Прошката като институция

Тази снимка е на детайл от статуята пред катедралата "Свети Петър" в Лайпциг. Статуята представлява Христос, който утешава немски войник. Направи ми впечатление как немският войник въплъщава не мощ, а слабост и погрешимост; той е "принизен" и гледа нагоре към Бога.

Днес направих един гаф. Не знаех, че днес е Сирни Заговезни, поради което реагирах на коментар в блога си (от автор, който предпочита да е анонимен, но разчита, че знам кой е) доста грубичко. После ми стана мъчно.

Не съм православен християнин и не си правя труда да запомня датите на всички православни празници. Ала знам, че е утопия и да изисквам хората да се съобразяват с протестантските ми убеждения, затова (както и поради характера на самите ми убеждения, според които вярата е нещо по-интимно и от секса) рядко говоря за тях. Не бих искала следващите редове да се изтълкуват от никого лично, въпреки че предполагам, че може да стана така. Разсъжденията, които ще изложа, зреят в главата ми от поне 20 години и нямат връзка с конкретния казус. Част от тях преди десетина години съм изложила и в статия. Предварително моля за извинение, ако някой приеме думите ми като отправени към него или ако някой сметне, че накърнявам православните му чувства.

Доста православни празници ме дразнят заради подменянето на собствено религиозния смисъл с езически и/или патриотичен. Ако има обаче православен празник, който в най-голяма степен да е непоносим за мен, това е именно Сирни Заговезни. Защо?

Смятам, че искането на прошка на Сирни Заговезни има смисъл в едно традиционно общество, но не и в модерно такова. Нека обясня.

В традиционните общества, типологично взето, няма особен напредък; хората живеят така, както са живели родителите им, бабите и дядовците им, техните родители и пр. Оттук логично най-мъдрият е този, който е живял най-много, защото всички имат общо взето един и същи опит. В традиционните общества децата нямат права; възрастните са изначално "правите", защото те "знаят за какво става дума". Също така, в традиционните общества рядко се случват конфликти между роднини и има ясни правила, по които възникналите конфликти се решават. Институцията на прошката, следователно, има за цел да възстанови изначалния социален ред "с добро".

Каква е разликата с модерните общества, каквото е и нашето? В тях основен принцип на живота е промяната. Новите поколения, от една страна, преживяват част от опита на предходните, но, от друга, имат и безпрецедентен по отношение на родителите си опит, за който няма "готова рецепта". Модерният човек, освен това (отново типологично взето), за разлика от традиционния, е индивидуалност, той не свежда себе си единствено до родовата си роля. Всичко това обяснява много по-високата степен на конфликти между поколенията (и изобщо в личен план), отколкото в традиционните общества.

И така, да се върнем на Сирни Заговезни, когато традиционно младите искат прошка от по-възрастните. Спомням си, че като малка всяка година на този ден се чувствах ужасно. Подсмърчайки, с голямата ми сестра искахме прошка и родителите ни, подсмърчайки, ни я даваха, но от това нищо не се променяше, дори напротив. А аз все си мислех, че има неща, за които бих искала и родителите ми да ме помолят за прошка и ми изглеждаше несправедливо, че само децата трябва да се извиняват и само от възрастните се очаква, че има за какво да простят. Имах тежко детство в семейство, чиито членове бяха с изключително сложни отношения помежду си. И още са, но семейството се разпадна - с голямата ми сестра поехме всяка по своя път, а родителите ни се разведоха. Бих разказала някои случки, но много лично ще стане.

Днес гледам на всичко това от дистанция, но си мисля, че според съвременните цивилизовани стандарти децата имат права; те заслужават толкова уважение, колкото и всеки възрастен. Едно днешно дете би уважавало родителите си много повече, ако те са способни да му се извинят, когато са сбъркали или са се отнесли към него зле. Още повече, че съм убедена, че детството е най-трудната възраст. (Спомням си, че когато беше в първи клас, малката ми сестра веднъж ми каза през сълзи: "Не е справедливо! Възрастните си правят каквото си искат, а нас ни правят на маймуни." Право си беше детето!) На едно дете всичко му е за първи път, то още няма изработени механизми да пореща много предизвикателства, ето защо има нужда от подкрепа и разбиране. Институцията на прошката на Заговезни закрепостява разбирането, че младите са виновни по дефиниция и възрастните са прави по дефиниция. (Току що гледах "Малкия коментар" на БТВ и едно от децата каза - "прошка е, когато някой голям ученик реши да те бие, и да ти прости и да не те бие". Показателно...)

Може би си мислите, че прекалявам, че правя "от мухата слон", защото това е просто една традиция, а "традициите са хубаво нещо". Склонни ли сте обаче да приемате едно към едно всички традиции? В Библията например пише: "жени, подчинявайте се на мъжете си". Колцина от читателите на този блог (намигване към openly feminist) са склонни да приемат това едно към едно?

Другото възражение на поста ми би било, че в наши дни много хора искат прошка на Заговезни не само от по-възрастните, а и от приятели и дори по-млади. Вероятно не е излишен ден, в който хората да си прощават помежду си. Но се боя, че в огромна част от случаите хората го правят от куртоазия, а дълбоките проблеми помежду им си остават. Така че този ден се превръща в едно голямо и сълзливо лицемерие. По-честно е да се опитваш да прощаваш истински и всеки ден, а не само веднъж в годината... до следващия път. Не че винаги го можем.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог