Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.06.2010 г.

Реалистичен хорър с декор България



Август.

Докато събирате първия си тен на плажа, се отдавате на размисли за живота. Размислите са приятни, защото животът ви се развива добре. Въпреки кризата, успяхте да си намерите работа и по всичко личи, че след изтичане на изпитателния срок ще ви назначат на безсрочен трудов договор. Детето ви е развълнувано от първия си досег с морето, а половинката ви е щастлива, че и тази година можахте да си позволите почивка. Още сте уморени от пътя, но се радвате, че веднага намерихте уютна частна квартира. Хазяйката изглежда мила жена и дори ви предложи обяд.

Четири дни по-късно сте в същото състояние на духа, но вече отпочинали и с лек тен. Докато се наслаждавате на последните часове от съня си, а слънцето изгрява, чувате шум от разбиване на врата. Събуждате се и докато се окопитите, в стаята нахлуват полицаи и събарят на пода вас и половинката ви. Детето реве. Питат ви дали сте си направили временна регистрация на адреса на частната квартира. Вие, разбира се, не сте. Хазяйката обикаля наоколо и кърши ръце. Полицаите искат от хазяйката договор за наем с вас. Естествено, договор няма. Договор нямат и наемателите по другите стаи, но полицията не влиза при тях.

Докато още се разсънвате и се надявате, че всичко е само лош сън, вие и половинката ви се оказвате с белезници. Питате в какво точно сте обвинени. Полицаите грубо ви отговарят да си намерите адвокат и тогава сте щели да разберете.

Закарват ви в полицията. Дълго ви разпитват защо не сте се регистрирали и защо нямате договор за наем. Адвокат не присъства. Настоявате за адвокат, но истината е, че не познавате никого в това курортно градче. След известно време идва някакъв адвокат, който изглежда близък с полицаите. Кара ви да повторите всичко, което сте казали до момента. Питате в какво сте обвинени. Не можете да повярвате, когато чувате "отвличане", "съучастие в данъчни престъпления", "укриване". Та вие сте съвестни данъкоплатци, никого не сте отвличали и никога не сте се крили. Но, обяснава адвокатът, не сте се регистрирали с адреса на квартирата и не сте сключили договор за наем, с което сте помогнали на хазяйката да укрие данъци. А кого сме отвлекли, питате. Детето си - отговаря адвокатът и пояснява, че след като не можете да бъдете намерени на мястото, където сте адресно регистрирани, няма гаранция, че не сте отвлекли собственото си дете с цел трафик. Много деца стават обект на трафик от страна на родителите си.

Идва представител на социалните служби и пред смаяния ви поглед взима детето ви. Казва, че то ще бъде настанено в институция, докато се реши вашият случай. Докато с половинката ви се опитвате да си вдъхнете кураж, грубо ви разделят и ви закарват съответно в мъжкия и женския арест.

На следващия ден медиите разпространяват съобщение със заглавие: "Акция "Крадци на деца": Семейство висшисти отвличат детето си, за да го продадат, участват в данъчни престъпления".

Отказват да ви пуснат от ареста, дори и под гаранция.

Приятелите ви са скандализирани от случая и правят група във Facebook във ваша защита.

Нито срещу хазяйката ви, нито срещу другите й квартиранти, нито срещу който и да е друг турист, почиващ на частна квартира, са предприети каквито и да е действия.

Септември

Вие и половинката ви сте все така в ареста. Отказва ви се да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита бързо набира последователи. Случаят ви става популярен, във ваша защита се включват и редица правозащитници, които дават пространни интервюта относно нарушените ви права в сутрешните блокове на много телевизии.

Междувременно привършват хапчетата на половинката ви, която страда от хронично заболяване. За да получи лекарствата си, трябва да се представи рецепта в аптека, която работи със здравната каса. Отказват да й осигурят лекарствата, защото, за да има достъп до местната здравна каса, трябва да се е била регистрирала в курортния град и да си е избрала временен личен лекар, който да изпише рецептата. Половинката ви се сеща за спасителен вариант - има в себе си европейска здравна карта. България е в Европейския съюз, значи би трябвало да важи. Отново отказват - с аргумента, че европейската здравна карта покрива само спешни случаи, не и хронични заболявания.

Октомври

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита има вече близо 10000 членове.

Изтича срокът на временния ви трудов договор. Шефът ви държи на вас, но работата не може да чака, а е и криза. Вашето място се заема от друг човек, а вие оставате без работа.

Здравословното състояние на половинката ви рязко се влошава поради липсата на лекарства. Получава криза и е приета в болница за няколко дена. След стабилизиране на състоянието й е върната обратно в ареста.

Ноември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита не нараства повече и активността в нея започва да замира. Случаят ви вече не е толкова интересен на медиите.

От първото съдебно заседание по вашия случай ви става ясно, че всъщност полицията, прокурорът, съдията и адвоката ви са си доста близки.

Половинката ви получава нова криза. Отново болница, стабилизиране и връщане в ареста.

Декември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook е почти замряла. Хората са заети с мисли за Коледните празници и почти не се сещат за вас.

Половинката ви получава две кризи, втората от които особено тежка. Посреща Коледа и Нова година в болницата, с полицейска охрана.

Януари

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook не дава признаци на живот.

Половинката ви вече почти не излиза от болницата. Край вратата на болничната стая неотлъчно стои полицейска охрана, въпреки че няма смисъл, защото половинката ви практически не може да става.

Февруари

Продължавате да сте в ареста.

Отнемат ви родителските права, защото не сте потърсили детето си в продължение на шест месеца. Детето ви е предложено за осиновяване.

***

Тази история е измислена, но сценарият е напълно реалистичен. Вдъхновение почерпих от различни случаи и практики.

1. Някои от случаите, послужили за вдъхновение:

Преди един ден стана ясно, че Максим Савов е получил осъдителна присъда от 3 години (пет - изпитателен срок) за 480 лева, които на всичко отгоре не е откраднал - има достатъчно доказателства за това. Паралелът със съименика му Стависки се налага самичък.

Аревик Шмавонян получи отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В мотивите си за отказа съдийката признава, че Аревик и Давид са де факто семейство и я съветва да остане в България, като уреди статута си според Закона за чужденците. Което Аревик не може да направи, понеже няма как да се омъжи за Давид - той няма лични документи.

Преди малко повече от две години моят добър приятел беше възстановен на работа в ЮЗУ след второто си уволнение. Появавянето му в Благоевград предизвика ужас сред бившите му колеги, местния съд и други, които имат пръст в съсипването на живота му. Насред разнообразните опити Дошков да бъде "неутрализиран", един беше особено оригинален. Петър беше за няколко дни в Благоевград (не помня дали за квесторство, или за часове) и беше отседнал в преподавателската база. На втория от тези дни го срещнала полиция и му поискала сметка защо още не се е регистрирал в Благоеврад, след като пребивава там. Когато научих това, изпаднах в шок, защото многократно ми се беше случвало да оставам в Благоевград с дни и никога не ми е идвало на ум да се регистрирам. Дошков обаче е печен и отговорил на полицията, че регистрацията се извършва в тридневен срок, а е още вторият ден.

Случаят с читанка.инфо, който е поредният пример, че ако решат да набедят някого, винаги могат да го направят, докато истинските престъпници продължават да се подвизават безнаказано.

2. Някои от практиките, послужили за вдъхновение:

Зачестилите шумни полицейски акции със съмнителен ефект.

Практиките беззащитни и в немалко случаи невинни хора да стават обект на административен (в частност - полицейски) произвол.

Практиката да се нарушават правата на задържания, като не им се предоставя информация за причините на задържането им под предлог, че такава ще бъде предоставена на адвоката им. Това е противозаконно - адвокатът не е нищо повече от законен представител на задържания. Човек може да избере и да няма адвокат, това не означава да не му се предоставя информация.

Практиките хора да бъдат санкционирани заради неща, които не са направили, защото е нямало как да извършат. Примерно, някои от чужденците в Бусманци преди това са били в затвора. Докато са излежавали наказанието си, е изтекла визата им. След освобождаването им от затвора те директно са вкарвани в Бусманци, защото... са с изтекла виза.

Практиките на изписване на лекарства от здравната каса - действително, ако ви свършат лекарствата, докато сте на почивка, трябва да се регистрирате, да си намерите временен личен лекар и т.н.

***

"Такива неща" не се случват само на "другите". Следващият може да е някой от нас.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


10 коментара :

  1. "Така е, сестро, и ще продължава!" Поне докато не ликвидираме клоуните в сини униформи!

    /цитатът в кавичките е от песен на Хиподил/

    ОтговорИзтриване
  2. Интерпретирам горното в смисъл - не че полицията трябва да бъде ликвидирана, а клоунското в полицията :-)

    ОтговорИзтриване
  3. "И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Бойковите ангели се качваха и слизаха по нея"

    из "Една дебела книга, която манипулира, а в нея има нещо изначално сбъркано."

    Право в целта, Светла!

    ОтговорИзтриване
  4. Ужасяващо реалистично...
    Нито можем да ликвидираме полицията, нито трябва. Трябва генерално да променим светоусещането и себеусещането си. А това е... не знам, голямо и трудно... Но трябва.
    Много повтарям трябва ли? Защото трябва.

    ОтговорИзтриване
  5. А другото разрешение на проблема е :
    "Run, Forest, run!"

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря на всички за коментарите!

    Меми, не само светоусещането, а и себе си трябва да променим...

    Сандо - добре си си във Франция :-).

    ОтговорИзтриване
  7. Докато го четях просто изстинах и ми призля. Толкова реално ми се видя, че направо не можах да повярвам, че не е истина.
    Ужас е, още по-ужасно е, как реалността ни е такава, че изобщо не подлагаме на съмнение, че подобно нещо може да се случи.

    ОтговорИзтриване
  8. А трябва да помислим и за едни други полцаи уппс - полицайки. На социалните работнички се дават в момента толкова големи правомощия, че по подаден сигнал от ваш съсед и ако се скалъпи това и онова детето ви изчезва за дни от семействотоо ви... И то без съд и съдебна присъда. Какво следва? Живот в институция или най доброто при едно от над 60те удобрени приемни семейства в бг , които обаче не гледат деца от институцииите.Обяснението е, че социалните пазят тези семейства за деца идващи от други семейства, като вашето да речем... А детето... о то, вече е държавно.
    Сценарият ти наистина е потресаващ, но изобщо не е далеч от истината.

    ОтговорИзтриване
  9. Безумие е, че институция, особено в българския й държавен вариант, би била по-добра среда за едно дете и от една кофти семейна среда (стига, разбира се, в последната да няма непосредствена опасност за живота на детето). От друга страна, наистина е нужен по-строг контрол върху това, как родителите се държат с децата си. В България физическият и психическият тормоз от страна на родителите към децата им все още се смята за правилна норма за възпитание. Този контрол, обаче, следва да бъде съчетан с достатъчно добри възможности за алтернативна грижа, от една страна, и с гаранции, че съседи, роднини и познати няма да злоупотребяват, от друга.

    Преди много години се опитвах да спася едно роднинско дете от родителски произвол. Родителите му бяха разведени и майка му му беше втълпила какви ли не лъжи за баща му, само и само детето да не поиска да се види с него, въпреки че след развода бяха присъдени редовни свиждания с бащата. Бащата се бореше на всички инстанции, но нито съдът, нито социалните служби можаха да направят нещо. А детето порасна с практически пречупена воля, вече е пълнолетно, но нямам впечатления да е способно да се "откъсне от полата" на майка си и да създаде здрава връзка с друг човек. Е, на някои им идва късният пубертет със закъснение, но тогава и преживяването е по-тежко и с по-сериозни последици.

    ОтговорИзтриване