Имаме право да гласуваме преференциално

Господин И е написал два схрахотни поста за преференциалното гласуване - в първия защитава тезата защо е хубаво да се гласува преференциално, във втория обяснява как конкретно става това. Други блогъри също засягат темата, например Иван Янакиев. Не си поставям за цел да бъда оригинална, просто искам и аз да се присъединя към призоваващите за преференциално гласуване.

Ако кандидатът, когото харесвате най-много, е на първо място в листата на политическата сила, за която искате да гласувате, няма смисъл да гласувате преференциално, пак гласувайте преференциално, за да не ви го изместят (уточнението дължа на г-н И, вж. първия коментар). Ако имате предпочитание към друг кандидат, имате право да сложите знак в квадратчето до името му. Правилата са така измислени, че е почти невъзможно вашият човек да се придвижи по-напред в класацията. За съжаление, не само в партиите и коалициите, които не харесваме, а и в тези, които харесваме, листите се редят не по демократичен начин, а в резултат на договорки, вътрешни властови лостове и т.н. Ако се правеха вътрешни избори за кандидат-депутати, както се направиха за председател на СДС, не само листите щяха да са по-различни, а и всеки кандидат щеше да е много по-мотивиран да доказва защо, аджеба, го бива.

Та ако ще гласувате за Зелените заради Бого, не забравяйте да зачеркнете квадратчето му в бюлетината, макар да е поставен на неизбираемо място. Ако предпочитате Андрей Ковачев, тогава, разбира се, зачеркнете неговото квадратче :-). Същото и ако сте от ГЕРБ - ако предпочитате, да кажем, Мария Неделчева, имате право да го заявите. И така нататък. (Вчера дръпнах на баща ми една лекция за преференциалното гласуване и в резултат той каза, че ще гласува за Светослав Малинов.)

Аз, както вече заявих, ще гласувам преференциално за Стефан Тафров. Жалко, че не мога и за Атанас Чобанов да гласувам. В Тафров и Чобанов харесвам техния космополитизъм (и като ценности, и като лайфстайл) и либерален дух. За Тафров все пак знам повече, а и има опит в международната политика и повече политическа "плътност"; неконформизмът на Чобанов определено ме привлича, но не знам как с този неконформизъм би "стоял" като евродепутат... И все пак бих гласувала за него (най-вече заради неконформизма, съчетан с ценности, които споделям), ако не беше Тафров...

Макар в голяма степен резултатите от преференциалното гласуване да са обречени (спомням си какъв ентусиазъм беше, когато гласувахме преференциално за Мартин Димитров), те най-малкото показват на политическите сили, че ние, избирателите им, не сме овце, а мислещи хора със собствени позиции, които искат да бъдат чути.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог