването на дадени принципи/идеи - т.е. своего рода "сертификат", че на тази личност може да се вярва (в контекста на съответните принципи/идеи), тъй като не може да се очаква да отстъпи от тях; или на
б) доказани/общопризнати качества - най-вече компетентност, и то от тип, който е съществен за постигане на целите на формацията; и/или на
в) харизма - това също е нормално, тъй като харизматичният лидер е ефективен с лекотата, с която умее да предава послания и да мотивира хората.
Дотук добре - и лично аз нямам нищо против такъв тип партии. Единственото ми прагматично възражение е хипотезата за възможното "обезглавяване" на такава партия (без значение по какви точно причини). Но това не е катастрофа за партии, в които се води умна кадрова политика и "резервната скамейка е дълга".
Същинска катастрофа при лидерските партии може да настъпи, когато:
а) въз основа на приноса на лидера той бива гледан като свещена крава и се счита (макар и негласно) за неприемливо, дори неморално, да се оспорват неговите идеи и решения; и/или
б) компетентността на лидера е толкова над нивото на партийния апарат и членове, че те практически само го следват, тъй като са неспособни да проумеят причинно-следствените връзки между идеи, цели и действия; и/или
в) харизмата, от средство за улесняване на комуникацията, се изроди в средство за манипулация (без значение дали това е умишлено или несъзнателно).
Тогава партията изгубва характера си на общност от единомишленици и се превръща в секта. Т.е. в нещо, което е твърде, твърде далеч от демократичните принципи.
Разбира се, по скАлата между партия тип лидерска (но демократична) и партия тип секта има куп междинни варианти. Докъде ще стигне дадена партия по тази скАла зависи от нейния инстинкт за самосъхранение и усет за връзка с реалността. При партии тип секта този инстинкт и усет липсват.
А ако едно общество допусне съществуването на партии тип секта; и още повече, ако им даде ръководна роля - значи неговият инстинкт за самосъхранение сериозно издиша.
Няма да давам примери от БГ полит-действителност, всеки може да си орецени сам. Но имаме партии от единия край на скАлата до (за съжаления) другия, това според мен е несъмнено.
________________________
(продължава)
(продължение)
ОтговорИзтриване2) За корупцията.
Може би ще прозвучи малко странно, но по мое мнение развитието на корупцията в обществото и нейното развитие в политиката са ДВА РАЗЛИЧНИ процеса. Които текат паралелно - но вече започват да се преплитат по много опасен начин, и там е проблемът. И двата станаха възможни (до степента, в която ги наблюдаваме днес) благодарение на ценностния вакуум, в който се бухнахме в първите години след 89-та.
Основният е първият процес: той представлява утвърждаването на корупцията като modus vivendi сред ХОРАТА. Първо, въз основа на наследството на соц-а, където корупцията беше толериран начин за справяне с бюрократични и други пречки; второ, вследствие на "институционализирането" и "извеждането до нов, по-висок етап" на този начин през мутренския период.
Корупцията по политическите етажи беше незабележима (и не особено съществена), докато ставаше дума за идеи. На фона на ясния контраст между синьо и червено, когато на всичко отгоре сетивата на всички ни бяха максимално изострени, такива неща биха се виждали. Когато синьо-червеният контраст отстъпи място на синьо-червената мъгла, видимостта спадна. С добавянето на жълтото нещата станаха хептен сиви - и тогава корупцията навлезе. Необезпокоявано, постепенно. Така се стигна до днешния момент, когато тя вече има претенциите да се бетонира като безалтернативно статукво. Малко нервно, защото на мафията й писна да изчаква и си иска държавата. Иска документ за собственост и всички произтичащи от това права. Веднага, ако може.
Така че не партиите са изобретили корупцията, нито политиците (като цяло) са нейните основни протагонисти. Струва ми се, че трябва да правим разлика между предразположеност, хронично заболяване, криза и усложнения. За да не се окаже накрая, че сме хукнали да лекуваме само симптоми.
Това, разбира се, не значи, че политиците не са виновни. Те са виновни за това, че ВМЕСТО да ограничават корупционните практики до приемливи (все пак) нива, те ги ЗАТВЪРЖДАВАТ и ги вплитат в административната и юридическа тъкан на държавата.
Обществото, от своя страна, е виновно за това, че ВМЕСТО да създава неблагоприятна среда за развитие на корупционната ФИЛОСОФИЯ, то я прегръща. Дали има извинение или не, е дълъг спор. Според мен няма.
В последна сметка цялата работа става "ела, вълко, изяж ме". От което се възползват всякакви фактори и факторчета, заточили лиги за власт и влияние върху тези 111 000 кв. км и прилежащото им (останало, все още) население. А такива ги има, с лопата да ги ринеш. И родни, и външни.
__________________________
(продължава)
(продължение)
ОтговорИзтриване3) За "емоционалния елемент" в политическата ориентация.
Напоследък, колчем попадна на политическа (божем) дискусия, започвам да се чудя за политика ли се говори или за бразилски сериал. Ма то не бяха силни любови и омрази, ма то бълбукащи обяснения в любоФ и люти клетви, девичо умиление и каруцарски псувни...
И над целия този "риалити" пейзаж, тихи и невъзмутими, сведущи анализатори от всякой калибър говорят колко бил важен емоционалният момент при определяне на политическите предпочитания на хората.
Честно казано, това ми прилича на "откровенията" на Доган - за обръчите и за купуването на гласове, дето било европейска практика.
Ясно е, че тези неща ги има. Само че да се разберем: това не са откровенията на дисидента, който изрича неприятните истини - и така помага на хората да ги осъзнаят (макар и болезнено), за да тръгнат да се борят срещу тях. Това е неприкритото самодоволство на тартора от неототалитарен тип, на когото ВЕЧЕ МУ Е ПИСНАЛО да спазва (макар и само привидно, "от очи", дето викаше баба ми) някои елементарни норми - и казва: това е положението, стига сте се лигавили, ВЕЧЕ НИЩО не можете да направите.
Същото е с т.нар. "емоционална връзка с избирателя". Това се повтаря, и повтаря, и повтаря, докато у драгия избирател окончателно се затвърди убеждението, че целият му живот се развива като по телевизора. И от него се иска да си избере любимец и да го подкрепя. Както кажат - с есемеси, с отказ от права, все тая. Важното е силно да люби и мрази (прощавай, поете!) - за да "живее пълноценно", по мантрите на масовата "култура".
И ако се изтъпаня в една такава "дискусия" и кажа, че политикът е там, където е, защото АЗ съм го пратил там; и че НЕ ЩА да го обичам, щото няма да се женя за него - обаче ИСКАМ ДА МИ ВЪРШИ РАБОТА; и че, ако не я върши, съвсем безстрастно и НЕемоционално ще го изритам - всички като че ли негодуват, че се обаждам на слабо време и им преча на задушевния лаф-моабет. Отравям им "емоциите", един вид...
Според мен на разговорите по политически теми у нас не им достига едно изключително съществено нещо: осъзнаването, че политиката НЕ Е "РИАЛИТИ", А РЕАЛНОСТ. Ей това според мен трябва да се повтаря и повтаря - до припадък, ако е нужно - за да влезе в главите и на тези, които нямат капацитета (или желанието) да го проумеят. И както си правят сметката за какво да си дадат парите, като влязат в магазин, по АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ начин да си дават сметка за какво си дават гласа в политическия магазин.
Пък ако щат, да обичат продавачката.
______________________________
Та такива размисли ми образува твоето "Защо ще..." :)
Зелени бетоне, много се радвам, че най-сетне се появи в моя блог, защото винаги, когато съм попадала на коментарите ти, съм ги чела с огромен интерес. Дали ще си направиш свой блог си е твое решение, но такъв би вдигнал летвата на блогърството в България.
ОтговорИзтриванеПонеже ти си съгласен с мене, не е учудващо, че и аз съм съгласна с тебе като цяло. Освен в едно - за корупцията.
Много широко се тиражира тезата, че тя, корупцията, видите ли, се пръкнала у нас след 1989 поради, както казваш, "ценностен вакуум". Който казва, че по времето на социализма е нямало корупция, или няма никакви спомени от онова време, или има много избирателна памет. За попълване на дупките препоръчвам на първо място да се гледат българските филми "Да обичаш на инат", в който технологията и мащабите на социалистическата корупция се разкриват по гениален начин, "Опасен чар", в който се показва уж нелегалният, пък всъщност широко разпространен, частен бизнес през онова време (и начините, по които упражняващите го си купуват спокойствието), "Двойникът", където става въпрос за "стандартите" в науката и начините за издигане в научната сфера... Могат и други филми да се дадат за пример, разбира се.
Ама понеже съм научена, че примерът не е доказателство, не спирам с това. Първо, вярно ли е, че по времето на социализма има:
- значение на "връзките" в комай всяка една сфера от живота - от елементарното пазаруване до това в кое училище ще учи детето ти, дали ще ти дадат апартамент и т.н. и т.н.?
- натиск за примиряване с компромисите във всяко едно отношение с цел запазване на личното спокойствие?
- нерегламентирани плащания (и подаръци) в най-различни сфери - за "услуги", "благодарност", извършване на някаква работа, за която, разбира се, не се плащат данъци?
- схеми за отклоняване на държавни средства на най-различни равнища?
Но по времето на социализма не просто има корупция, а има структурни условия за разпространението на огромна корупция. И те са в самото естество на социалистическата система, която се опитва да възпроизвежда себе си въпреки човека. И затова хората пък се опитват да спасяват себе си и собствения си интерес поединично, въпреки системата. А тя им предоставя (макар и не официално) достатъчно канали за това.
Според мен, корупцията, която се разпространява след 1989, не е резултат от "ценностен вакуум", а е естествено наследство от социалистическата корупция и е възможна най-вече поради вкоренената от социализма нагласа, че системата няма да се погрижи за теб, а ти трябва да намериш начин да уредиш себе си и семейството си. Това отчасти обяснява и защо няма много гражданска активност в България, защо хората не смятат, че биха могли да оказват влияние върху политическия живот.
За 20 години преход как пък нещо ново не научихте?!
ОтговорИзтриванеАз съм с висше образование и нормални доходи. Достатъчно нормални и достатъчно в средата. И гласувам за БСП, защото смятам, че най-добре защитава моите интереси. Въпреки че има за какво да ги критикувам.
Но не! Електоратът на БСП е тъп, малцинствен и пенсионерски. С други думи, за БСП гласуват циганите, бачкаторите и пенсионерите от малките градчета и селата. Няма умен млад човек, който да има стабилни доходи, прилична работа и да гласува за БСП. И това ми го казват хора, които за 20 години смениха по 3-4 партии. То не бяха СДС, ДСБ, НДСВ, сега и ГЕРБ. Половината от "дясномислещите" хора в България прескачат от партия в партия като скакалци. И все комунистите им виновни най-накрая! Колкото до пенсионерския характер на червения електорат, можете да бъдете сигурни, че бабичките - реститутки имат много по-малки основания да пуснат гласа си за Синята коалиция от "младите и образовани дясномислещи" и за сметка на това го правят редовно и без такива дълги словоизлияния - лидерска партия ли е ДСБ или не? Нали им върнаха имотите, на стари години видяха живот, гласуват за СДС или ДСБ до гроб! Откъде, мислите, че са дошли тези гласове за Синята коалиция? И как пък всяка новоизлюпена партия - от зората на демокрацията насам - се обявява за пратия на младите, хората с висше образование, стабилни доходи? Една БСП сал дет остана за партия на циганите, неграмотните, тия със средното образование и бачкаторите, пенсионерите и хората от малките градове.
И понеже много се разпростирате в разсъждения относно коя партия е лидерска, и коя не - хайде да помислете си какво би останало от ДСБ, ГЕРБ, ДПС и НДСВ ако ги няма Костов, Борисов, Доган и Симеон?
Уау, чак ме стресна с това посрещане - пък аз си мислех дали няма да ме сдъвчеш, задето не спазвам ограничението от 4096 знака :D Благодаря за оценката, макар че... мхъм... при такива очаквания е много възможно човек да се издъни, нали знаеш ;) А твоя блог си го чета с удоволствие открай време, само дето не съм се обаждал досега.
ОтговорИзтриване__________________________
За корупцията: нямам никакви възражения. Още повече, че (за добро или за лошо) не само съм гледал филмите, а и съм наблюдавал описаните в тях феномени наяве. Само дето за всичко това, което ти си изредила, аз съм отделил само половин изречение:
"Основният е първият процес: той представлява утвърждаването на корупцията като modus vivendi сред ХОРАТА. Първо, въз основа на наследството на соц-а, където корупцията беше толериран начин за справяне с бюрократични и други пречки; второ, вследствие на "институционализирането" и "извеждането до нов, по-висок етап" на този начин през мутренския период."
Скоба: ако трябва да бъда максимално точен, би следвало да се каже "негласно толериран".
Разбира се, няма как да се твърди, че корупцията е ВЪЗНИКНАЛА след 89-та. Казвам обаче, че именно тогава, и именно благодарение на ценностния вакуум, тя се настани като БЕЗСПОРЕН СТАНДАРТ в съзнанието на хората. Стандарт, срещу който ВЕЧЕ нямаше НИКАКВО (дори само декларирано) противодействие; нямаше ги дори и формалните "критики на недостатъците в обществото", с които бившият режим се мъчеше да поддържа имидж на морална система. Напротив, в този период на физическо оцеляване се затвърди разбирането, че корупцията е не само неотменен, а И ПОЛЕЗЕН елемент от картинката; и съответно, умението да възприемаш корупционни практики стана съществено житейско такова; и за участието си в случаи на корупция хората започнаха да приказват открито и без притеснение - което е изключително знаков момент.
Това имам предвид под "развитието на корупцията в обществото". И то действително е (както и почти всичко важно след 89-та) с много пряка връзка и зависимост от споменатия ценностен вакуум. Корупцията не е "резултат" от ценностния вакуум; той обаче беше едновременно предпоставка и катализатор за нейното избуяване. Ако някакси го бяхме избегнали, днес - убеден съм - корупционните метастази нямаше да са чак такива. Всъщност, именно въпросният вакуум според мен е онзи Рим, към който (би следвало да) водят всички пътища на всякакви анализи на т.нар. преходен период. Но това е друга (и много дебела) тема.
Що се отнася до корупцията в политиката (т.е. вторият, паралелен процес): смятам, че там не е възможно пряко наследство. Първо, политическата сфера като цяло се промени рязко и коренно - дотолкова, че би било невъзможно запазването на корупционни схеми и структури. Дори ако се има предвид относителната инертност на икономическите промени. И второ, новопоявилите се политически субекти бяха особено чувствителни към всички остатъци от предишни структури - така че самата бивша номенклатура би се изложила на редица удари, ако беше понечила да съхрани корупционните си модели. Те просто изчакаха и си ги направиха наново: оптимизирани съобразно променените обстоятелства и приобщавайки "бавно и полека" мнозина от потенциалните си критици от други политически лагери.
Злодейски,
ОтговорИзтриванеНикога не съм казвала, че електоратът на БСП е тъп. Освен това в поста си абсолютно нищо лошо за БСП не съм казала (че не харесвам БСП, това е отделен въпрос, но не ми е такава таргет групата, че да обяснявам защо). И никога не бих нарекла пенсионерите, представителите на етническите малцинства, работниците, селяните и живеещите в малките градове "тъпи". Затова моля да не ми се вменяват обвинения "по принцип", става ли?
Вярно е, че сред гласоподавателите на БСП има и високо образовани хора, вкл. и представители на т.нар. интелигенция, както и хора на висши ръководни постове с много високи заплати. Също така е вярно (позовавам се на изследване на "Алфа Рисърч") обаче, че почти 20% от гласувалите над 51 години и почти 40% от гласувалите над 61 години са дали гласа си за БСП, както и че 22,4% от гласувалите с основно или по-ниско образование са гласували за БСП, по-голяма е само "необразованата" група сред гласоподавателите на ДПС - почти 40%. За сравнение, само 2,2% от тези с основно и по-ниско образование са гласували за Синята коалиция (висшистите са около 15%, но като се има предвид, че гласоподавателите на СК са повече от два пъти по-малко от тези на БСП, относителният дял на висшистите сред гласуващите за СК става много по-голям.
И да, и за СК гласуват пенсионери, но няма такава възрастова диспропорция, както при БСП.
Зелен Бетоне, няма проблем с дългите коментари, стига да не тролиш и да не караш останалите в дискусията да се чувстват неконфортно. Поради подобни основания цензурирах един от редовните коментатори тук, но, доколкото съм чела твои коментари, си мисля, че твоят случай не е такъв - знаеш кога, какво и колко да кажеш и кога да спреш :-).
За корупцията - пак отчасти съм съгласна, с някои уточнения. Първо, твърде фриволно е да се твърди как и кога е "избуяло" нещо, което не е било мерено. Смятам, че тя и преди си беше "безспорен стандарт в съзнанието на хората", само дето не се използваше думата "корупция". Виж, вече тематизирането на корупцията стана възможно след 1989. Дали е свързана с "ценностен вакуум" или с "ценностен и социален ред", все си е корупция. Не мога да съдя дали преди е била в по-големи количества, или после, понеже нямам критерий за измерване, нито пък емпирична база.
За политическата корупция - първо, в известен смисъл, разбира се, само в известен, е възможна приемственост, доколкото част от хората от онова време продължават да са на определени ключови позиции, марак и, ако използваме терминологията на Бурдийо, да са трансформирали политическия капитал в икономически.
Тук се сещам и за предишния ти коментар за корупцията, май съм на по-различно мнение. Смятам, че и преди, и сега, корупцията не е възможна без огромните политически протекции за нея; манталитетът на всекидневно равнище не е причина сам на себе си. Разбира се, и всекидневието, и политическият живот са си взаимополезни в това отношение, доколкото си затварят очите и взаимно печелят от това.
Аз например се случих въвлечена в една корупционна история в моя университет. На пръв поглед - повечето преподаватели просто искат да им е удобно, да не им усложняват живота, да си получават придобивките и да не питат откъде са парите. Да де, ама цялата работа се оказа възможна благодарение на един (вече бивш) говорител на Висшия съдебен съвет, който е и (настоящ) председател на Специализирания научен съвет по право към ВАК (от когото, значи, зависи кой да стане доктор, доцент или професор по право) и си има парламентарно лоби от около поне 60 човека. Министърът на образованието, юрист, доцент (тоест, евентуално бъдещ професор) реши, че е голям герой, като мило помоли съответният нелегитимно заемащ поста си дерибей да си ходи. Впоследствие упорито продължава да си затваря очите за всичкия тормоз, преследване, наказания, уволнения, на които сме подложени няколкото човека, които имахме неблагоразумието да си отворим устите. Защото после и друг си е издействал политически протекции срещу съответна наглада, после и трети...
Не мога да прочета всички коментари, все пак и аз съм на работа. Да не говоря, че Зеления бетон разсъждава доста дълго и подробно.
ОтговорИзтриванено ...
В Америка няма Комунистическа или Социалистическа партия. Тамошния еквивалент на левицата е Демократическата партия. Основните различия между демократите и републиканците са точно както между класическите леви и десни партии в Европа. Републиканците са за ниски данъци, минимална държавна намеса в правилата на бизнеса, ниски социални осигуровки. Демократите застъпват по-високите данъци, особено върху големите корпорации, повече социални услуги, платени от бюджета (разбирай данъкоплатците), за които, естествено, парите идват от печалбите на компаниите; учебни и медицински програми за бедните; да не говорим за правата на педерасите и лесбийките и другите малцинства.
Навремето покойният г-н Савов, тогавашен председател на Демократическата партия заяви, че ще гласува за републиканеца Буш, вместо за демократа Клинтън, което, въпреки различията между философиите на българската и американската Демократически партии, беше изтълкувано като гаф.
Учудва ме изречението, че ако си в Европа, няма да гласуваш за партия от народен тип. При положение, че СДС и ДСБ са членове на ЕНП и че Надка Михайлова дори бше зам.-председател на ЕНП преди ~10 години. Нямате ли малко последователност в Синята коалиция? Хайде, тия, дето прескачат в разни партии и партийки като Яне Янев, Емил Кошлуков, Димитър Абаджиев и прочие пеперудки - те да са ви пример, разбирам, ама все пак заставате зад Синята коалиция, и то в момент, когато СДС и ДСБ аха аха да вземат властта - и бам - такова неопределено изказване.
@ Светла:
ОтговорИзтриванеЗа троленето: не съм фен, определено.
За корупцията: явно имаме някои разлики във вижданията за същността и генезиса на това чудо. Ама не е критично, мисля. Сигурно ще имаме поводи пак да си приказваме.
___________________________
@ Zlodeyski:
Понеже явно позицията ти е съвсем различна, ще ми е интересно (а и сигурно не само на мен) да обясниш по-подробно защо гласуваш за БСП. Каза, че най-добре ти защитава интересите - би ли формулирал тези интереси и как според теб БСП ги защитава успешно. Може би - и да кажеш в какво се състои критиката ти към тази партия. Мисля, че би било съвсем по темата и би допълнило много добре това, което е написала Светла. (Вярвам, че тя няма да възрази.)
P.S. Ясно е, че се дразниш от реториката на противоположния политически полюс; но това важи за всеки, тъй че да го оставим настрани, ако си съгласен. Също така не става дума защо НЕ гласуваш за някой друг, а защо гласуваш именно за БСП. Ако могат в темата да присъстват и двете позиции, като духът се запази "про", а не "анти", според мен ще бъде полезно и интересно за всички.
Пък ако в същия дух се добави и някой представител на друго политическо предпочитание с по-подробно разяснение - още по-добре.
Ще се опитам да ти отговоря.
ОтговорИзтриване1. Не се дразня от говоренето на протиположния политически полюс, напротив, хубаво е когато хората имат собствено мнение и го отстояват. Лошото е, че когато критиката идва от моя полюс, тя по принцип се отхвърля, защо идва от "комунистите".
2. Във втория си коментар ти посочих две фрапиращи несъотвествия в твоите разбирания - кое е аналог на Синята коалиция в Америка и кой е партньор на СК в Европа. Да се правят грешки е човешко, но в две последователни изречения си е направо несериозно.
3. Ще ти разкажа един случай от собствената ми история. През 1997 г. баба и дядо, родителите на майка ми бяха изправени пред угрозата да останат на улицата. Дядо работи дълги години в консервния комбинат в Плевен (днешната фирма Сторко) и живееха в общежитие, собственост на комбината. След 1990 г. се появиха наследници на сградата, предявиха реституционни претенции, от Сторко заявиха, че няма да задържат и поддържат сградата повече. От 1991 до 1995 г. кмет на Плевен беше д-р Александър Александров, от когото баба и дядо имат и добри спомени, но чиято администрация не си мръдна пръста да реши проблема им. А не бяха само баба и дядо, около 20 семейства останаха на улицата. Едва през 1997 г., по времето на Румен Петков проблемът на всичките тези хора беше решен, като им се намериха общински жилища. Баба и дядо също получиха общинско жилище без да дадем един лв подкуп. Нито на кмета, нито на администрацията му. Много хора приказват, че докато е бил кмет Петков е пикал в градските фонтани, ама аз за 10 години не съм говорил с човек, който да го е видял с очите си. Много хора говорят за корупцията, но ето, че има и случаи, в които нещата се решават по съвест и достойнство. Апропо, баба и дядо можеха да се нанесат още през 1996 г. в общинското жилище, но синята общинска група намери на два пъти начин да забави процедурата. Позицията на тогавашното СДС беше да се продадат общинските жилища на свободни пазарни цени, докато позицията на БСП беше, да се запазят жилищата като общински, да се дадат на социално слаби и те, ако имат възможност, да ги закупят. Смятам, че позицията на БСП в случая беше социално отговорна и справедлива. Баба и дядо, със своите мизерни пенсии не можеха да си позволят свободен наем, да не говоря за закупуване на жилище по пазарни цени. Не че Румен Петков и БСП са най-най ... Просто тогава постъпиха човешки.
4. Далеч съм от мисълта, да застана на позиция "БСП са добрите, останалите са лошите". Не съм доволен нито от безпринципната коалиция, в която е БСП в момента; нито от недовършената магистрала "Тракия"; нито от одата с "Кремиковци", от където се захранва партията за наша сметка; нито от мизерните пенсии, щедро вдигнати с 33 % от 90 на 120 лв; нито от факта, че сме черната овца в ЕС; нито кандидатурата на Бриго Аспарухов за кмет на София, нито влажния поглед на Изток; нито от тая овца Масларова ... Много неща са, да ги описвам тук, няма да ми стигне нито времето, нито мястото.
5. Това, което не ми харесва е безпринципността в Синята коалиция. Докато хора с определено дясно мислене са с позиция както срещу БСП, така и срещу ГЕРБ
(и конкретно срещу надутия балон Б.Б.), то сините лидери вече потриват ръце в очакване на властта.
6. Не знам защо всяко управление на БСП минава под общия знаменател "корупция", докато управлението на десницата е "провалено от комунистите". През 1997 - 2001 имахте Президент, Парламент, Правителство, Главен прокурор... И досиета можеха да бъдат отворени, и пенсии да бъдат оправени, и икономическите основи да бъдат преналети. Само че хора, гласували за СДС от самото начало описват други неща за периода на синьото управление ето тук - http://zaprehoda.blog.bg/. Тази непоследователност в синята политика и сините последователи просто е в крещящо противоречие с розово-сините ти очила.
Злодейски, това, което ти наричаш "несъответствие" в позицията ми, не е такова несъответствие, ако си чел внимателно. Но пак ще обясня.
ОтговорИзтриванеНо първо да уточня, че нито съм член на някоя от партиите в СК, нито пък изразявам официалната позиция на коалицията. Аз съм гражданин, досега само за сините съм гласувала, но предпочитам да си остана активен и критикуващ гражданин, отколкото да ставам партиен активист. Та ако смяташ, че в позициите ми има противоречия, те не трябва да се вменяват на Синята коалиция, аз просто си имам самостоятелни позиции и не ангажирам никого с тях.
Не е коректно да се твърди, че Демократическата партия в Щатите, видите ли, била "аналог" на БСП, защото става въпрос за две съвсем различни реалности в съвсем различен културен и социално-исторически контекст. Симпатизирам на американските демократи и не симпатизирам на европейските народни партии не заради възгледите им за икономиката (които в немалка степен споделям), а заради ценностите, които изповядват. В САЩ републиканците са консерваторите - тия, дето ходят всяка неделя на църква, имат пушки в къщите си, смятат, че американците са богоизбран народ и такива неща. Там икономическата етика е тясно свързана с религията, религията - с патриотизма. В България я няма връзката религия - трудова етика, като изключим това, в ценностно отношение БСП прилича много повече на републиканците, отколкото сините - с патриотизма и непрекъснатата нужда да се защитават "българските национални интереси", с воплите за военната мощ на България (повечето военни са естествено от БСП), с говоренето за национални традиции и тяхната защита. Гледах как Корнезов вчера говореше против легализирането на съвместното съжителство - ами това в Щатите консерваторите го правят, а не демократите.
В България няма социокултурни предпоставки да са се появили партии, които са "аналог" на американската демократична и на европейските либерални партии; на този етап сините са единствените, в чията основа стоят демократични ценности, заради това съм склонна да преглътна членството им в ЕНП.
Още нещо, за икономиката. Принципно имам "десни" икономически убеждения - аз съм за ниски данъци, бърз икономически растеж, свободна конкуренция и т.н. Но то е и защото живея в България и си давам сметка, че бедна социална държава трудно може да има. Скандинавците могат да си позволят да бъдат социални, защото имат достатъчно пари да го направят. И като им вземат 60% от заплатите за данъци, пак остават толкова, че да живеят като нормални хора, пък са и честни и не са склонни да укриват данъци. И все пак и те се "задъхват" от социалната си система, поради което я правят малко по-малко социална... Но тук, в България, нямаме нито едно от условията, които ги има там, та на какво отгоре да бъдем социална държава... Вместо това, по-умно би било да се направят много и конкуриращи се пенсионни фондове и схеми, примерно, същото важи и за здравните каси, да има стимули за частната благотворителност, договори между университети и работодатели, в които работодатели плащат стипендии на определени студенти срещу ангажимент за работа и т.н.
Демократическата партия в САЩ не е аналог на БСП - просто позицията им е по-близка до класическите леви партии.
ОтговорИзтриванеА колкото до следното изказване: "В България няма социокултурни предпоставки да са се появили партии, които са "аналог" на американската демократична и на европейските либерални партии; на този етап сините са единствените, в чията основа стоят демократични ценности, заради това съм склонна да преглътна членството им в ЕНП." - за първата част може и да си права, ти си социолог, по ги разбираш нещата. Само че точно ей това определение "сините са единствените" ме кара отново да кажа - за 20 години нищо ново не научихте. Само СДС е демократична партия, само СДС споделя евро-атлантическите ценности, само СДС ... върна ме в годините от 91 до 97-ма. За твое съжаление, СДС действа достатъчно болшевишки през годините и доказателството за това е настоящия рейтинг на партията. Преди 12 години за СДС гласуваха 1 500 000 души, сега се радвате на 200 000 и чакате момента, в който пенсионерите по естествен път ще намалеят.
Аз пък искам по-високи данъци за богатите, особено като знам как са се появили 90% от българските новобогаташи. Искам силна полиция, мотивирани учители и загрижени лекари. Това се постига с пари, а парите за тях идват от бюджета. Ето ти няколко елементарни примера:
- за мен проблемите на българското образование могат да се решат по следния начин - минимална учителска заплата 600 лв; средна - 850 - 900 лв. Никакви глупости от рода на "делегирани бюджети". Никакви оценявания на учителите от страна на учениците или родителите. Видяхте какво стана, когато стачкуваха учителите - протакане, "седенки" и в крайна сметка - 60% двойки на матурите и поредна порция бисери.
- Заплати на полицаите от 800 - 900 лв минимум. Отделно да вземат 10% от всеки фиш (глоба), който направят. Да сте видели полицай да глоби собственик на куче, който не е почистил след него? Да сте пътували скоро в претъпкана маршрутка, чийто шофьор си говори по телефона докато шофира покрай полицейски патрул? Полицията, както и останалата част от държавния апарат, трябва да има мотивация да се спазват законите и реда.
- минимална заплата от 1000 лв. за лекарите. Отделно държавно регулирани цени за определени лекарства и контрол върху разпространението им. В момента разпространението на лекарствата е монополизирано от няколко фирми - вносителки, а касата работи много често със скъпи лекарства, пренебрегвайки евтините им аналози, в масовия случай заради икономически изгоди.
Лошото е, че не видях нито една партия да предлага това, което казах. Всички са се впили като пиявици в еврофондовете и обяснават как деня и нощя не спят, мислейки за моето добро. Никой не каза колко ми струва на ден, тока, дето го харчи Кремиковци без да го плати. Колко дължи Кремиовци на БДЖ, чийто заплати, на Булгаргаз - все държавни фирми. А в същото време имаме 5 МИЛИАРДА излишък, който се разпредели на наши хора. Не бързай да сочиш с пръст, и десните щяха да направят същото. Както каза един колега - абе при Тодор Живков имаше пари за всичко, без да сме в ЕС и без еврофондовете.
Иначе са ми интересни разсъжденията ти, но пък отчитам факта, че се отнасят за България. Има много неща, които са характерни за дясното или лявото по света, но в България са точно обратните. Аз например съм ЗА членството в НАТО и против хомосексуалните бракове. Първото доста трудно бе прието от БСП, и то пак с условности, но второто не ме прави нито републиканец, нито дясномислещ. Просто така го мисля, така го чувствам.