Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

25.05.2013 г.

За Цацаров без ентусиазъм

В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от "слепи петна" и "дупки в паметта". Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.

Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.

Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде "активно вреден" главен прокурор. Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.

Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет против кандидатурата му за главен прокурор:


(...) господин Цацаров, в качеството си на председател на окръжен съд, е известен с това, че системно злоупотребява с властта си да разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу гражданите, в нарушение на закона и основното гражданско право на неприкосновеност на личния живот. Той открито заявява, че не спазва закона в това отношение: „Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се използват в краен случай.” Следователно, господин Цацаров е съдия, който се счита над закона и смята, че му е позволено да го нарушава. Това не е добър юрист.

По неговите собствени думи, през 2011 г. той е издал 1321 разрешения за СРС и само 67 отказа. Засегнатите хора са 482, а вмешателствата са произвели само 357 веществени доказателствени средства (ВДС). До 2011 г. разрешенията за СРС, които господин Цацаров дава, отбелязват стабилен растеж. За 2010 г. те са 1753, близо двойно повече от 2009 г., когато са били 1049 и доста повече от разрешенията, дадени през 2008 г. – 759.

Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.

Безпорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.

Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като "презумпция за невинност" не съществува. Отново цитирам становището на БХК:

Закономерно, процентът осъдителни присъди на ръководения от господин Цацаров съд е непочтено висок – 95-98.5%, при средна европейска стойност 80%. По данни от НСИ оправданите подсъдими през 2011 г. в Пловдив са 1.64 % от всички предадени от прокуратурата на съд; през 2010 г. са 1.48 %; през 2009 г. – 0.41 %; през 2008 г. – 0.49 %; през 2007 г. – 2.71 %; през 2006 г. – 2.16 %; през 2005 г. – 0.85 %; през 2004 г. – 0.84 %. Това означава, че почти всеки, обвинен от прокуратурата, е осъден. Съдът там действително е сътрудник на прокурора, а не негов съдник.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург се е произнесъл 77 (!) пъти срещу решения на този съд от времето на председателството на Цацаров, като по данни на интернет изданието "Репортер" само за 25 от случаите сумата, която България е осъдена да плати, е близо 150 000 лева (!). Сред осъдителните решения в Страсбург има такива за пряка етническа дискриминация, както и за многократно нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Тази "наказателна политика" на Пловдивския окръжен съд е сред основанията и на възражението на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", чийто председател е правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор.

Емблематичен е случаят с пловдивския програмист Максим Савов, който прекара пет месеца зад решетките в резултат на абсолютно скалъпени обвинения, че е откраднал 484 лева от магазина, от който си купува цигари, упорито поддържани от същия съд.

Ако в качеството си на съдия Сотир Цацаров е поддържал практически изцяло позицията на обвинението, не смея да си представя какво може да настане, ако се развихри като главен обвинител. По-сериозното ми опасение обаче е, че вниманието на гражданското общество може да бъде приспано от някоя и друга показна акция срещу доскорошни величия от ранга на Цветан Цветанов. Масовото съзнание не прави особена разлика между справедливост, възмездие и лов на вещици. То продължава да има нужда от силна ръка. И може да усетим твърде късно, че в един момент обвиняеми сме станали и самите ние.

Ще следя с особено внимание действията на новия главен прокурор в областта на човешките права и по отношение на престъпленията от омраза. За мен лакмус ще бъде движението по две дела, с които се чувствам лично ангажирана и които се точат доста години вече: делото за убития Мишо в Борисовата градина и делото за побоя в трамвай 20. И ще се опитвам да не забравям нито за миг, че всеки е невинен до доказване на противното. Дори и бат Бойко, дори и Цвъ Цвъ.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


9 коментара :

  1. Великолепен анализ на Светла Енчева! Достатъчен е само нелепият случай на Максим Савов, за да разберем, че Цацаров многократно се е ръководил не от нещо друго (като закон и права на човека), а от необуздана лична амбиция. Подозирам, че сегашните му акции срещу Цветанов и с-ие са продиктувани от същото, комбинирано с тънко усещане накъде се е обърнал политическият вятър. Дано да се лъжем - Светла, аз и някои други, които предполагаме, че правата на човека и уважението към Закона (съдържателно, а не формално!) не са между движещите мотиви за акциите на Цацаров.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз по скоро си мисля, че Цацаров не се е завъртял по вятъра, ами играе комбина с Борисов, който иска да се отърве от Цветанов. И това ще стане ясно тепърва. Освен това е потърсил и е получил някаква подкрепа от Брюксел, като ходи там два пъти. Иначе тая майна няма да се осмели. Но той трябва да получи обществена подкрепа и за подслушването, и др., защото много бързо може да затихне всичко и да възцари блатото като при Велчев.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако си свърши работата както трябва, ще дойде ред и на предишните "играчи".. Ами тогава!? Така че и аз не бързам с ентусиазма...

    ОтговорИзтриване
  4. Друг аспект в "бясната" Цацарова дейност - шума около "Фалшивите" бюлетини в Костинброд. Успях да издържа само десетина минути от пресконференцията му и превключих канала. Абсолютен профан! Като човек, работил в тази сфера, макар и преди двайсетина години твърдя - няма никакво престъпление по случая. Става дума за порочна практика на държавата и институциите. Защото: договор за печатане на големи количества материали се сключва не за тираж, а за ТОНАЖ! И изпълнителя е длъжен да отпечата бюлетините върху цялото предоставено количество - в случая 200 тона. Така се получава "надпечатка", защото нормите при търговете са сигурно още от 90-те години, когато макулатурата при печата стигаше до 30 процента. Държавата освобождава от печатницата необходимото и количество плюс някакъв процент резерв. Останалото се съхранява в самата печатница заедно с макулатурата и след приключване на изборите отива с отпадъците за рециклиране. И това е практика за всички избори и във всички печатници - контрагенти на Държавата. Бюлетини се изнасят не от печатниците а от РАЙОННИТЕ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ, от техни служители, представители на политическите партии. Но това е друга тема...А тук - цацата плясна в океана и се помисли за кит!

    ОтговорИзтриване
  5. Ако един главен прокурор е решил да се развихри, за какво му е обществена подкрепа?

    ОтговорИзтриване
  6. Не мога да съм сигурна за бюлетините, твърде много противоречива информация и интерпретации четох по темата. Имам едно на ум, че може и да е компромат. От което не следва, че съм "фен" на ГЕРБ.

    ОтговорИзтриване
  7. А как ще обясниш, че "надпечатката" е надписана с имената на областни градове и опакована?

    ОтговорИзтриване
  8. Не съм казала, че съм убедена, че "бюлетини гейт" е компромат. Не смятам да влизам в спорове по темата. Не това е основната теза та текста ми.

    ОтговорИзтриване
  9. Защото бюлетините са част от общото разпечатано количество.След като мине съответната партида напечатани бюлетини за определен район те се палетират и отделят. Пристъпва се към печатането на бюлетините за следващия район. В крайна сметка преди изтеглянето на готовите бюлетини от Държавата, в склада на печатницата имаме палетирани и надписани бюлетините за всички избирателни райони и макулатурата. Представител на Държавата идва и освобождава нужното за изборите количество (вече не на тонаж, а на тираж) чрез приемо-предавателен протокол. Изтегля се това количество от всички палетирани по райони бюлетини. Остатъците, също по райони, надписани и по всяка вероятност с означено тегло или тираж остават в склада на съхранение до провеждане на изборите. Бюлетините, участвали в изборите по съответния ред и сортирани по избирателни секции се съхраняват на определените места по избирателни райони. Тези, които са в склада на печатницата официално стават макулатура и заедно с другият отпадък се унищожават. Горе-долу това е процедурата през последните 20 години.

    ОтговорИзтриване