Преди няколко месеца попаднах на видео с българското участие в датската версия на X Factor. Може би не бих го огласила, ако не беше Ken Lee манията. Смятам, че това изпълнение в не по-малка степен заслужава да бъде хит и не го казвам с подигравка. Представете си да сте на 86 (ако се не лъжа) години, да живеете в Дания от 15 години, значи да сте започнали да учите датски на 71. Предлагам да пробвате да кажете "Rødgrød med fløde" (прилагам аудио помощ), за да видите що за произношение е това. И да имате духа да се явите на кастинг, да пеете и да танцувате. Датското жури естествено реагира "леко" подигравателно на лошото произношение на българската участничка - не само поради типично датската пунктуалност по отношение на езика, а и поради формата на подобен род шоута, в които традиционно се разчита на подигравката с участниците. Не отричам, че участието на българката в датския X Factor е ужасно смешно; аз самата се хиля като луда всеки път, когато го гледам. Само че в смеха ми няма подигравка.
Наблюдавам колко се изписа и продължава да се пише по темата "Ken Lee" (е, аз пък няма да сложа линк, и без това всички са го гледали вече) и се чудя мой ли е проблемът, че от тази история не ми е толкова смешно и никога не би ми хрумнало да блогвам по темата, ако не беше този всенароден ентусиазъм. Опитвам се да се саморазбера - дали съм просто темерут (че съм темерут, изобщо не се съмнявам), или има и други причини да не ми е смешно.
Откакто работя в Благоевград, май десет години вече, започнах да разбирам нещо, което, докато бях студентка по философия в СУ, не ми стигаше до съзнанието. Няма една България, има много Българии. Обитателите на тези Българии имат изключително различни една от друга цивилизационни очевидности. Едни живеят с компютърните игри и чата, други реагират враждебно, когато им кажеш, че са написали добра курсова работа, защото от жените в техния регион се очаква да имат диплома, която да закачат на стената за радост на семейството, но да се оженят, да си гледат децата, да се подчиняват на мъжа си и да нямат никакви интелектуални претенции. Едни вярват в науката, други практикуват магии, а трети съвместяват първото и второто, без да виждат в това противоречие. Едни живеят в 21-ви век, други дори нямат ток, прокаран в селото. Тук се сещам за разработка на моя студент Шабан Даракчи - може да й хвърлите едно око, ако ви е интересно.
Надявам се, че някои от вас си спомнят как през 80-те (и преди това, но аз за преди много спомени нямам), особено ако не са от елитна гимназия, учениците "вадеха" текстове на песни по същия невъобразим начин, по който Валентина Хасан е "извадила" текста на песента на Марая Кери. Нямаше интернет, почти нямаше откъде да се намерят оригиналните текстове, а в редовите училища (както и днес) не се научаваше английски. Очевидно Валентина Хасан не принадлежи към интернет културата, след като дори не е знаела, че изпълнението й е качено в интернет. Тъй като не знае английски, не може да се оправи с текста, дори да си го намери. Ще кажете - а защо е пяла "на английски", тогава. Ако си спомняте по-добре духа на 80-те, няма да се учудвате толкова.
Ако не се беше дигнал толкова шум, нямаше да гледам въпросното видео. Имам дълбока непоносимост към всякакви шоута, подобни на Music Idol, в които де що има индивидуален стил, се пречупва, за да се бълва някаква усреднена поп боза. Може да "гориш" в рок музиката (те такива много не ги и приемат, де), но ще те накарат да пееш и чалга. Навремето геройски изтърпях по-голямата част от Star Academy и наблюдавах как индивидуалността на една Виктория например биваше систематично прекършвана, до момента, до който тя започна да говори за самоубийство, че и след това. Не само тя, а и други от участниците се оплакваха, че са загубили стила си и не могат вече да пеят като преди. Новите песни на победителката от предишния Music Idol Невена не помня коя не дават възможност да се разкрие и малка част от характерния й глас и стил (не че стилът й е мой тип, но си го има, по-точно имаше, доколкото съм и чувала едно-две изпълнения) и са абсолютно безцветни еднодневки. Замислете се за любимите ви музиканти - кой от тях биха го приели в Music Idol? Аз лично не се сещам за такъв от моите. Thom Yorke? Представяте ли си Том Йорк на кастинг за Music Idol или подобно шоу? Бас държа, че ще му кажат, че изглежда като олигофрен и не може да пее. Ще приемат ли Pink Floyd? Сигурно ще кажат, че нямат сценично поведение. За Peter Hammill дори не питам. И така нататък...
Така че, аз ще продължавам да не гледам шоута от сорта на Music Idol, Пей-с-еди-кого си и пр. Вместо това ще слушам музика.
Наблюдавам колко се изписа и продължава да се пише по темата "Ken Lee" (е, аз пък няма да сложа линк, и без това всички са го гледали вече) и се чудя мой ли е проблемът, че от тази история не ми е толкова смешно и никога не би ми хрумнало да блогвам по темата, ако не беше този всенароден ентусиазъм. Опитвам се да се саморазбера - дали съм просто темерут (че съм темерут, изобщо не се съмнявам), или има и други причини да не ми е смешно.
Откакто работя в Благоевград, май десет години вече, започнах да разбирам нещо, което, докато бях студентка по философия в СУ, не ми стигаше до съзнанието. Няма една България, има много Българии. Обитателите на тези Българии имат изключително различни една от друга цивилизационни очевидности. Едни живеят с компютърните игри и чата, други реагират враждебно, когато им кажеш, че са написали добра курсова работа, защото от жените в техния регион се очаква да имат диплома, която да закачат на стената за радост на семейството, но да се оженят, да си гледат децата, да се подчиняват на мъжа си и да нямат никакви интелектуални претенции. Едни вярват в науката, други практикуват магии, а трети съвместяват първото и второто, без да виждат в това противоречие. Едни живеят в 21-ви век, други дори нямат ток, прокаран в селото. Тук се сещам за разработка на моя студент Шабан Даракчи - може да й хвърлите едно око, ако ви е интересно.
Надявам се, че някои от вас си спомнят как през 80-те (и преди това, но аз за преди много спомени нямам), особено ако не са от елитна гимназия, учениците "вадеха" текстове на песни по същия невъобразим начин, по който Валентина Хасан е "извадила" текста на песента на Марая Кери. Нямаше интернет, почти нямаше откъде да се намерят оригиналните текстове, а в редовите училища (както и днес) не се научаваше английски. Очевидно Валентина Хасан не принадлежи към интернет културата, след като дори не е знаела, че изпълнението й е качено в интернет. Тъй като не знае английски, не може да се оправи с текста, дори да си го намери. Ще кажете - а защо е пяла "на английски", тогава. Ако си спомняте по-добре духа на 80-те, няма да се учудвате толкова.
Ако не се беше дигнал толкова шум, нямаше да гледам въпросното видео. Имам дълбока непоносимост към всякакви шоута, подобни на Music Idol, в които де що има индивидуален стил, се пречупва, за да се бълва някаква усреднена поп боза. Може да "гориш" в рок музиката (те такива много не ги и приемат, де), но ще те накарат да пееш и чалга. Навремето геройски изтърпях по-голямата част от Star Academy и наблюдавах как индивидуалността на една Виктория например биваше систематично прекършвана, до момента, до който тя започна да говори за самоубийство, че и след това. Не само тя, а и други от участниците се оплакваха, че са загубили стила си и не могат вече да пеят като преди. Новите песни на победителката от предишния Music Idol Невена не помня коя не дават възможност да се разкрие и малка част от характерния й глас и стил (не че стилът й е мой тип, но си го има, по-точно имаше, доколкото съм и чувала едно-две изпълнения) и са абсолютно безцветни еднодневки. Замислете се за любимите ви музиканти - кой от тях биха го приели в Music Idol? Аз лично не се сещам за такъв от моите. Thom Yorke? Представяте ли си Том Йорк на кастинг за Music Idol или подобно шоу? Бас държа, че ще му кажат, че изглежда като олигофрен и не може да пее. Ще приемат ли Pink Floyd? Сигурно ще кажат, че нямат сценично поведение. За Peter Hammill дори не питам. И така нататък...
Така че, аз ще продължавам да не гледам шоута от сорта на Music Idol, Пей-с-еди-кого си и пр. Вместо това ще слушам музика.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
аз, аз още не съм го гледала въпросният клип ... мног шум, за нищо
ОтговорИзтриванеВъзхищавам ти се на волята да не кликнеш. В толкова блогове се появи... Не си загубила кой знае какво. Виж, българската баба в X Factor го бие отвсякъде.
ОтговорИзтриванеТи не искаш да сложиш линк, но аз ще пусна ;)
ОтговорИзтриванеhttp://www.ken-li.com/
И то не на какво да е а на фен сайт на въпросната Валентина изпълнияваща Кен Ли...
По-скоро пародиране и опит да се покаже глупостта на хората, но нека да видим какво ще излезе...
Мерси за линка ;-). За да не повтарям отговора, прилагам коментара си към следващия пост.
ОтговорИзтриванеС изумление виждам, че има линк към този пост във форума на сайта ken-li.com! Благодаря на автора, но все пак не мисля, че датското жури се държи по-малко презрително от българското. Начинът, по който гледат, ми се струва направо унищожителен. Разликата е, че не обиждат, както чувах, че правят тук. Вместо това разиграват учтивост до дупка. Ама в онези ширини не може да си обиждаш безнаказано.
ОтговорИзтриване