Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

6.02.2012 г.

рани от нощ


Из снощния разговор с Боянски, когото зарибявам да прочете "Метеорите" на Мишел Турние. Контекст: по някое време се отваря дума за фехтовка и се сещам да пратя на Боян линк към този пост на Стефан Иванов за "Метеорите" и бастуна-шпага. Следва откъс от разговора:

me: видя ли на Стефан поста
  с цитатите от Метеорите
  във връзка с шпагата
 Boyan: сега го чета
10:23 PM то това в неговия бастун прилича на кинжал или кортик по-скоро :)
  но е хубав бастун и пост
(...)
10:25 PM Boyan: интересна грешка
  двама араби с пронизани от шпага сърца и европеец със седемнадесет рани от нощ, от които поне четири смъртоносни
  случайна, но някак дълбока ми се видя
  рани от нощ...
10:26 PM me: хе, не бях забелязала, защото знам книгата и цитата и се плъзгах по текста...

Понякога грешките са смешни, но понякога могат да бъдат красиви, поетични и дълбоки. Като тази.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. здравей )
    щях да напиша "имам подозрение", но овреме се спрях
    не се казва, че имаш подозрение на български, а директно подозираш нещо. живеенето извън българия не те прави французин, просто човек започва да прави по-глупави грешки.

    та подозирам, че неговата грешка е била целенасочена.
    въпреки че той вероятно не го е знаел. )

    ОтговорИзтриване
  2.  ФБР :-), днес го видях на отиване за работа (той пък отиваше на изпит) и му казах за грешката; не беше я забелязвал. Тъй че предполагам (без да подозирам), че ще да е била несъзнателно целенасочена :-). При всички случаи обаче е красива.

    ОтговорИзтриване
  3. да, така е. що се отнася до турние, това е един от пропуските, за които съжалявам. не намерих стратегия за четене на турние, с която да изпитам пълно удоволствие от текста. когато четох "горски цар", бях зает с други неща и изобщо не си спомнях нищо. явно съм бил съвсем другаде, нямах никаква концентрация за този текст. почти същото се случи и с метеорите, въпреки че там проявих повече упоритост. мисля, че турние е невъзможен без спокойствието, той е от тези автори, с които просто не можеш да си говориш ако нямаш време и спокойствие. иначе четеш изреченията му и се питаш защо изобщо се фокусира върху това или онова. после го обявяваш в незначителност и го оставяш. за да чете човек турние и да знае защо го чете, трябва да си разполага с времето.
    иначе и до днес си спомням някои пасажи от изляянията на александър фльорет, кралят на сметта и опитите му да прелъсти онзи младеж, който пък си имаше своя плячка. спомням си и близнаците, и там имаше някои страници сдоста генерални размишления, но мисля, че за турние това са по-маловажни страници. той не се интересува от общи размишления, а ги ползва като дъвка, между малките детайлчета. ако има майстор на детайла, който е жив (а турние има това удоволствие, дори сме родени на един и същ ден, което пък е мое удоволствие), та това е турние.
    извинявай за това отплесване. )

    м.  

    ОтговорИзтриване
  4. На мен пък не ми е била нужна специална стратегия за четене на Турние, текстовете му винаги са ме поглъщали тотално. Още когато преди повече от 20 години случайно видях в кварталната книжарница детската версия на "Петкан" и не знам защо реших да си я купя. А "Метеорите" препрочитах за пореден път началото и средата на миналия януари в много труден период, в който не знам нормален човек би ли чел нещо изобщо. Но може да си е до напасване на чувствителност, а може и още да не си намерил точния момент да четеш Турние...

    Съгласна съм, че е "майстор на детайла", но мен винаги (поне от прочитането на "Горски цар" насетне") ме е удивлявала ужасяващата систематичност на романите му. Тя е особено експлицитна в "Горски цар", където изложението се разгръща в триади, като някакъв "обърнат" (по Турние, не по Киркегор) Хегел. И моментите, символизиращи неизбежността на разгръщането на системата - ако щеш, промяната в хранителните навици на Абел Тифож, или гълъбите, опечени на шиш, които са предвестник на сцената с децата, нанизани на копие... В "Метеорите" системата като че е по-полифонично сложна, май имам нужда от още прочити, за да я дореконструирам. Но фабулата се изгражда върху "диалектиката" на хронологията и метеорологията и отново има ключови символи на отделните етапи - например филипинските перли, чрез които отново се проиграва темата за близначеството.

    Леле, че коментар написах, ако някой професионалист (като тебе и Стефан) го прочете, сигурно ще трябва да си заровя главата някъде от срам. Ама така го чувствам и чета, Турние...

    ОтговорИзтриване
  5. Имам една любима моя грешка, напълно несъзнателна и много по Фройд :)
    Когато си вземах последното изследване за вирусно натоварване , на бланката пишеше ръкописно "край на лечението" (така обозначават на кой период се прави). "л"-то и  "е"-то в "лечението" бяха написани със замах и приличаха доста на "м". 
    Та без никакъв проблем си прочетох изследването "Край на Мъчението" :) Грешката не бих я нарекла красива, но пък беше право в целта ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Освен красиви грешки, има и верни грешки :-). Верните май даже са повече от красивите...

    ОтговорИзтриване
  7. турние заслужава завръщането към него, не защото е сложен текст, каквото и да означава това. няма сложни текстове, а добри и предизвикателни. при последното ми връщане си взех точно това детско издание на петкан, което съдържа подбрани откъси, нямах време да го разгледам добре. после попаднах на наскоро излязла негова книга с интервюта, в която той споделя спомени. беше ми забавно да я чета на крак в жибер жозеф в париж, която е огромна и неприятна книжарница, в която няма къде са се седне и за миг. та турние разказва за едно свое нощно пътуване с влак, в което спътникът му по купе му предложил да го обръсне на сутринта и дори му предложил да остане легнал. обръснал го прекрасно и накрая турние го попитал как е възможно.
    - о, много просто, аз бръсна трупове.
    човек не знае на какви неочаквани привилегии може да се натъкне и да се възползва от нечие майсторство.

    ОтговорИзтриване