Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

1.02.2017 г.

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар