Напоследък не успявам да поддържам блога си редовно, въпреки че съм написала един пост наполовина и имам идеи за още няколко. Основната причина е, че от първи октомври вече работя в ЦИД на пълен ден. По първоначални планове, идеята беше от октомври да почна на трудов договор, (преди някоя и друга седмица си взех трудовата книжка от ЮЗУ),а до края на годината, живот и здраве, ако има достатъчно работа, да мина и на пълен ден. И - съответно - на пълна заплата. Работата се оказа предостатъчно, пък и аз изглежда да се справям с по-голямата част от нея. Може би защото ми дават да я върша, вместо да гласуват дали мога или не мога да я върша.
Наред с по-скоро административната работа по проекти, направих анкетна карта (не без обсъждания с експерти, разбира се), редактирах друга, редактирах сценарий за фокус групи, бях на семинар, свързан с анализи на разни IT проблематики и смятам да поостана да кръжа около него... и това са само част от нещата. А част от това, което предстои в близко време, е - анализи с помощта на SPSS, провеждане на интервюта и фокус-групи, после анализ и на тях... Като по-далечна перспектива - евентуално и много желано - изследване на гражданския активизъм. Текущо - разбира се - проекти - и български, но най-вече европейски...
Ще мине известно време, за да приспособя всекидневието си към новия ритъм на живот. Отчасти ми липсва свободното време, което имах като преподавател. Това се компенсира от възможността да не ставам много рано, да отивам на работа към десет. С съответно се и прибирам по-късно, но това е въпрос на личен избор. Желанието ми да се наспивам и да не се бутам в транспорта през пиковите часове е по-силно от желанието да се прибирам раничко. Уточнявам, че на новото ми работно място подобен режим не е изключение. Има хора, които идват по-рано и си тръгват по-рано и такива, които идват по-късно. Важното е колко работа вършиш.
Е, липсва ми следобедното шляене. Но за мен по-важно от свободното време е да бъда на място, където трудът ми се цени. А постепенно ще се науча да смествам в остатъка от времето си нещата, които обичам да правя. Сред тях и блогърстването.
Наред с по-скоро административната работа по проекти, направих анкетна карта (не без обсъждания с експерти, разбира се), редактирах друга, редактирах сценарий за фокус групи, бях на семинар, свързан с анализи на разни IT проблематики и смятам да поостана да кръжа около него... и това са само част от нещата. А част от това, което предстои в близко време, е - анализи с помощта на SPSS, провеждане на интервюта и фокус-групи, после анализ и на тях... Като по-далечна перспектива - евентуално и много желано - изследване на гражданския активизъм. Текущо - разбира се - проекти - и български, но най-вече европейски...
Ще мине известно време, за да приспособя всекидневието си към новия ритъм на живот. Отчасти ми липсва свободното време, което имах като преподавател. Това се компенсира от възможността да не ставам много рано, да отивам на работа към десет. С съответно се и прибирам по-късно, но това е въпрос на личен избор. Желанието ми да се наспивам и да не се бутам в транспорта през пиковите часове е по-силно от желанието да се прибирам раничко. Уточнявам, че на новото ми работно място подобен режим не е изключение. Има хора, които идват по-рано и си тръгват по-рано и такива, които идват по-късно. Важното е колко работа вършиш.
Е, липсва ми следобедното шляене. Но за мен по-важно от свободното време е да бъда на място, където трудът ми се цени. А постепенно ще се науча да смествам в остатъка от времето си нещата, които обичам да правя. Сред тях и блогърстването.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Много се радвам. Всичко, с което се занимаваш на новото място звучи вълнуващо!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Линче! Нормално е не всичко и не винаги да е вълнуващо в работата, но за мен по-важното е, че е НОРМАЛНО. А не липсват и (позитивно) вълнуващи неща...
ОтговорИзтриванеДа, и аз не съм мислела, че нормалността е нещо така важно, но - важно е.
ОтговорИзтриванеПоздравления, Светла!
ОтговорИзтриванеРавдам се за теб и ти желая от сърце "на слука" на новото ти работно място!
Мерси, Таня!
ОтговорИзтриване