Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.01.2010 г.

Защо подкрепям протеста на 14.01.2009


Не искам да бъда следена. Нито  активността ми в интернет, нито кореспонденцията ми, нито телефонните ми разговори, нито местонахождението ми.

Нямам пиратски Windows. Не свалям пиратско съдържание от интернет - нито филми, нито музика, нито софтуер. Единственото нещо, което някога съм свалила с торенти, са една или две линукс дистрибуции. (Ушев, ако не си чувал какво е "линукс дистрибуция" - безплатно е и всеки има право да си го свали, даже и с торенти, колкото и да не ти се вярва.)

Не съм звъняла и на Красьо. Нито пък той на мен. Не ходя по места, където се събират криминално проявени. (Е, живея в София и понякога сигурно минавам покрай съмнителни елементи, но не е нарочно.)


Въпреки това, аз имам тайни. И искам да имам правото да продължа да си ги имам. Трудно ми е да си представя съвременен, модерен човек, който наистина да може да каже с ръка на сърцето "аз нямам какво да крия".

На всичко отгоре, имам и склонността да се впускам в граждански активности, което понякога не е съвсем безопасно. То в България и най-невинната проява на гражданска активност може да предизвика бдителността на Ушев. А станеш ли веднъж неудобен, колко му е да почнат да се ровят в живота ти с интерфейс (за патилата в резултат на това, че бях следена с камери, вече съм разказвала).

Два часа за предоставяне на разпечатки не е реалистичен срок. Необходимо е да се прецизират престъпленията, за които да се издава разрешение за следене, за да не е възможно да се намират "законни" основания да бъде следен всеки. И трябва да има много, ама много стриктен контрол върху употребата на получената информация. Може да ви е интересно да четете кой с кого какво си е говорил по телефона, ама ще се почувствате кофти, ако хората четат какво и с кого вие сте говорили.

Е, ако нямате нито вътрешен свят, нито гражданска съвест, наистина няма от какво да се страхувате.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. По отношение на реалистичността на двучасовия срок съм писал тук

    http://nikolaydnikiforov.blogspot.com/

    Колкото до останалото, подкрепям го с две ръце!

    ОтговорИзтриване
  2. Реалистичността на срока не я гледам толкова чисто технически, колкото и психологически-манталитетно :-). Ако някой за 20 дни се мотка да извърши една проверка, ако му се дадат два часа, съвсем ще се откаже да я извършва, което пък ще е предпоставка да се върне старият проект на закона.

    ОтговорИзтриване