Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.03.2009 г.

Промяна на "политиката" към коментарите в блога


Досега в блога си съм допускала анонимни коментари, с няколко изключения. Макар мнозина да са ме съветвали да не ги допускам, имаше период, в който публикуването им беше смислено. В битката за законност в Югозападен университет имаше различни гледни точки и аз държах да им дам възможност да бъдат изговорени, все едно дали зад тях стои име, или не. Смятах, че коментарите на отсрещната страна трябва да бъдат публикувани, за да ги видят всички, макар че често пъти това си беше равносилно на психически тормоз за мен и други хора.

Днес времената са други. Свалихме Воденичаров, с това обаче не се възцари демократичност и законност в университета. Не сме го и очаквали. Защото проблемът не е в самия Александър Воденичаров, а в това, което го прави възможен. Пък то си е същото.

Както и да е, думата ми беше за коментарите. Преди известно време въведох модерация - заради приятел, когото смятам за добър човек, но който често не уцелва мярата, пише off topic и отблъсква други читатели и коментатори. Не ми се разсърди, защото знае, че не съм била злонамерена към него.

Понякога обаче ми се случва да получавам анонимни коментари, ни в клин, ни в ръкав, повечето пъти - върху стари постинги, за да не ги забележат много хора. Беззъбо-злобни коментари, в повечето случаи off topic. Макар да са анонимни, стилът на комплексарски "аристократизъм" ми е повече от познат, някои хора не могат да прикриват маниера си на писане и поведение. Тези хора може би имат причини да се чувстват нервни напоследък. Не знам, не ме и интересува. Но не виждам никакъв смисъл блогът ми да се пълни с изблиците на тяхната нервност и читателите да се чудят какви са тези "розички".

Затова оттук нататък ще пускам анонимни коментари само ако преценя, че наистина си струва и други да ги прочетат. Все едно дали съм съгласна с тях, или не.

П.п. Ако толкова пък не можете да изтърпите да не ме наругаете, не искам да се чувствате фрустрирани - ползвайте блога на Дошков, моля!



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

12 коментара :

  1. Google ти причинява това. Изкарва стари твои статии на челни позиции.

    Иначе поздравления за решението :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Идеята е добра, но има и минуси. Ще ти кажа, че модерирането пречи на динамиката. От друга страна има проблем и с идентификацията на коментиралите, особено когато се случи да има много "анонимен каза". Лично за себе си съм избрал да забраня възможността за публикуване на анонимни, което довете до там, че бившите анонимни си правят кухи профили - такива без съдържание зад тях или пък са заключени и пишат от тях. По правило ги трия без да им давам обяснения :D :D :D

    Накрая един офф топик и от мен.
    Ти филолог ли си? Питам, заради оная забележка за езиковата култура :D

    ОтговорИзтриване
  3. Веско, не е Гугъл. Става въпрос не за онези статии, дето излизат на челни позиции, а за такива, които са относително скоро публикувани. И за хора, които имат навика да посещават блога ми, да ровят и като ги хванат нервите, оставят по някоя подмолна "розичка".

    Балтазаре, за минусите съм напълно съгласна и затова дълго време се въздържах от модериране. Но по редица причини в моя блог нещата нееднократно са излизали извън контрол и няколко пъти се е налагало, колкото и да ми е неприятно, да "раздавам справедливост". С теб не се знаем от отдавна, но дзвер помни какво беше преди една година, в онзи период той и Мишел прекарваха доста време в блога ми, за да ме спасяват от "вражески набези". Но тогава имаше смисъл да пускам анонимните коментари, защо обаче да давам трибуна на безцелни изблици на злоба. Няма да премахна опцията за анонимните коментари и ще броя такива от "кухи профили" също за анонимни.

    Не съм филолог, философ съм по образование. Но си мисля, че ако един се опитва да бъде политик, а друг му прави интервю в качеството си на списващ "наръчник по демокрация", добре ще е и двамата да се стараят да поставят запетайките и пълните членове на правилните места. Може да съм просто old fashioned, кой знае.

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, всеки според възможностите си. Толкова мога :D

    ОтговорИзтриване
  5. И аз съм на същия принцип. Бруля ги анонимните като зрели круши.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей, Светла! Сигурно тези "специфични" коментари с коментатори "естети" ти идват от последователи на Соломон Паси, изказването му в "Булевард България"/Re:TV. Както виждам гневно си изразила възмущението си с червени букви. Който иска още веднъж да изслуша Паси може тук -
    http://www.youtube.com/watch?v=KapY_lYj7P0
    Леле, чак мене ме е срам от тая приказка, все пак цапа ми името!

    ОтговорИзтриване
  7. Павел, май има смисъл от такова поведение. Таня, соломонпасийщината е присъща на всеки, на когото свободното слово не му изнася... но като гледаш какви хора точно се превръщат в "естети", "моралисти" и "елитаристи", почва да ти се повръща...

    ОтговорИзтриване
  8. Това за модерирането е добра идея, thumbs up! :-)

    (При мен почти няма модерация в блога, но от време на време се налага...)

    ОтговорИзтриване
  9. Да си призная, кофти ми е да модерирам, обаче иначе рискувам да си превърна блога, освен в неуютно, и в противно място.

    ОтговорИзтриване
  10. Когато пуснах моя блог, имаше пълна свобода на коментарите. Много скоро, обаче, се наложи да въведа модерация - появиха се едни такива странни явления, които не очаквах. На първо място - много грозни приказки по адрес на мои близки хора. Ясно е, че като съм пуснал блог от такъв характер трябва да съм готов да понеса всякакви обиди там - и го правя - но откъде накъде заради нещо, което аз съм написал, ще обиждат други хора?!? Е, академични нрави - нищо не може да се направи... Вторият феномен, който не очаквах, е писането на голямо количество еднообразни коментари (обидни естествено) - така е като титаните на науката по цял ден си клатят краката в някоя дупка, вместо да се занимават с общственополезен труд! - не им стига просто да те нарекат с някоя обидна дума, ами веднага след това трябва да я повторят и да развият идеята си. После пък ще се сетят за някой физически недостатък - следва нов коментар, повтарящ предните два с добавка за кривия ти нос, примерно. На това в България му викат "академизъм".

    ОтговорИзтриване
  11. Именно! На мен ми се случи съвсем същото и то - в огромни размери. Особено един, дето все възникваше с различни никове, но еднакъв стил и повтарящ едни и същи безумия и успя да подлуди почти всички читатели. И една, която, поради липса на собствени мисли, ме бомбардираше най-вече с цитати, вкл. и от собствения ми блог. Имаше клевети по отношение на баща ми (това във форума на "Капитал" или "Дневник" беше), тъпи намеци за малката ми сестра, съвети да почна да ходя на токчета.

    Та се чудя, Андрей, има ли хора, които са в състояние да бълват по-големи простотии от представителите на "академичната сфера"?

    ОтговорИзтриване