Знаех, че няма никаква надежда и все пак ме е яд, че разрушиха паметника на незнайния турски воин в Славяново. Беше ми симпатичен. Въпреки че до гуша ми е дошло от паметници, свързани с войни и битки. А може би - точно заради това...
В съседните страни, в които има компактно българско население, Божидар Димитров би бил първият, който да призовава за издигане на паметници на борбата на българите срещу местните. Ама паметник на загиналите турски войници в България - не може, въпреки че по време на Руско-турската война са умирали и от единия, и от другия лагер. При това не става дума за паметник на военната мощ на Османската империя, а просто - на загиналите.
Но нито българското образование, нито българската политика, нито българските медии излъчват внушението, че по отношение на живота и смъртта няма висши и низши нации, етноси, религии.
От друга страна. Лично аз нямам абсолютно нищо против съществуването на мюсюлманска демократична партия или на други религиозни партии, или пък етнически. След като е допуснато съществуването на такива в България, по-скоро трябва да се ревизира Конституцията (много точен пост от Иван Бедров по въпроса). Освен това, позоваването на тази част от конституцията е пълно лицемерие, като се има предвид до каква степен Българската православна църква е обвързана с всевъзможни ритуали и активности на държавно равнище. Но Мюсюлман-демократичната партия, барабар с паметника, ми изглежда нещо като умишлена провокация - все едно, че "Атака" са си я измислили. С подобна реторика (вкл. паметника) основателите й ми напомнят на добродушен левскар (или цесекар), отишъл насред подпийналата агитка на ЦСКА (респективно - "Левски") кротко да обяснява, че неговият отбор всъщност е много готин и не разбира защо онези викат "долу" и "умрете". Или на пънкар, опитващ се да проповядва анархията на тълпа скинари. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност, разбирате какво искам да кажа.
Може и да греша, може и тази партия да е просто опит за нова политическа сила, която да привлече българските мюсюлмани и етнически турци. Нормално е да се очаква, че след излизането на ДПС от власт ще има опити за създаване на партии, които да го изместят. Също толкова нормално е да се очаква и че далеч не всички от тези опити ще са спонтанно възникнали, а по-скоро ще са продукт на една или друга партия "зад кадър".
И все пак. Мюсюлмански демократичен съюз като че възниква с молба - "отрежете ми главата". А това може да попари по-дипломатичните опити за създаване на читава алтернатива на ДПС за следващите няколко години.
Жалко.
В съседните страни, в които има компактно българско население, Божидар Димитров би бил първият, който да призовава за издигане на паметници на борбата на българите срещу местните. Ама паметник на загиналите турски войници в България - не може, въпреки че по време на Руско-турската война са умирали и от единия, и от другия лагер. При това не става дума за паметник на военната мощ на Османската империя, а просто - на загиналите.
Но нито българското образование, нито българската политика, нито българските медии излъчват внушението, че по отношение на живота и смъртта няма висши и низши нации, етноси, религии.
От друга страна. Лично аз нямам абсолютно нищо против съществуването на мюсюлманска демократична партия или на други религиозни партии, или пък етнически. След като е допуснато съществуването на такива в България, по-скоро трябва да се ревизира Конституцията (много точен пост от Иван Бедров по въпроса). Освен това, позоваването на тази част от конституцията е пълно лицемерие, като се има предвид до каква степен Българската православна църква е обвързана с всевъзможни ритуали и активности на държавно равнище. Но Мюсюлман-демократичната партия, барабар с паметника, ми изглежда нещо като умишлена провокация - все едно, че "Атака" са си я измислили. С подобна реторика (вкл. паметника) основателите й ми напомнят на добродушен левскар (или цесекар), отишъл насред подпийналата агитка на ЦСКА (респективно - "Левски") кротко да обяснява, че неговият отбор всъщност е много готин и не разбира защо онези викат "долу" и "умрете". Или на пънкар, опитващ се да проповядва анархията на тълпа скинари. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност, разбирате какво искам да кажа.
Може и да греша, може и тази партия да е просто опит за нова политическа сила, която да привлече българските мюсюлмани и етнически турци. Нормално е да се очаква, че след излизането на ДПС от власт ще има опити за създаване на партии, които да го изместят. Също толкова нормално е да се очаква и че далеч не всички от тези опити ще са спонтанно възникнали, а по-скоро ще са продукт на една или друга партия "зад кадър".
И все пак. Мюсюлмански демократичен съюз като че възниква с молба - "отрежете ми главата". А това може да попари по-дипломатичните опити за създаване на читава алтернатива на ДПС за следващите няколко години.
Жалко.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
