Плуването и аз. Част 3. (Монолог за бабите, внуците и тоалетните)

Източник: CC BY-SA Samir Luther, Flickr

Женската съблекалня. Монолог на служителка в басейна (пресъздаден по памет):

И не се отучихте да влизате в съблекалнята с обувки! Детето гледа и се учи от вас. До гуша ми дойде от баби! Миналата седмица събрах всички баби и им казах: не може така! Казват на внуците си: "иди, баба, до тоалетната". Ама тоалетните тук не са като вашите вкъщи! И едно момче отива, ама не може да се оправи. И после - цялата тоалетна в лайна! Плочките в лайна! Няма да ги пускате да ходят сами до тоалетната! Ще влизате вътре с тях!

Слушам и разсъждавам:

1. Статуквото в басейна се приема от служителката като природен факт. Тоалетните са с клекало и не биха могли да бъдат други. Въпреки че една инвестиция в три-четири тоалетни чинии (примерно - две за женската, една плюс един-два писоара - за мъжката) не би била разорителна.

2. По-интересното е, че статуквото в басейна е от толкова висш порядък, че е над джендър стереотипите. Очаква се от бабите (жени) да влизат с внуците си (включително момчета) в тоалетната. В тоалетната на коя съблекалня - мъжката или женската?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Плуването и аз. Част 2.

Продължавам с втория си фейсбук статус на тема плуване, леко попреработен и допълнен като за блог.

Започвам с резултата: 40 дължини по 25 метра, тоест - един километър. Жабешката. Предполагам, че това не е много, но собствената ми цел беше 20 дължини. Разбрах, че не ми е проблем да я удвоя. (Междувременно се разчетох из форуми и стигнах до извода, че километър плуване и малко не е, всъщност.)

Моля за толерантност към състоянието ми на гордост - все пак, четете статус на човек, който никога не е спортувал нещо (освен народни танци в трети клас, което всъщност не е спорт, и няколко ходения на басейн, някъде пак тогава) и който по милост отърваваше поправката по физическо.

Успях да вляза в режим да не се уморявам, или поне не така, че да се налага да спра, което го мога и с ходенето пеша. Можех да мина още 4-5 дължини, докато ми изтече времето, но исках да свърша на кръгъл километър.

Иначе, този път в басейна беше по-шарено. Имаше и пенсионери, и хора, (видимо) не спортисти, може би и такива, които плуват като форма на терапия. Една жена и едно малко момченце имаха инструктор. Инструкторката беше млада и жена, видимо незаинтересована и с отегчено изражение, която от време на време лаконично им казваше какво да правят. (За сравнение, в петък инструкторката беше по-възрастна жена, която се занимаваше с група деца и се държеше доста по-сърдечно.

Забелязах, че някои хора снимат близките си (и деца, и възрастни) с мобилен телефон. Няма лошо, ама има и други хора в басейна, които не са дошли, за да бъдат снимани.

Събирам материал на тема "басейнът като дисциплинираща институция":

Оставам с впечатление, че от гледна точка на работещите в басейна, което всъщност важи за комай всички басейни в България, в които съм била, посетителите са мръсни по дефиниция. Душът преди басейн е задължителен. Плувните шапки - също.

За сравнение, разказвали са ми, че в Германия шапките и предварителния душ не са задължителни. Вчера обаче позната сподели опит от Франция - там не само душът бил задължителен, а и се минавало през леген с хлор. Мишел Фуко неслучайно е французин, а не германец ;-). Но и в Германия, и във Франция има индивидуални кабинки за събличане, а в БСФС съблекалнята е обща. (Не мога да твърдя, че тези неща важат за всички обществени басейни в Германия и Франция - споделям, каквото знам.)

Докато из съблекалнята се щурат истински голи жени (по Ели Иванова), на няколко пъти влиза служителка, оглежда ситуацията нарежда на висок глас, но към никого конкретно: "С големи букви е написано, че душът е задължителен, ама кой да гледа...", "Е, не се научиха да я затварят тази врата, колко пъти да повтарям..."

Истинските голи жени са разпределени към съседни гардеробчета (а едно гардеробче е по-тънко от средностатистическа жена) и се чудят как да не се блъскат една-друга и как поне малко да си поприкрият интимностите. В същото време, много гардеробчета стоят неизползвани.

Тоалетната е тип "турска", т.е. с клекало. Хартия, естествено, няма. Привет, Давид Черни, сбогом, Балканджи Йово.

Вече си знам урока и си нося сешоар. Сушенето става в коридорчето, общо за мъже и жени, което гледа точно към изхода на сградата и те подканя да си ходиш по-скоро. Същото коридорче служи и за събуване и обуване на обувки, защото в съблекалнята с обувки не може.

Когато връщам ключа от гардеробчето, служителката, която раздава ключовете, ме пита дали ми е харесало къде ме е разпределила. (Между другото, трябва да отбележа, че и двата пъти първо питат къде искам да ме настанят, после питат дали съм била доволна от мястото.) Отговарям, че нямам претенции към мястото, но бих предпочела да не сме толкова хора на съседни места.

- Така е, за да сте близко до пейка. Всички искат да са близо до пейка! - отговаря тя. (Отбелязвам, че от отсрещната страна на пейката нито едно шкафче не беше заето, а и там има достъп до въпросната пейка.)
- Не държа да съм до пейка, просто предпочитам да няма хора наоколо - кротко казвам аз.
- Не искала да е до пейка. Ха-ха-ха! Всички искат да са до пейка! - смее се служителката, която очевидно знае по-добре от мен какво искам.

И все пак, все повече ми харесва да ходя в този басейн. Върши работа за основната ми цел - да плувам, без да се лигавя. Останалото е предмет на социологическото ми любопитство и повод блогване.

п.п. Обмислям след третото плуване да се наградя за постоянството, като си купя плувни очила (засега идеята за купуването отпада, защото Съни ми обеща да ми подари своите, които не използва). Не че много си потапям главата, но пак леко ми щипе на очите. И съм единствената в басейна без очила...

п.п. 2. Обясниха ми, че плувните шапки били да не пускам косми в басейна, а не да не си мокря косата. Това за космите го знаех, ама се надявах, че имат и друга функция. Така че се отказвам от търсенето на нова шапка, поне засега.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Плуването и аз. Първа част.

Бях започнала да пиша поредица от километрични фейсбук статуси за опита си с плуването в обществен басейн. Днес написах втория, а Ели предложи да го блогна. Реших, като ще блогвам, да карам отначало. Та публикувам първия от статусите с малко допълнения:

Ако трябва да съм честна - мразя спорта. Още от училище, където винаги бях най-зле по физическо. Спортът ме кара да се чувствам нелепо. Две неща, които могат да минат за спортна активност, обичам да правя обаче - да ходя пеш (по равен терен) и да плувам. Плувам с лоша техника, но определено се държа над водата, защото татко е морски човек и ме е научил да плувам с много давене.

И понеже осъзнавам, че за човек като мен на 40+ години, който е тотално обездвижен и спи лошо, е добре да полага някаква физическа активност, реших да пробвам с плуване. Наумих си да опитам с басейна в Спортната палата.

И така. Денят е петък. Реших да отида по време, в която е най-малко вероятно да има много хора в басейна, а именно - в делничен ден, ранен следобед.

Приготвих си всичко - кърпа, джапанки, плувна шапка, душ гел, крем за лице... освен банския, както осъзнах в съблекалнята. Лелята от басейна беше така мила да напише на билета ми, че не съм плувала, за да мога пак да го ползвам. Хайде обратно до вкъщи, където банският ме чакаше прилежно приготвен, и после пак - до Спортната палата.

Няколко думи за банския. Той е единственият цял бански, който съм имала, и е в радостна черно-жълта цветова комбинация. Татко ми го донесе от командировка в Дюселдорф, може би през 1989. Ако правилно помня, от същата командировка имам и истински, оригинален Sony Walkman, който ползвах допреди по-малко от 10 години. Банския пък хич не бях ползвала и чак сега го подносих, след... 27 години (а имам приятели, които са по-млади от този бански).

И ето ме в басейна. Басейнът - дълбок (между два и четири метра, както проверих по-късно). Ние от дълбоко се не боим, нас татко ни е учил, че не е имало плуване, ако брегът се вижда, преди да направиш кръгом. Но пък имам лекарска забрана да плувам, ако няма дъно.

Решавам да съм разумна и плувам в единия краен коридор. Там - 4 момичета гмуркачки, с щипки на носовете, не си пречим много. Но една служителка ми заповядва да мина в съседния коридор. Сещам се за лекарската забрана и я питам - ако се тръгна да се давя, тя ще ме измъкне ли. Поглежда ме презрително и ми казва тогава да ида в другия краен коридор.

В другия краен коридор пък някакви дечица имат урок по плуване, но там поне никой не ме изгони. Та успях да поплувам доста - жабешката, но от сърце и без прекъсване.

На излизане разбрах, че трябва да си нося и сешоар - единственият служебен бил откраднат, а плувната шапка, противно на очакванията ми, не пази косата ми суха. Хубаво, че имах две качулки, а вкъщи има аспирин.

Имам доброто желание да ходя да плувам веднъж-два пъти в седмицата, пък да видим...

п.п. Моля да не ми препоръчвате басейн, поне докато не помоля за обратното. Засега искам да пробвам с този, който ме устройва за плуване, пък и е предизвикателство за социологическото ми любопитство. Знам, че има по-хубави басейни, в които не само сешоар, а и хавлия ти дават. И такива, в които има дъно. Но на този етап предпочитам да си нося хавлия и сешоар, а наличието на дъно ми действа демотивиращо.

п.п. 2. Но ако ми препоръчате плувна шапка, ще ви бъда благодарна. Като имате предвид, че имам общо взето малка глава и (доста) голяма коса. Сегашната ми шапка, която беше купена със съвсем друга цел, а именно - фотографска (Фин е виновен), не ми върши голяма работа - водата си влиза в нея, освен това след малко плуване шапката почва да се катери нагоре по главата ми.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог