Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

21.03.2013 г.

Лошата новина

Когато самозапалването на хора вече не е новина.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

18.03.2013 г.

Последната хватка на зимата



17 март 2013, сутринта.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.03.2013 г.

Андрогинно



Възхитителен клип.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4.03.2013 г.

Размисли по повод на смъртта на Пламен Горанов

Трудно ми е да намеря точните думи, с които да изразя какво чувствам и мисля по отношение на случаите на самозапалване през последните месеци в България. Ако хора се самозапалват от отчаяние и/или в знак на протест, това е меко казано тревожно. Още по-тревожно е, че подобни трагедии минават почти незабележимо на фона на други новини.

Самозапалването на Пламен Горанов не е израз на лично отчаяние или безизходица, а е форма на обществен протест. Много предпазлива съм към героизирането на такива жестове. От една страна, все се опасявам, героизирайки, да не се окажа вдъхновител на нечия смърт. От друга страна, фактът на една саможертва, сам по себе си, не я оправдава. В противен случай всяко камикадзе щеше да е герой.

Докато се въртят такива разсъждения в главата ми и се чудя какво да блогна по темата, Пламен Горанов почина, а аз едвам сдържам сълзите си. И си мисля, че самозапалването му неслучайно стана символ на протестите и го превърна в "българския Ян Палах". Защото е израз на непоносимостта към срастването между властта и организираната престъпност.

Протестите във Варна са по-специфични и по-конкретно фокусирани от тези на други места, защото са в насочени срещу групировката ТИМ и връзката на кмета на града с нея. Това, което в останалата част от страната някак остава на заден план, а на преден са ефектите от него - бедност, високи сметки, несигурност, недоверие в политиката, липса на перспективи и т.н., във Варна е видимо и осъзнато. И ми се ще жестът на Пламен Горанов да помогне причините за протестите да се осъзнаят и на други места.

И понеже продължавам да не мога да намеря адекватни думи, ще цитирам един текст на Цветозар Томов от 2011 година, който е особено ценен за мен: "Страхуваме се да сме свободни, свободни сме да се страхуваме (или генеалогия на политическия страх)":

Властовият произвол превръща живота на хората в низ от унизителни преживявания, което на свой ред предизвиква нарастваща непоносимост към властите. (...) За да има смисъл да говорим за обществен морал, за да може моралът в някаква степен да е регулатор на политическите процеси в нашето общество, трябва да има неща, които не сме в състояние да допуснем дори с риск да загубим живота си. А за да бъдем в състояние да правим такъв избор, трябва да си даваме сметка, че животът е временно благо и е много по-пълноценен, когато го живеем без страх.

Впрочем днес е изключително подходящ ден да препрочетем целия текст на Цветозар Томов.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?