Малко щастие

Малко щастие. През май. И сладникави снимки, но понякога щастието е тъкмо такова. Понякога имаш чувството, че в живота ти няма нищо счупено. И дори счупеното ти изглежда сладко.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Дневник", разликите са важни (втори епизод)

През януари обърнах внимание върху две грешки, които систематично се допускат в "Дневник". Вчера отново се натъкнах на втората от тях. В Италия беше легализирано еднополовото партньорство. От публикацията в "Дневник" обаче излиза, че страната е узаконила гей браковете. Оставих коментар под публикацията. Имаше и други коментиращи, които отбелязаха грешката. Сигнализирах и в Туитър. Ден по-късно публикацията продължава да си стои грешна. На какво да отдавам това? Дали "Дневник" не се интересува истината, от обратната връзка, която дългогодишните му читатели дават, или и двете?

Ureport, издание с доста по-малко претенции от "Дневник", представи ситуацията в Италия коректно. Нормално ли е в "Дневник" и авторите, и редакторите да не са наясно какво пише в публикациите?

Невярната статия, че в Гърция е сключен първият гей брак пък си стои непокътната от 25 януари. И в този случай става въпрос за регистрирано партньорство, не за брак.

Защо грешката не е невинна? Тъй като вече съм го писала през януари, извинявайте, ама ще се цитирам:

Бъркането на понятията "брак" и "регистрирано партньорство" (...) е добре дошло за хомофобите. Те представят всичко, свързано с правата на ЛГБТИ хората, в засилени краски, за да се скандализират себеподобните си. Бракът е консервативна институция и се променя по-трудно; регистрираното партньорство гарантира определени права, без да е брак.

Пиша това, защото харесвам "Дневник", смятам, че е една от най-читавите медии и не ми се иска да си позволява подобна мърлявост. Смея да вярвам, че и "Дневник" някак ме харесва, поне доколкото нееднократно е публикувал мои текстове и ме е цитирал.

Имам право да изисквам любимите ми медии да съблюдават елементарни журналистически стандарти, нали? Най-елементарният журналистически стандарт е да представяш верни факти.

UPDATЕ от 12 май 2016, 21:35. Преди броени минути "Дневник" коригираха вчерашната си публикация за Италия. Януарската за Гърция обаче продължава да си стои. Е, все пак има с какво да се поздравим:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Немски с безплатните курсове на Дойче веле

От два месеца уча немски с два безплатни курса на Дойче веле: за Хари в капана на времето и интерактивния курс. По час-два всеки ден, включително събота, неделя и празници. Като се има предвид, че в нищо не проявявам особено постоянство (басът ми знае най-добре), това е голяма постижение за мен.

Захващам се с немския за трети път. Първо карах ускорен летен курс - две нива през лятото на 10 за 11 клас. Справях се доста добре, но после го забравих. После посещавах курс в рамките на специализацията "Философия и религия в Германия" в рамките на Института "Германикум" към СУ  (и Гьоте институт, ако правилно помня). Пак го забравих. Сега имам намерение да уча езика, за да го ползвам, най-малкото за четене и за елементарна комуникация, пък да видим.

Забелязах раздела с езиковите курсове в българската секция на сайта на Дойче веле, четейки други публикации там. Разглеждах ги, разглеждах ги, и по едно време си казах: защо пък да не пробвам някой от тях? Понастоящем ситуацията ми е такава, че не мога да разчитам на постоянен доход и, съответно, не мога да си позволя добър платен курс, но ако пробвам безплатен, не губя нищо.

И така, след като хвърлих око на някои от безплатните курсове на сайта, се спрях на историята за Хари. И тотално се зарибих. Хари е един доста неприятен ръб, който се озовава в особено изкривяване на времето - всяка сутрин се буди на 31 април, сряда, в хотелска стая в Шварцвалд. Има си вътрешен глас от женски род, с който е в особени отношения, и който му разяснява езика на английски и немски. И така - 100 епизода, докато Хари се види принуден на научи немски на ниво B1. Курсът е изпълнен с невъобразимо чувство за хумор, особено ако си падате по сюрреализъм и абсурдизъм. От него можете да научите доста немски ругатни, да се обяснявате в любов и да зарязвате гаджета, както и да кажете (което е малко вероятно да ви потрябва в практиката), че вече сте умрели, например - за благото на науката: ich bin für die Wissenschaft gestorben. Най-важната дума в целия курс е verrückt (смахнат, луд).

И темите, и граматическите правила, са по много симпатичен начин вплетени в сюжета на историята, така че да не изглеждат преподадени самоцелно. Научавате например какво има в една ферма, след като Хари е избягал по хавлия от хотела си, защото един невролог се опитва да го убие с мозъчна операция, и се е опитал да се скрие в един обор. По същия начин научавате и полезна информация за немското общество и култура.

В описанието на курса пише, че съдържа интерактивни упражнения, но аз не ги намерих. Може би защото при мен се зарежда само "accessible version", а не мога да влизам с регистрация - вероятно е въпрос на някакъв плъгин, който ми липсва.

Как карам уроците: първо чувам аудиото на съответния урок, четейки в същото време текста. После си преписвам новите думи и изрази в един екселски файл, който имам за тази цел. В нея си записвам в отделен sheet думите и изразите от всеки урок и имам един общ, в който подреждам всичко по азбучен ред. Имам и екселски файл за граматиката, но не записвам граматическите указания от всеки урок, а тези, които смятам за най-важни.

Недостатъци на курса:

1. Технически. Както казах, не мога да влизам в курса с регистрация. Освен това понякога системата се бъгва, не ми се показват граматическите секции например, или съответният урок не се зарежда отведнъж.

2. Съдържателни. От този курс не мога много систематично да уча граматика, та го ползвам най-вече за лексика. Много от думите в речниците на уроците се повтарят - особено думата verrückt, която беше преподадена не помня колко пъти :-). Но така си тренирам паметта - опитвайки се да си спомня, ако някоя дума вече съм я учила. Също така, мисля, че можеше и по-малко да се говори на английски в курса, прекалено смилаеми са нещата така.

Но като цяло курсът изключително ми харесва и дори ще ми е мъчно, като свърши. Днес минах 64-тия урок, значи ми остават още само 36.

Понеже с курса за Хари мога най-вече да уча думи и изрази, но не и да се упражнявам особено, почнах и втори курс - интерактивен. Той е по-сухарски от първия, но безспорно полезен. Съдържа упражнения за слушане, четене, граматика, разбиране, лексика и писане. Обхваща нивата от А1 до B1, като всяко от нивата е разделено на две части. В края на всяка част има тест, значи - общо 6 теста. Тестовете са от по десет въпроса и съдържат упражнения от курса за съответното ниво. Накрая Дойче веле може да ви издаде сертификат. Днес направих втория тест - с доста приличен, мисля, резултат. Допуснах общо 5 грешки, като три си бяха мои, а две се дължат на недостатъци на курса, за което ще обясня малко по-долу.

Курсът е много полезен, защото ви позволява да следите нивото си и напредъка си в различни отношения - като се изключи, разбира се, говоренето и свободното изразяване, които няма как да се проверяват в такъв тип тестове. Лично мен ме учи и на концентрация. В началото допусках много грешки просто от невнимание и нетърпение, сега много по-рядко го правя. Чета внимателно условието, задачата, мисля.

Сега, за недостатъците на курса. Разделям ги на две, както и за другия курс:

1. Технически. Тук поне е възможно да се логна, но понякога курсът се бъгва. Не зарежда сума ти време например. Или не запомня до кое упражнение съм била стигнала, та следващия път ме връща малко назад. Понякога някакви неща са много дребни или сложени така, че не се виждат добре. Например на картинка, на която главата на мъж е с размерите на зърно леща, трябва да определите цвета на косата му. Не била кестенява, черна била. Или цвета на костюма му - аз го виждам кафяв, но според курса трябва да е сив.

2. Съдържателни. Основният проблем с този курс ми е, някои от задачите позволяват повече от един отговор, но се признава за валиден само един (дотук само една задача, доколкото си спомням, допускаше повече от един верен отговор). Пералнята ви е в кухнята? Лошо! Според курса една пералня трябва да е в банята. В първия ми тест имаше задача да се подредят няколко изречения в последователен текст. Според мен това можеше да стане по различни начини - така и не видях строга необходимост да е точно по един начин, а не по друг. Дадох задачата на човек, който владее немски практически като роден език. Също я обърка. Значи, проблемът не е до знаенето на езика. В една от задачите на втория тест пък трябва да се отговаря под формата на кратки изречения. Като започвате с главна буква, логично е да сложите точка, нали? Но не, точката се смята за грешка, защото системата сама си я слага. Ама вие откъде да знаете? Доста примери мога да дам за "грешки", които съм допускала по такива причини.

Но, както се казва, на харизан кон зъбите не се гледат. За безплатни тези курсове са, мисля, много добри.

Когато свърша с курса за Хари, ще почна някой от курсовете за ниво B1 - смятам малко повече да се позастоя на това ниво и да не препускам през езика. Засега съм хвърлила око на този. Не ме кефи като Хари, на латиноамериканска сапунка ми прилича, но пък има видео със субтитри на немски, което е супер полезно, а също и упражнения. А като приключа интерактивния курс, ще помисля за друг допълващ курс.

Основният недостатък на такъв тип онлайн курсове е, че човек няма възможност да общува и да се учи да се изразява свободно на езика. Но един безплатен онлайн курс не може всичко. Ако в обозримо бъдеще стана по-стабилна финансово, бих записала курс към Гьоте институт - доколкото съм чувала, са най-добрите курсове по немски тук. Междувременно ще се опитвам да практикувам езика, доколкото ми е възможно - и с общуване (което психологически ми е най-трудно), и с четене, и с гледане на всевъзможни клипчета, в перспектива и филми. Планирам в скоро време да почна да превеждам по някоя кратка новина от немски за "Маргиналия".

Също така, и при двата курса ми липсва по-систематизирано представяне на граматиката. Но граматики човек може да си чете допълнително.

Интернет дава много възможности човек да научи език, дори без да минава през курсове. Има цяло поколение, което е научило доста сносно английски най-вече с помощта на YouTube и компютърни игри. Но за мен, като човек на средна възраст ;-), е за предпочитане да мина и през някой курс. И смятам, че е страхотно, че Дойче веле предоставя толкова възможности човек да учи немски, че и да искаш, пак няма да можеш да избереш всичките. Да, те може да не са съвършени, но както казваше един преподавател - образованието дава на човек това, което той сам си вземе от него.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог