Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

23.01.2008 г.

"Клас" - отново за кино (и не само)



За трети път правя нещо много несвойствено - пиша за кино. Дано не взема да се възприема както кинокритик :-). Ако в скоро време пак ме видите да приказвам за филми, моля, кажете ми да млъкна. (Докато не сте ми казали обаче - не, не харесвам "Писмо до Америка". Кухо претенциозен, фалшив, "съшит с бели конци", филм. Един познат, оператор, няма да кажа кой, понеже е известен, му беше преброил четири финала.)

Към филма "Клас" ме насочи Борислав Борисов. Темата за насилието в училище се среща в блога му не за първи път. Смятам "да продължа щафетата", не само защото българските училища са опасни за живота, в буквалния смисъл на думата (и не само защото имам сестра, която още е ученичка), а защото в тях се проявяват в концентриран вид спецификите на обществото, в което живеем.

По този въпрос мога да говоря много и, надявам се, ще имам възможност да го направя. Сега, вместо да сътворя отегчително дълъг пост, по-добре да кажа няколко думи за самия филм.

Не помня дали съм гледала друг естонски филм през живота си; от Борислав Борисов научавам, че имало "естонска филмова школа". Ала това не ми пречи напълно да се съглася с него за достойнствата на "Клас". Изключително силен филм, без да е плакатно морализаторски (като "Lilja 4-ever", например). Направен е на езика и с изразността на таргет групата, за която е предназначен.

"Клас" е по Станиславски/Чехов предвидим. Като има пушка, тя трябва да гръмне. В случая, буквално. От една страна, това не е "мой тип" подход. Откакто за първи път зачетох (в осми клас, ако се не лъжа, или девети да беше) Брехт, спонтанно застанах "на негова страна" в отношението му към школата на Станиславски. Което, от друга страна, никога не ми е пречело да обожавам пиесите на Чехов. Просто предпочитам филми, театър и музика, при които не знаеш какво ще стане в следващия момент.

Що се отнася до "Клас" обаче, непредвидимостта би била проява на излишна маниерност. Силата на филма е, напротив, в неумолимата му, със силата на древногръцка трагедия, логика. Но, за разлика от героите на древногръцките трагедии, модерните хора имат избор, следователно и отговорност. Така че вината не е предопределена - тя е резултат от действия, които са резултат от отношения, които пък са резултат от контекст. И на всяко от тези равнища нещата биха могли да бъдат и други. Защото, ако си позволя да цитирам Питър Бъргър - "обществото е мрежа, брънките на която сме самите ние и която постоянно донаплитаме".

Човешките действия имат последствия. И никой не е по-малко човешко същество от останалите. За такива неща става въпрос във филма...

П.п. За жалост, "Клас" е дублиран на руски. Независимо че някои телевизии сметнаха за излишно да превеждат Путин, докато той беше в България, аз смятам, че не всички са длъжни да разбират руски език. Извинявам се на онези потенциални зрители, които не биха могли да разберат филма.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар