Така се пее в песента на The Pomorians "Обичам", която съм в състояние да харесвам само когато съм безметежно поморийски разкисната, но то това е и целта (трябва да отбележа, че в последно време на живо песента звучи много по-здраво, със забивания към ска и пънк).
Та думата ми беше за Беседката. Ако наминавате към Поморие и ви се ще да срещнете не само интересни пейки, а и интересни хора, най-прекият начин да намерите такива е да се завъртите покрай нея. Там се навърта компания от художници, музиканти, актьори (от любители до професионални), мили холандци, които идват в Поморие всяко лято и ви говорят на български, доколкото могат, местни тийнейджъри - рокаджийчета и всевъзможни неконформисти. Те ще се радват да ви видят и нищо чудно да ви открехнат за събития из поморийския ъндърграунд като концертите на Текила бара (за който ще пиша отделно), някое нощно печене на миди край морето и какво ли още не.
Да, и в Поморие има ъндърграунд. Не е популярен и направо официозен като свързаната със Созопол хипария (казвам го с ясното съзнание, че "официозна хипария" е противоречие в субекта), но някак по-натурален. И такъв, който не ви се натрапва, а чака да го откриете. Лично аз загубих доста години, ходейки в Поморие всяко лято и мислейки, че там нищо интересно не се случва.
Беседката е институция. Веднъж местният художник Гошо (да не се бърка с местния художник Жоро, когото някои наричат "директора на беседката") се скарал на едни поморийчета петокласници, които рекли "да се срещнем на кръговото": "Какво е това кръгово, бе! Това е Беседката! Вие от Поморие ли сте, или не?"
Та ако сте в/около Поморие и наминете към беседката през късните/ранните часове, изобщо - някъде около сто часа*, животът ви може да стане няколко идеи по-интересен.
___________________________________
* Откъсът от песента, който ползвах за заглавие на поста, продължава така:
Беседката ни чака,
стана сто часа.
Чолака пак го прибраха
на топло през нощта.
Та историята била следната: въпросният Чолака бил надънил музика в малките часове. Звъни кварталният и пита: "Ти знаеш ли колко е часът?". Чолака, порядъчно почерпен, поглежда циферблата на електронния си часовник, вижда "1:00" и спонтанно отговаря: "сто". Поради което и бил прибран "на топло през нощта".
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Финалната история има много варианти :)
ОтговорИзтриванеИсторията беше малко по-друга: бяхме на беседката с китари и много хора и към 2 мина патрулка. Полицаят пита, "вие знаете ли колко е часът"' и Чолака отговори, 100 часа. Докато го прибираха, той каза, "ваньо недей така". Полицаят му беше съученик от преди години.
ОтговорИзтриванеПоради някакъв бъг не са се публикували два коментара, които с едвам издирих и прилагам, като се извинявам на авторите им:
ОтговорИзтриванеАнонимен: Историята беше малко по-друга: бяхме на беседката с китари и много хора и към 2 мина патрулка. Полицаят пита, "вие знаете ли колко е часът"' и Чолака отговори, 100 часа. Докато го прибираха, той каза, "ваньо, недей така". Полицаят му беше съученик от преди години.
ОК, съгласна съм, не съм била свидетел :-).
aeonbeat: Финалната история има много варианти :)