Този пост не е за вегетарианството, а за ценността на човешкия живот.
Вчера отидох да си купя риба. Ядеше ми се дребен американски сом, но единствените сомове в магазина бяха съвсем живи, плуваха в аквариум, мърдаха бодро мустаци, без дори да подозират, че на мен ми се яде сом. Не съм в състояние да кажа - моля, убийте ми 4-5 сомчета, затова се преориентирах към вече убитата риба и купих няколко броя морски език. Излязох от магазина, мислейки за лицемерието си.
Ставащото в Иран е страшно и за него трябва да се говори. Иво Инджев, Никола, Милен Радев и други блогъри пишат за видеото с убитото иранско момиче Неда. Видях видеото, разплаках се. После се замислих, за кой ли път - никое убийство на мирен, невинен човек не е по-малко трагично от друго, жертвите в Иран, Ирак и навсякъде другаде са еднакво жертви, а съкрушеността на оцелелите им семейства не може да се степенува. Малцина от жертвите имат шанса да се превърнат в символ - като Неда. Останалите са късметлии, ако изобщо влязат в някаква статистика - дори и само като бройка. А ние научаваме за бройките, докато вечеряме и не се и замисляме, защото как може да се понесе единичната трагедия, умножена по хиляди пъти.
Не съм оригинална, не казвам нищо по-различно от Сартр. Но отново си мисля за лицемерието...
А в събота, разбира се, пак ще ходя на гей парада (от 16 часа на моста на НДК, ето инфо и във Facebook) и силно се надявам, че и този път полицията ще е на мястото си, за да не се запомни този парад с някоя "Неда".
Вчера отидох да си купя риба. Ядеше ми се дребен американски сом, но единствените сомове в магазина бяха съвсем живи, плуваха в аквариум, мърдаха бодро мустаци, без дори да подозират, че на мен ми се яде сом. Не съм в състояние да кажа - моля, убийте ми 4-5 сомчета, затова се преориентирах към вече убитата риба и купих няколко броя морски език. Излязох от магазина, мислейки за лицемерието си.
Ставащото в Иран е страшно и за него трябва да се говори. Иво Инджев, Никола, Милен Радев и други блогъри пишат за видеото с убитото иранско момиче Неда. Видях видеото, разплаках се. После се замислих, за кой ли път - никое убийство на мирен, невинен човек не е по-малко трагично от друго, жертвите в Иран, Ирак и навсякъде другаде са еднакво жертви, а съкрушеността на оцелелите им семейства не може да се степенува. Малцина от жертвите имат шанса да се превърнат в символ - като Неда. Останалите са късметлии, ако изобщо влязат в някаква статистика - дори и само като бройка. А ние научаваме за бройките, докато вечеряме и не се и замисляме, защото как може да се понесе единичната трагедия, умножена по хиляди пъти.
Не съм оригинална, не казвам нищо по-различно от Сартр. Но отново си мисля за лицемерието...
А в събота, разбира се, пак ще ходя на гей парада (от 16 часа на моста на НДК, ето инфо и във Facebook) и силно се надявам, че и този път полицията ще е на мястото си, за да не се запомни този парад с някоя "Неда".
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
