Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

21.01.2011 г.

Моментна онтология. Небитието versus квазибитието.

из статистиката на блога

Погребението на Борислав Борисов ще бъде в неделя, 23 януари, от 14,30 часа, в Гробищен парк "Бакърена фабрика". Ако сте го чувствали близък и имате възможност (и сили) да дойдете, заповядайте.


Някои блогъри и туитърци ме помолиха да разкажа публично какво точно се е случило с Борислав. Истината, поднесена афористично и с цитат от самия него, звучи така:

на местна почва автентичната алтернатива на квазибитието е небитието.

Истината за @borislavb е това, което той искаше да знаем за него. Нека го помним с този образ, който си беше изградил. Всичко друго са долнопробни подробности.

Извънредната посещаемост на предишната публикация в блога ми (за днес, до момента - следобед - посещанията вече минават 1500 при средна посещаемост 108 на ден)  е крещящо свидетелство, че Борислав Борисов е величина от изключителен порядък в онлайн пространството, или, ако използваме любимия му израз (негов превод на "being digital") - дигиталното битие.

Затова, умолявам ви - произвеждайте смислен дискурс (той особено много обичаше тази дума) за него. Цитирайте го, споделяйте какво е означавал Борислав Борисов за българския интернет, българската култура, българската журналистика или лично за вас. Борислав заслужава да положим всички усилия, за да се противопоставим на пошлата, жълта, дебелокожа и безчовечна "журналистика". Та нали за него журналистиката имаше призвание - да издига човешкото и човешката ситуация в едно по-високо качество.

Дано и някоя медиа, освен блогове и туитове и освен "Култура", се сети да каже смислени думи за него.

За себе си ще кажа - Неуютният блог загуби идеалния си читател. Още в началото на 2008 споделих:

Трябва да призная, че интерференцията с вселената на Борислав Борисов изигра ключова роля в прехода ми към по-зряла блогърска идентификация. Провокира ме да забележа полета, посредством които да осмисля онова, което ми се случва. Накара ме да разбера, че посланието ми има адекватен адресат. Със сигурност, поне един. На практика, като че повече от един.

Когато Борислав закри първия си блог, проплаках:

Както споделих преди време, интерференцията с блога на Борислав в огромна степен повлия на моята собствена идентичност като блогър. Заради подчертаната му хуманитарност / хуманистичност, некомерсиалност, критичност, рефлексивност, виртуозно-изящната ирония, дори когато стигаше до сарказъм, заради умението (което на мен ми липсва) да казва много с малко думи. Утешението ми е, че ще продължавам да си чета старите му постове в Google Reader, но с кой блог сега ще правя такива "културношокови" заигравки? Към кого ще отправям онези тайни и не толкова тайни блогови намигания?
Знаете ли, преди около две седмици му казах, че е моят блогърски Свръх-Аз (имахме си с него приказка за свъх-азовете). Няколко поста ми стоят недовършени, защото не исках да ги публикувам, без да съм сигурна, че ще може да ги прочете. Откакто станахме по-близки, мисля, качеството на блога ми се подобри, но пък мястото му в класацията започна прогресивно да пада. Веднъж бяхме у нас и обсъждахме какви промени съм направила в дизайна му, имената на страниците и Боби се засмя, че ако продължавам в същия дух да го правя все по-умен, скоро почти никой няма да го чете.


Много ще ми е трудно да блогвам в свят без Борислав Борисов, но ще се помъча - за да намаля поне малко загубата, а не да я преумножавам. И ще си представям, че той е там някъде и чете.


Но се боя, че няма да имам много сили за Туитър. Направих си акаунт там, защото Борислав ме убеди. Не мога да си понеса Туитър без @borislavb. Днес посъветвах туитър контактите си, ако им е важно общуването с мен, да го продължим във Facebook или по електронна поща. 


А вие ще блогнете ли - какво е (вчера една негова приятелка каза, че не може да говори за него в минало време) Борислав Борисов за вас?


 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5 коментара :

  1. Аз мога да кажа само това, че разбрах за него съвсем скоро - от теб, и все чаках да намеря време за да започна да чета блога му и да разбера защо толкова го харесваш. Мислех, че ако ти го харесваш толкова много, значи има защо - ти си един от моите онлайн филтри. Надявам се, че нещата, които е създал досега ще останат онлайн - не знам кой плаща хостинга и домейна на блога му и какво ще се случи като изтече абонамента ... Може да е добра идея нещата да се копират и запазят.

    В такива случаи ставам твърде прагматична, признавам, но ми е неловко да казвам онези неща, които обикновено се казват.

    ОтговорИзтриване
  2. Говорихме за това с приятелите му, имаме предвид запазването на блога. Благодаря ти.

    А като си говорим за зачитането на блога, препоръчвам това за начало - кратко и много любимо: "Червени боклуци". От по-дългите препоръчвам този текст по повод на нацистките тенденции в България.

    Жалко, че изтри предния си блог - той му имаше целия архив, но вече няма кой да го изнамери и възстанови. Изрових нещо от 28 ноември 2007:

    По думите ще ги познаете


    визуално изображение

    допълнителни екстри

    друга алтернатива

    емблематичен символ

    експлицитно изявен

    значим

    изложбена експозиция

    иманентна същност

    имплицитно заложен

    креативен творец

    няма нищо

    образна символика

    период от време

    прогнозно предвиждане

    феноменално явление

    читателска аудитория

    шоу спектакъл

    ОтговорИзтриване
  3. Отговарям на въпроса в края :
    Човек, с когото ще се запознавам тепърва и за когото не бях чул нищо до сега ... за съжаление ... може би - не зная още, но изведнъж го почуствах близък - ненормално е, но пък аман от нормални ...

    ОтговорИзтриване
  4. Ето и от мен няколко думи, с обич. http://blog.ulalume.net/2011/01/elegy/

    ОтговорИзтриване