Заглавната снимка на "Неуютен блог" в несмачкан вид
Досега не съм отбелязвала годишнините на блога - това ми изглежда някак излишна суета. Годишнините на един блог имат значение най-вече за неговия автор. От друга страна, годишнината е хубав повод да ви благодаря, видими и невидими читатели - за това, че сте (или сте били) тук - някои от вас - мълчаливо, други - не.
Когато започнах този блог преди четири години, не предполагах нито в каква степен той ще промени живота ми, нито какъв ефект ще предизвикат някои от публикациите в него. Като се замисля, ако го нямаше този блог, нито щях да работя това, което работя в момента, нито да общувам със същите хора (нямам предвид в професионален план), нито да се вълнувам от голяма част от нещата, които са от значение за мен сега. Самият блог премина през различни периоди, както и аз.
Не мога да приема тезата, че "физическият" живот бил истински, виртуалният - не. Истинско е това, в което влагаме себе си, това, заради което сме готови да рискуваме, това, което ни радва, това, заради което страдаме. Истински са последствията от действията ни, все едно в дигиталното битие, или във физическото.
В ерата на социалните мрежи блоговете вече не са толкова на мода, колкото бяха преди четири години. И все пак блогърстването, като специфична форма на интерактивен монолог, продължава да е най-адекватната форма на публично присъствие за мен. Защото ми позволява да бъда индивидуалист, какъвто винаги съм била, и да отстоявам позиции. Защото е начин и най-непопулярната теза да стигне до точния си адресат. Защото думите променят света, а блогът е начин да имаш свое пространство от думи, насочено към света. Защото провокира общуване с други индивидуалности.
Заради всички тези неща (и заради някои други), колкото и да не обичам блогогодишнините, рекох да ви благодаря. Докато и вие, и аз, сме още тук.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
