Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

24.09.2009 г.

Гост блогър: Александър Николов от "Призив"


Понякога (рядко) получавам писма, свързани с публикации в блога ми. И критични, и похвални, и с молба за съвет във връзка с теми, за които съм писала. Преди няколко дни получих писмо от Александър Николов от студентско-ученическото движение "Призив за образование" и в отговор го помолих да публикувам писмото му тук в блога. Радвам се, че Александър се съгласи, и му благодаря. Цялостната позиция на движението по въпроса с камерите в СУ може да бъде прочетена тук.


Може и да не съм съгласна с някои от идеите на "Призив", но това в момента няма никакво значение - по въпроса за камерите в университетите сме на едно мнение :-). Както и за друго - добре е да има независими (от казионните структури) студентски и ученически организации. (С Ники Михайлов си говорихме веднъж за студентските съвети и колко рядко се срещат в тях хора, които се опитват да променят нещо... въпреки че самият Ники е доказателство, че се срещат и такива.) Добре е да има млади хора, които имат идеи за образованието си и ги отстояват, без да използват това просто за трамплин към професионална или партийна кариера. А ако има различни организации, които спорят в защита на различните си идеи, е още по-добре. В гражданското общество е така.


Публикувам писмото и заради бившите ми студенти от ЮЗУ. Ще ми се да видят, че някъде едни други студенти се борят за своето и на преподавателите си (повечето от които, както и в ЮЗУ, послушно си траят) да учат и работят в обстановка на академична свобода, а не в "Биг Брадър".


Прилагам част от своя отговор на писмото:


Преподавателите и студентите разчитат, че като се сложат камери, за тях няма да има никакъв проблем. Преподавателите си знаят, че щом се съобразяват със статуквото, камерите няма да следят точно тяхната работа. Студентите не си и помислят, че посредством камерите много лесно може да се установи дали присъстват на иначе задължителните занятия, или не. И когато част от едните или от другите станат "неудобни", тогава ще видят какъв таралеж в гащите са си сложили...

Та вината не е нито в ректора на СУ, нито в този на ЮЗУ (...) - те не биха могли да вилнеят, ако има истинска академична общност. Пък академична общност има, ако има гражданско общество... и т.н.

Затова съм съгласна, че има нужда от независими, не казионни, студентски (и ученически) организации. Дори и да не съм съгласна с някои от идеите им, наличието им показва, че има млади хора, които се опитват да отстояват правата си, без това да е пряко свързано с кариерата им и без да разчитат на властта. Ето защо е и нормално, че се опитват да ви ограничават - всяка държава се опитва да ограничава гражданското общество - в степента, в която гражданското общество допуска това.


И тъй, давам думата на Александър:



Госпожо Енчева, здравейте!


Пиша Ви след като от студентско-ученическо движение „Призив за образование” (www.priziv.org) се запознахме с Вашия текст „(Академична) свобода, а не страх”. Материалът Ви ни впечатли приятно, а към това следва да се прибави още, че е от малкото текстове, които има ясно отношение (на неодобрение) по въпроса с камерите в СУ (и университетите въобще) и позиция, убедително аргументирани с личен опит. По подобен начин сме се стремили и ние, група студенти и ученици, да изразиме отношението си в текста „Не на камерите в СУ!” (може да бъде видян на сайта ни), който беше прочетен от студентка от движението ни на самия протест от 12 септември.

Вие изтъквате аргументи и привеждате примери, които засилват убедеността ни в това, че поставянето на камери във ВУЗ-овете и въвеждане на други още ограничения (като магнитни карти за достъп) е недемократична, но целенасочена проява, която освен материални интереси (на възложители и изпълнители на техниката и управлението й) има и други, съвсем противоположни на официално изтъкваните, основания. Впрочем Вие много на място посочвате и оборвате формално изтъкваната причина за въвеждането на видеонаблюдението като ограничаване на престъпността. Действително престъпност и крадене има, но тяхното естество, което има пряка връзка с превръщането на образованието и науката в бизнес (за сметка на общодостъпността и културната значимост на следването), не подлежи на следене и контрол с подобни методи. Излиза, че тези, които повече или по-малко са съпричастни и отговорни за подмяната на образованието в покупко-продажни операции- средите, ръководещи ВУЗ-овете, се провикват „Дръжте крадеца!”, а самите те са сред неправомерно присвояващите. Това е особено видно и при начина на управление на Софийския университет. През последните няколко месеца (от пролетта) не спират да излизат наяве редица факти и предположения, изказвани от различни хора, сочещи как се изпълняват обществени поръчки при пълна непрозрачност и се прахосват университетски средства в явно нарушение на обществения интерес (по случай честването на 120 години СУ; огромният скандал около ремонта на бл.8 в Студентски град, в който посредници са членове и председателят на Студентски съвет; доклада на Сметната палата относно преотстъпване на имоти под наем на занижени стойности и т.н и т.н).

За нас особено ценен се явява споделеният от Вас опит с използването на видеонаблюдението за оказване на натиск, предупреждения и пряко насилие над инакомислещите и неудобните в университета. Още от самото начало за нас, студентите от „Призив”, аргументи от типа на това , че с камерите уж щяло да проличи дали преподавателите си вършели задълженията или не (твърдение на Иван Илчев), звучаха неубедително, нелогично и отправени с цел прикриване на действителните намерения. Споделеното от вас подкрепя предположенията ни и не оставя съмнения относно истинските намерения на ръководството. Защото камерите, както пишете, започват да не следят с еднаква строгост, а избирателно. Тук ще приведем като пример печално известния случай с убийството на студента Стоян Балтов, когато се оказа, че поставените там камери уж не работели. Изчезнаха и редица други, многобройни записи точно в моментите, когато се е налагало използването им с цел уточняване на деянията и отсъждане на виновност или невиност. Причината- записите не съдействат на „правилната” страна и на силните на деня, ето защо въпросните камери се оказват неработещи, повредени или с юридически неиздържани сведения (впрочем законово записите и сега нямат тежест в съда, освен в много редки, специални случаи). Потърпевши от използването на камерите за съвсем други от официално посочените цели, сме и ние, студентите.

Така например ние, от движение „Призив”, сме доброволно обединение, независимо умствено и материално от властови среди както в университетите, така и на по-високо равнище. Поради това обстоятелство, имаме възможността да заемаме несъвместими с техните позиции отношение и да разкриваме целенасочено прикривани факти и обстоятелства, свързани с нарушаване на правата и интересите ни като студенти. Сред „провиненията” ни са и тези, че не се задоволяваме единствено с публикации и говорене, но и че работим сред колегите ни по всевъзможни начини: раздавайки листовки, печатно издание-бюлетин, канейки ги на свободни дискусии и/приканвайки ги на протестни прояви. С въвеждането на камерите имаме основания да предполагаме, че в неизгодните за управата случаи, когато сега използваните методи се окажат недостатъчни за възпирането на млади хора, осъществяващи и/ въвличани от дейност, подобна на нашата, тези властови фактори не биха се поколебали да използват следенето над нас като допълнителен натиск и контрол. Това много добре е изразено и в международният текст-призив за участие в инициативата „Свобода, а не страх 2009”, в който се сочи една от истинските причини за шпиономанията, а именно контролиране и възпиране на всевъзможни демократически групи и организации по света. Вие самата точно отбелязвате и това, че камерите не се слагат заради един или друг конкретен ректор и ръководство, а се залагат като предназначение напред във времето и отвъд мандата на взелия решението за тях. По сходен начин ние изтъкваме пред колегите ни- „Камерите остават, но властта се сменя. Утрешните силни на деня могат, следователно, да употребят тези технически средства по начин, угоден единствено на техните интереси!”.

На вниманието ни във връзка с горната тема и споделените от вас начини на насилие спрямо преподавателите ще споделим накратко и друг аспект. Дейността ни от „Призив” често настъпва доста силни икономически интереси (примерно кампанията ни „Студентски град-на студентите!”, свързана със стремежа ни да се напомни за окаяното състояние на Студентски град-София и за виновните, не се нрави на реститути, съмнителни бизнесмени-строители, притежатели на дискотеки, общински среди и т.н), които явно търсят и намират политическо противодействие на влянието ни. Тези кръгове, както е известно, не могат да противопоставят идеи и аргументи, а разчитат на сплашването и на първичното въздействие на грубата сила. Само така, може да си обясним и извършеното над наши активисти нападения едва 20 минути след края на протеста „Свобода, а не страх 2009”, за което вие може да прочетете повече от сайта ни („Впечатленията ни от протеста „Свобода, а не страх 2009”, проведен на 12 септември”). Разбира се, хората на духа и тези с борбени нагласи, за каквито считаме себе си, не могат да бъдат сломени и отказани от активност с подобни начини, от подобни среди. Животът ни е научил на това, че истината не може да бъде пренебрегване, нужно е да бъде отстоявана!

И така, след прочитане на Вашата публикация, намерихме за необходимо да се свържем с вас. И не само водени от обстоятелството, че хора, които да се обявят категорично и аргументирано срещу подобни действия, са малко на брой. Разбирането ни е, че студенти, ученици, преподаватели (както университетски, така и училищни) е нужно да поддържат контакт помежду си. От наша страна подготвяме тази есен няколко дискусии, свързани с борбата за подобряването на образованието (конкретно висшето) и по други теми. Предвиждаме да ги проведем в сградата на Ректората на СУ, ще ви съобщим за тях своевременно и ще се радваме, ако имате желанието и възможността да дойдете. Дотогава бихме могли да поддържаве връзка по електронната поща:

Поздрави от нас!

Студентско-ученическо движение „Призив за образование” e-mail: priziv.org@gmail.com

С уважение:

един от участниците в движението Александър



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10 коментара :

  1. Наистина страшно малко хора усещат камерите и магнитните карти като проблем, или поне страшно малко хора го признават, а още по-малко надигат глас. Мантрата "Няма смисъл, нищо няма да променя" действа с пълна сила, особено заедно с "Няма какво да крия".
    Светла, поздравявам Ви за позицията и за отстояването й. "Призив" - БРАВО!
    Лошото е, че докато негативите не се усетят на практика, надали достатъчно хора ще се опълчат, а тогава вече я камилата - я камиларят, както е приказката. Ама ще видим, де. Важното е да не се отказваме. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Селин, благодаря. Четох във форума на "Призив", че то вече имало камери, ама Илчев искал да сложи такива, които разпознават лица, за да се вижда кой влиза и кой излиза. Аз пък се чудя колко струва такава техника... но по-притеснителното е, че почти на никой не му пука.

    Един мой бивш колега от университета (и добър приятел), сега уволнен за трети път, Петър Дошков, беше написал официално искане до ректора да бъдат заличени всички записи от камерите, на които присъства той, тъй като е сниман без негово съгласие :-))), но до реакция не се стигна. Все пак, може би това е добра идея за бъдещо действие, а?

    ОтговорИзтриване
  3. Светла, поздрави и от мен за (споделената и от мен) позиция относно видеонаблюдението.
    Ясно е, че всеки, независимо от позицията си, има своите аргументи "за" или "против" - важното е да се дава възможност на различните позиции да станат видими, да бъдат защитавани, критикувани, анализирани и т.н. За мен едно от най-абсурдните неща покрай дискусиите относно видеонаблюдението в СУ е, че те станаха повод да се разбере, че всъщност такова се практикува от години, само че никой не знае (един от аргументите на проф. Илечав- ама ние наблюдаваме от години, вие защо чак сега се сещате да протестирате?)
    И от там въпроса - как е станало възможно да се случи това, без да бъде проведен някакъв публичен дебат в рамките на академичната и студентската общонст, чиято свобода бива ограничавана по този начин/респ. чиито публични интереси би трябвало да брани подобно ограничаване на свободата; и показателно ли е това за начинитие и механизмите, по които се случват нещата в тази тежка бюрократична структура, наречена СУ? Та хубавото е, че новият ректор поне опубличностява подобни намерения, макар още да не съм убедена доколко е готов да превърне публичните дебати в легитимен и официален механизъм на вземане на решения, касаещи всички засегнати.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за коментара!

    За липсата на публичен дебат не се учудвам толкова. Че то да не би в ЮЗУ и в другите университети, за които сега започва да се чува, че има камери, се е случил дебат? Пък и за колко закони и т.н. се е случвал дебат?

    Друго ми е по-интересно - щом ВЕЧЕ са инсталирани камери в СУ, кога е този период от 4-6 месеца, в който, според Илчев (цитирам форума на "Призив") са се случили " кражба на колела, кражба на преносими компютри; на медни декорации; опит за нахлуване на група националисти около Б.Расате на 14 януари в Ректората; заплашване с нож на преподавател от страна на обучаем (за който се знае, че има здравословни проблеми); вадене на огнестрелно оръжие от страна на външно лице; опит за разбиване на хранилището, съхраняващо личните данни на студентите (досиетата); 6 пожара, предизвикани от недоизгасени фасове в коридорите на сградата"? Монтирането на камерите намалило ли е престъпността в сградата, или не? Има ли статистика по въпроса?

    ОтговорИзтриване
  5. Ако питаш за официална сатитистика по въпроса - едва ли, поне аз не съм попадала на такава. Всъщност може и да има, но не е публична. В публичното пространство "витаят" само случаите, посочени от Илчев (който според мен черпи инфото си от личния си опит на поста "ректор", който не е чак толкова голям), които той привежда като доказателство за неефективността на остарялата техника, която следователно се нуждае от подмяна с по-съвършена - т.е. за ръководството на СУ видеонаблюдението се нуждае от модернизиране, без да се проблематизира самата идея и да се поставя под въпрос нейната ефективност...

    ОтговорИзтриване
  6. А, значи става нещо като родителската логика - ако не увира от бой, малко му е боят ;-).

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря на Светла за вниманието!

    Колкото до възможността да се иска изтриване на кадри от записите, поради несъгласие за снимане. Илчев отговори на подобно запитване с "проблемът си е Ваш".

    Тук се коментира слабата съпротивителност на студентите на подобно видеонаблюдение и начина, по който то се решава. Само ще напомня, че традициите на борба у нас са прекъснати отдавна и това дава силно отражение върху активността на младите хора. Ценен в този смисъл е и досегът с чуждия опит. Препоръчвам ви статията, качена от наш колега:
    http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=217&Itemid=1

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря на Светла за вниманието!

    Препоръчвам на всички вас този материал, качен от наш колега:

    http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=217&Itemid=1

    ОтговорИзтриване
  9. Добър ден!
    Много се надявам този мой коментар да бъде видян, въпреки че е в много по-стар постинг.
    Аз съм с две ръце "ЗА" камерите в Софийския университет. "ЗА" съм да се следи стриктно кой влиза и кой излиза, ако ще и с пръстови отпечатъци да се легитимираме.
    Сега ще ви кажа защо.
    Писна ми Ректоратът да служи като своеобразна обществена тоалетна за всички, минаващи наоколо. Това отдавна не е университет, а просто централният нужник.
    Втората причина е пряко свързана с първата. Уча българска филология и, както се досещате, сме преобладаващо жени. На двата етажа, заети от катедра "Славянски филологии" да се ходи до тоалетната е меко казано страшно. Във всяка врата на кабинките има предвидливо изрязано квадратче, точно на нивото на чатала. Не веднъж сме виждали и любопитни очички да надничат през тези дупки. И тъй като никой не следи кой влиза и излиза, всеки може да зяпа. Вратите са сменяни неколкократно, но на другия ден дупките отново са там.
    Предпочитам да бъда следена, с риск един ден това да се обърне срещу мен, отколкото да се притеснявам кой и в какъв момент може да види доста по-интимна част от мен. И силно се надявам тези хора един ден наистина да бъдат хванати.

    ОтговорИзтриване
  10. Забавни аргументи: университетът като нужник и нуждата от камери в един нужник.

    ОтговорИзтриване