На първи март неизбежно се сещам за един от любимите ми преподаватели, покойния вече професор Иван Софрониев Стефанов. Май не бяхме много феновете на уникалното му чувство за хумор. Спомням си го как веднъж влезе в 41-ва аудитория на и измърмори с характерния си глух глас: "Колеги, честита Баба Марта... хм... като такава".
Съзнанието ми все още продължава да се съпротивлява на факта, че Иван Стефанов е мъртъв. Понякога то бива атакувано от твърде живи спомени, които ме карат да се усмихвам. После боли.
Затова и мартеничката ми за вас е миналогодишна, захабена, снимана през януари.
Съзнанието ми все още продължава да се съпротивлява на факта, че Иван Стефанов е мъртъв. Понякога то бива атакувано от твърде живи спомени, които ме карат да се усмихвам. После боли.
Затова и мартеничката ми за вас е миналогодишна, захабена, снимана през януари.
2 Реакции и размишления:
И на нас го е казвал, и аз го помня живо.
Не знаех, че е починал. Съжалявам.
Макар и тих и скромен, говореше тихо, а препълнената аудитория мълчеше, за да чуе и попие всяка дума. В 41-ва. Той, приведен, с изсивелия черен костюм, бяла коса. Същински философ, като такъв.
Почина преди почти три години от рак на белите дробове, Жюси, на 59 годишна възраст (знам, че изглеждаше на много повече). Погребението му беше навръх Джулая, 2005. Не беше загубил чувството си за хумор дори в болницата, въпреки че знаеше, че умира. Хубаво е, че го помним...
Публикуване на коментар