Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

1.08.2012 г.

"Беседката ни чака, стана сто часа..."


Така се пее в
песента на The Pomorians "Обичам", която съм в състояние да харесвам само когато съм безметежно поморийски разкисната, но то това е и целта (трябва да отбележа, че в последно време на живо песента звучи много по-здраво, със забивания към ска и пънк).

Та думата ми беше за Беседката. Ако наминавате към Поморие и ви се ще да срещнете не само интересни пейки, а и интересни хора, най-прекият начин да намерите такива е да се завъртите покрай нея. Там се навърта компания от художници, музиканти, актьори (от любители до професионални), мили холандци, които идват в Поморие всяко лято и ви говорят на български, доколкото могат, местни тийнейджъри - рокаджийчета и всевъзможни неконформисти. Те ще се радват да ви видят и нищо чудно да ви открехнат за събития из поморийския ъндърграунд като концертите на Текила бара (за който ще пиша отделно), някое нощно печене на миди край морето и какво ли още не.

Да, и в Поморие има ъндърграунд. Не е популярен и направо официозен като свързаната със Созопол хипария (казвам го с ясното съзнание, че "официозна хипария" е противоречие в субекта), но някак по-натурален. И такъв, който не ви се натрапва, а чака да го откриете. Лично аз загубих доста години, ходейки в Поморие всяко лято и мислейки, че там нищо интересно не се случва.

Беседката е институция. Веднъж местният художник Гошо (да не се бърка с местния художник Жоро, когото някои наричат "директора на беседката") се скарал на едни поморийчета петокласници, които рекли "да се срещнем на кръговото": "Какво е това кръгово, бе! Това е Беседката! Вие от Поморие ли сте, или не?"

Та ако сте в/около Поморие и наминете към беседката през късните/ранните часове, изобщо - някъде около сто часа*, животът ви може да стане няколко идеи по-интересен.

___________________________________
* Откъсът от песента, който ползвах за заглавие на поста, продължава така:

Беседката ни чака,
стана сто часа.
Чолака пак го прибраха
на топло през нощта.

Та историята била следната: въпросният Чолака бил надънил музика в малките часове. Звъни кварталният и пита: "Ти знаеш ли колко е часът?". Чолака, порядъчно почерпен, поглежда циферблата на електронния си часовник, вижда "1:00" и спонтанно отговаря: "сто". Поради което и бил прибран "на топло през нощта".


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


3 коментара :

  1. Историята беше малко по-друга: бяхме на беседката с китари и много хора и към 2 мина патрулка. Полицаят пита, "вие знаете ли колко е часът"' и Чолака отговори, 100 часа. Докато го прибираха, той каза, "ваньо недей така". Полицаят му беше съученик от преди години.

    ОтговорИзтриване
  2. Поради някакъв бъг не са се публикували два коментара, които с едвам издирих и прилагам, като се извинявам на авторите им:


    Анонимен: Историята беше малко по-друга: бяхме на беседката с китари и много хора и към 2 мина патрулка. Полицаят пита, "вие знаете ли колко е часът"' и Чолака отговори, 100 часа. Докато го прибираха, той каза, "ваньо, недей така". Полицаят му беше съученик от преди години.


    ОК, съгласна съм, не съм била свидетел :-).


    aeonbeat: Финалната история има много варианти :)

    ОтговорИзтриване