(Източник)
Искам да ви разкажа за Милена. Милена е моя приятелка, която живее в Пловдив. Преподава математика, информатика и информационни технологии. Нейни ученици печелят редица състезания.
Милена е била клиент на една и съща банка от десетина години. Доскоро.
Винаги изрядно си е плащала вноските. Напоследък решила да удължи кредита си с една година, за да покрие спешен разход. Имало възможност да го продължи при същите условия, при които го е изплащала досега. Представила документи, доказващи доходите ѝ и всичко друго, което се изисква за кредит. Нещата се развивали много добре до момента, в който банковата служителка видяла личната карта на Милена и отсякла, че не може да ѝ бъде удължен кредитът. Милена се зачудила какво не ѝ е наред на личната карта - да е фалшива, не е фалшива, да е на издирван престъпник - не е...
Аргументът да бъде отказан кредит на Милена бил...
Улицата.
Да, улицата, на която е жилището ѝ.
Работата е там, че Милена живее в началото на квартал "Столипиново". Имало нареждане ли, решение ли, да не се отпускат кредити на хора от "Столипиново". "На Вашата улица има много роми, които не са погасили кредитите си", рекла служителката на банката. И добродушно посъветвала Милена да смени адресната си регистрация.
Милена обаче е човек, който има ясно съзнание за правата си. Категорично отказала да се въвлича в измама, като се регистрира на фалшив адрес. Вместо това отишла в друга банка, където ѝ бил даден кредит, и то - при много по-добри условия.
И е твърдо решена да сезира Комисията за защита от дискриминация, за което я поздравявам. Защото проблемът не е, че е етническа българка, а са я третирали като ромка. Проблемът е, че български граждани биват дискриминирани само защото живеят на определено място. Все едно дали са етнически българи, роми или други. В модерното право няма такова нещо като колективна вина - нито етническа, нито квартална.
А сега ще ви разкажа друга история, но може би не чак толкова друга. Живея в столичния комплекс "Западен парк". От лявата (спрямо местоположението ми) страна на едноименния парк се намира квартал "Факултета". Тия дни научих, че току до улицата ми се изграждала двукилометрова стена от камъни, която да пазела парка от ромите, които изсичали дървета. Триста метра вече били изградени.
И какво? Излиза, че Столична община харчи моите данъци, за да лиши от право на достъп до публично пространство обитателите на цял софийски квартал. Независимо че огромната част от тях не секат незаконно дървета за огрев. Независимо дали онези, които изсичат дърветата, живеят във "Факултета" или използват Западния парк заради дивите и неособено контролирани части в него. Независимо какъв е етническият произход на живеещите в този квартал. Както в "Столипиново" живеят етнически българи, така, вероятно, и във "Факултета". Впрочем, ако оградата се изгради от края на бул. "Стамболийски", това ще затрудни достъпа до парка и на жителите на квартал "Красна поляна".
Абсурдът е и в това, че нищо не пречи на онези, които секат дървета, да влязат в парка откъм моя квартал, "Гевгелийски" или "Люлин" и пак да си секат. Как ще ги спрат, с фейс контрол ли? "А, ти приличаш на ром, значи може би отиваш да сечеш дървета. Вън от парка!" Впрочем няма да се учудя, ако и това стане...
На Столична община обаче не изглежда да ѝ пука чак толкова много, че се унищожава природата на Витоша. Защото не става дума за роми, които отсичат някое дърво, за да не умрат от студ. А за голяма банка, много пари и интереси от най-високи места. Та затова на Витоша няма каменни стени, ама вече май и морени почти няма, а скоро няма да останат и много дървета. Но какво говоря за Витоша, всички знаем какво се случи със софийските паркове в периода на "строителния бум".
Две уж различни истории, но всъщност не съвсем. И в двата случая думата е една - "расизъм". И двата случая са пример за това, че от расизма страдат не само тези, които са основният му обект. Защото живеем в един свят.
И се надявам да не се стигне дотам да го разберем по начина, по който го разбраха в Норвегия, а сега започват да го осъзнават и във Франция.
Милена е била клиент на една и съща банка от десетина години. Доскоро.
Винаги изрядно си е плащала вноските. Напоследък решила да удължи кредита си с една година, за да покрие спешен разход. Имало възможност да го продължи при същите условия, при които го е изплащала досега. Представила документи, доказващи доходите ѝ и всичко друго, което се изисква за кредит. Нещата се развивали много добре до момента, в който банковата служителка видяла личната карта на Милена и отсякла, че не може да ѝ бъде удължен кредитът. Милена се зачудила какво не ѝ е наред на личната карта - да е фалшива, не е фалшива, да е на издирван престъпник - не е...
Аргументът да бъде отказан кредит на Милена бил...
Улицата.
Да, улицата, на която е жилището ѝ.
Работата е там, че Милена живее в началото на квартал "Столипиново". Имало нареждане ли, решение ли, да не се отпускат кредити на хора от "Столипиново". "На Вашата улица има много роми, които не са погасили кредитите си", рекла служителката на банката. И добродушно посъветвала Милена да смени адресната си регистрация.
Милена обаче е човек, който има ясно съзнание за правата си. Категорично отказала да се въвлича в измама, като се регистрира на фалшив адрес. Вместо това отишла в друга банка, където ѝ бил даден кредит, и то - при много по-добри условия.
И е твърдо решена да сезира Комисията за защита от дискриминация, за което я поздравявам. Защото проблемът не е, че е етническа българка, а са я третирали като ромка. Проблемът е, че български граждани биват дискриминирани само защото живеят на определено място. Все едно дали са етнически българи, роми или други. В модерното право няма такова нещо като колективна вина - нито етническа, нито квартална.
А сега ще ви разкажа друга история, но може би не чак толкова друга. Живея в столичния комплекс "Западен парк". От лявата (спрямо местоположението ми) страна на едноименния парк се намира квартал "Факултета". Тия дни научих, че току до улицата ми се изграждала двукилометрова стена от камъни, която да пазела парка от ромите, които изсичали дървета. Триста метра вече били изградени.
И какво? Излиза, че Столична община харчи моите данъци, за да лиши от право на достъп до публично пространство обитателите на цял софийски квартал. Независимо че огромната част от тях не секат незаконно дървета за огрев. Независимо дали онези, които изсичат дърветата, живеят във "Факултета" или използват Западния парк заради дивите и неособено контролирани части в него. Независимо какъв е етническият произход на живеещите в този квартал. Както в "Столипиново" живеят етнически българи, така, вероятно, и във "Факултета". Впрочем, ако оградата се изгради от края на бул. "Стамболийски", това ще затрудни достъпа до парка и на жителите на квартал "Красна поляна".
Абсурдът е и в това, че нищо не пречи на онези, които секат дървета, да влязат в парка откъм моя квартал, "Гевгелийски" или "Люлин" и пак да си секат. Как ще ги спрат, с фейс контрол ли? "А, ти приличаш на ром, значи може би отиваш да сечеш дървета. Вън от парка!" Впрочем няма да се учудя, ако и това стане...
На Столична община обаче не изглежда да ѝ пука чак толкова много, че се унищожава природата на Витоша. Защото не става дума за роми, които отсичат някое дърво, за да не умрат от студ. А за голяма банка, много пари и интереси от най-високи места. Та затова на Витоша няма каменни стени, ама вече май и морени почти няма, а скоро няма да останат и много дървета. Но какво говоря за Витоша, всички знаем какво се случи със софийските паркове в периода на "строителния бум".
Две уж различни истории, но всъщност не съвсем. И в двата случая думата е една - "расизъм". И двата случая са пример за това, че от расизма страдат не само тези, които са основният му обект. Защото живеем в един свят.
И се надявам да не се стигне дотам да го разберем по начина, по който го разбраха в Норвегия, а сега започват да го осъзнават и във Франция.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
