От години водя борба образованието в българските държавни и общински училища да стане безплатно за чужденците. Според сега действащия Закон за народната просвета те имат право на безплатно образование само ако са със статут на постоянно пребиваване, ако идват от държави-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство и Швейцария, или ако са приети с актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби (§ 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета). Макар да не е упоменато в този закон, право на безплатно образование имат и децата-бежанци и търсещи убежище, както и тези с хуманитарен статут.
Какво означава това? Означава, че към момента значителна част от децата-чужденци в България няма достъп до безплатно образование в държавните и общинските ни училища. Това са, на първо място, децата със статут на дългосрочно или продължително пребиваване, ако не са от държави от ЕС и Европейското икономическо пространство и Швейцария. На второ място - децата без документи, които нямат право на никакво образование. А българското законодателство допуска дори в България да се раждат такива деца - като детето на Аревик и Давид, например. Достъпът до образование е от основните права на детето и лишаването от него нарушава куп международни документи, начело с Конвенцията на ООН за правата на детето. Нарушава и Конституцията на България:
Проектозаконът за предучилищното и училищното образование прави стъпка напред в това отношение, но има още какво да се желае:
Напредъкът се състои в това, че образованието става безплатно за чужденците, независимо от статута им (за тези без документи не е ясно, но се надявам, че и за тях), до 16-годишна възраст (която е и "задължителната училищна възраст"). След това учениците, чийто статут не принадлежи към някой от тези в ал. 2, трябва да си плащат. Проектозаконът продължава да е в противоречие с Конституцията, според която (вж. извадката по-горе) "основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно". Независимо от възрастта, националността и статута.
В различните страни има различни системи на образование, но в България най-масова е системата на средно образование, която завършва с гимназия. В общия случай гимназия се завършва на 19-годишна възраст. Какво става с едно дете, което, когато навърши 16 години, трябва да плаща такси за образованието си от порядъка на 1000 лева на учебен срок? Познавам чужденци, които са прекъснали образованието си по тази причина.
Ако основното и средното образование в държавните и общинските училища наистина е безплатно, това не би трябвало да бъде свързано с възрастта. Напротив, би следвало да има стимули тези, които не са завършили образованието си в обичайната възраст, да го направят след това - във вечерни училища или под друга форма. А щом говорим за чужденци, трябва да имаме предвид, че образованието е сред най-основните средства за интеграция.
Понеже човек няма как да е наясно с характеристиките на имиграционните статути, ако специално не се е интересувал от това или ако не го засяга лично, нека внеса малко уточнения, за да се изяснят практическите измерения на проблема със средното образование за чужденци. Няма да влизам в детайлни разграничения - за повече подробности може да погледнете трета глава от Закона за чужденците в България. Статутите на продължително и на дългосрочно пребиваване са различни, но с оглед на достъпа до средно образование между тях няма разлика, така че за улеснение ще ги разглеждам като едно цяло. Отново уточнявам, че става въпрос само за т.нар. граждани на трети страни, тоест в това число не влизат чужденците от страни от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
С какво се характеризират статутите на продължително и дългосрочно пребиваване? Те се дават чужденци, дошли с договори за работа в България, студенти, изследователи, бизнесмени и т.н., както и на чужденците, които са от години законно в България, но нямат статут на постоянно пребиваване. "От години" може да значи и десетилетия, практически - цял живот: според законодателството ни държавата не е длъжна да предоставя статут на постоянно пребиваване, ако са изпълнени всички необходими условия, а само "може" да предостави. А неявните критерии за предоставяне често пъти биват доста расистки - чужденци от Африка и арабските страни, например, е много по-малко вероятно да получат постоянно пребиваване, отколкото чужденци от Русия или Украйна, да кажем.
Каква е разликата между статута на постоянно пребиваване и другите, които споменах? За постоянно пребиваване се дава еднократна такса от 1000 лева, след това чужденецът на практика има почти всички права, които имат и българските граждани. При статут на продължително или дългосрочно пребиваване чужденецът преиздава личната си карта всяка година, за което плаща 500 лева. Представете си четиричленно семейство - 2000 лева на година само за лични документи. За сметка на това, същият чужденец няма право на обществено здравно осигуряване и на безплатно образование. В това положение са голяма част от чужденците, дошли да в страната ни да работят или като членове на семейства.
Представете си сега, че в едно такова семейство на чужденци има две деца на възраст 16 и 17 години. Освен 2000 лева за лични документи, семейството ще трябва да намери и към 4000 лева, за да праща децата на училище. Подобни суми са непосилни и за мнозинството от българските граждани.
Какви са перспективите към децата в подобни семейства, ако не са деца на бизнесмени или на високоплатени специалисти, които могат да си позволят такива разходи?
Една възможност е да отидат в чуждестранно училище, ако страната им по произход (или друга страна, чийто език детето говори) има такова училище в града, в който живеят, и осигурява безплатно образование в него. Естествено, мнозинството такива училища са в София. За голяма част от децата няма подобни подходящи училища. А за тези, за които има, рискът подобно образование да доведе до капсулиране на етнически общности не е за пренебрегване. Капсулирането на имигрантски общности по етнически признак е сериозен проблем в редица страни с имиграционни традиции, нека само дам за пример Германия.
Другата възможност е да разчитат на благотворителност, но това едва ли може да бъде масова практика.
Третата, и най-реалистичната, възможност, е децата да отпаднат от училище, когато станат на 16 години, и така да не успеят да завършат средното си образование. Подобно развитие ги обрича на безработица, нискоквалифициран труд и социално изключване. Децата им може изобщо да не стигнат до училище, след като родителите са разбрали, че завършването му е недостъпно за тях. Ако това ще са бъдещите поколения чужденци в България, да не се учудваме, ако след години възникнат проблеми с определени групи чужденци, подобни на проблемите с ромското малцинство. Независимо от рестриктивното законодателство по отношение на чужденците в България, те ще стават повече; по-малко няма да стават.
В заключение - не е проблемът само в това, че проектозаконът за училищното образование нарушава Конституцията. По-сериозният проблем е, че за пореден път се прави политика на парче, без мисъл за въздействието на тази политика, връзката ѝ с други сфери на социалния живот, бъдещето.
Какво означава това? Означава, че към момента значителна част от децата-чужденци в България няма достъп до безплатно образование в държавните и общинските ни училища. Това са, на първо място, децата със статут на дългосрочно или продължително пребиваване, ако не са от държави от ЕС и Европейското икономическо пространство и Швейцария. На второ място - децата без документи, които нямат право на никакво образование. А българското законодателство допуска дори в България да се раждат такива деца - като детето на Аревик и Давид, например. Достъпът до образование е от основните права на детето и лишаването от него нарушава куп международни документи, начело с Конвенцията на ООН за правата на детето. Нарушава и Конституцията на България:
Чл. 53 (1) Всеки има право на образование (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
Проектозаконът за предучилищното и училищното образование прави стъпка напред в това отношение, но има още какво да се желае:
Чл. 9. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.
(2) Училищното образование в държавните и в общинските училища е безплатно и след задължителната училищна възраст за:
1. българските граждани;
2. гражданите на друга държава членка;
3. гражданите на трети страни: а) с разрешено постоянно пребиваване в страната; б) приети по актове на Министерския съвет; в) приети по международен договор, в който този въпрос е уреден; г) за които това е предвидено в специален закон. (...)
(4) Извън случаите по ал. 2, граждани на трети страни, навършили задължителната училищна възраст, се обучават в държавните и в общинските училища срещу заплащане на такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Напредъкът се състои в това, че образованието става безплатно за чужденците, независимо от статута им (за тези без документи не е ясно, но се надявам, че и за тях), до 16-годишна възраст (която е и "задължителната училищна възраст"). След това учениците, чийто статут не принадлежи към някой от тези в ал. 2, трябва да си плащат. Проектозаконът продължава да е в противоречие с Конституцията, според която (вж. извадката по-горе) "основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно". Независимо от възрастта, националността и статута.
В различните страни има различни системи на образование, но в България най-масова е системата на средно образование, която завършва с гимназия. В общия случай гимназия се завършва на 19-годишна възраст. Какво става с едно дете, което, когато навърши 16 години, трябва да плаща такси за образованието си от порядъка на 1000 лева на учебен срок? Познавам чужденци, които са прекъснали образованието си по тази причина.
Ако основното и средното образование в държавните и общинските училища наистина е безплатно, това не би трябвало да бъде свързано с възрастта. Напротив, би следвало да има стимули тези, които не са завършили образованието си в обичайната възраст, да го направят след това - във вечерни училища или под друга форма. А щом говорим за чужденци, трябва да имаме предвид, че образованието е сред най-основните средства за интеграция.
Понеже човек няма как да е наясно с характеристиките на имиграционните статути, ако специално не се е интересувал от това или ако не го засяга лично, нека внеса малко уточнения, за да се изяснят практическите измерения на проблема със средното образование за чужденци. Няма да влизам в детайлни разграничения - за повече подробности може да погледнете трета глава от Закона за чужденците в България. Статутите на продължително и на дългосрочно пребиваване са различни, но с оглед на достъпа до средно образование между тях няма разлика, така че за улеснение ще ги разглеждам като едно цяло. Отново уточнявам, че става въпрос само за т.нар. граждани на трети страни, тоест в това число не влизат чужденците от страни от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
С какво се характеризират статутите на продължително и дългосрочно пребиваване? Те се дават чужденци, дошли с договори за работа в България, студенти, изследователи, бизнесмени и т.н., както и на чужденците, които са от години законно в България, но нямат статут на постоянно пребиваване. "От години" може да значи и десетилетия, практически - цял живот: според законодателството ни държавата не е длъжна да предоставя статут на постоянно пребиваване, ако са изпълнени всички необходими условия, а само "може" да предостави. А неявните критерии за предоставяне често пъти биват доста расистки - чужденци от Африка и арабските страни, например, е много по-малко вероятно да получат постоянно пребиваване, отколкото чужденци от Русия или Украйна, да кажем.
Каква е разликата между статута на постоянно пребиваване и другите, които споменах? За постоянно пребиваване се дава еднократна такса от 1000 лева, след това чужденецът на практика има почти всички права, които имат и българските граждани. При статут на продължително или дългосрочно пребиваване чужденецът преиздава личната си карта всяка година, за което плаща 500 лева. Представете си четиричленно семейство - 2000 лева на година само за лични документи. За сметка на това, същият чужденец няма право на обществено здравно осигуряване и на безплатно образование. В това положение са голяма част от чужденците, дошли да в страната ни да работят или като членове на семейства.
Представете си сега, че в едно такова семейство на чужденци има две деца на възраст 16 и 17 години. Освен 2000 лева за лични документи, семейството ще трябва да намери и към 4000 лева, за да праща децата на училище. Подобни суми са непосилни и за мнозинството от българските граждани.
Какви са перспективите към децата в подобни семейства, ако не са деца на бизнесмени или на високоплатени специалисти, които могат да си позволят такива разходи?
Една възможност е да отидат в чуждестранно училище, ако страната им по произход (или друга страна, чийто език детето говори) има такова училище в града, в който живеят, и осигурява безплатно образование в него. Естествено, мнозинството такива училища са в София. За голяма част от децата няма подобни подходящи училища. А за тези, за които има, рискът подобно образование да доведе до капсулиране на етнически общности не е за пренебрегване. Капсулирането на имигрантски общности по етнически признак е сериозен проблем в редица страни с имиграционни традиции, нека само дам за пример Германия.
Другата възможност е да разчитат на благотворителност, но това едва ли може да бъде масова практика.
Третата, и най-реалистичната, възможност, е децата да отпаднат от училище, когато станат на 16 години, и така да не успеят да завършат средното си образование. Подобно развитие ги обрича на безработица, нискоквалифициран труд и социално изключване. Децата им може изобщо да не стигнат до училище, след като родителите са разбрали, че завършването му е недостъпно за тях. Ако това ще са бъдещите поколения чужденци в България, да не се учудваме, ако след години възникнат проблеми с определени групи чужденци, подобни на проблемите с ромското малцинство. Независимо от рестриктивното законодателство по отношение на чужденците в България, те ще стават повече; по-малко няма да стават.
В заключение - не е проблемът само в това, че проектозаконът за училищното образование нарушава Конституцията. По-сериозният проблем е, че за пореден път се прави политика на парче, без мисъл за въздействието на тази политика, връзката ѝ с други сфери на социалния живот, бъдещето.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Напълно съм съгласен. Училищното образование трябва да е задължително и безплатно за всички деца в България. Най ми е интересно какво става с китайците. Живеят тук постоянно, а никой не държи сметка ходят ли китайчетата на училище, или не.
ОтговорИзтриванеЩе си позволя да разширя тезата. Според Конституцията на България средното образование е безплатно - независимо от възрастта. Така че ако някой не е могъл да го завърши навреме, да може да го направи, когато вече е възрастен. Пък и обикновено училище се завършва на около 19 години, когато учениците вече не се водят деца.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до китайчетата - както и другите граждани на трети страни, ако са със статут на постоянно пребиваване, нямат поне финансова пречка да ходят на училище. Ако не са, случва се да не могат да си го позволят. Като детето на работещите в китайския ресторант до нас.
Друг е въпросът доколко се упражнява контрол дали децата чужденци ходят на училище. Би трябвало да се упражнява, според мен.
За мен държането на хора (като Давид и сина му Ерик) без документи е дори по-тежко нарушаване на правата и по-тежък проблем от държането на деца извън училище. Човек без документи днес не е човек и това няма скоро да се промени. Трябва да има някакви санкции за държавите, които държат хора без документи, за да се освестят и да престанат.
ОтговорИзтриване