Бях започнала да пиша поредица от километрични фейсбук статуси за опита си с плуването в обществен басейн. Днес написах втория, а Ели предложи да го блогна. Реших, като ще блогвам, да карам отначало. Та публикувам първия от статусите с малко допълнения:
Ако трябва да съм честна - мразя спорта. Още от училище, където винаги бях най-зле по физическо. Спортът ме кара да се чувствам нелепо. Две неща, които могат да минат за спортна активност, обичам да правя обаче - да ходя пеш (по равен терен) и да плувам. Плувам с лоша техника, но определено се държа над водата, защото татко е морски човек и ме е научил да плувам с много давене.
И понеже осъзнавам, че за човек като мен на 40+ години, който е тотално обездвижен и спи лошо, е добре да полага някаква физическа активност, реших да пробвам с плуване. Наумих си да опитам с басейна в Спортната палата.
И така. Денят е петък. Реших да отида по време, в която е най-малко вероятно да има много хора в басейна, а именно - в делничен ден, ранен следобед.
Приготвих си всичко - кърпа, джапанки, плувна шапка, душ гел, крем за лице... освен банския, както осъзнах в съблекалнята. Лелята от басейна беше така мила да напише на билета ми, че не съм плувала, за да мога пак да го ползвам. Хайде обратно до вкъщи, където банският ме чакаше прилежно приготвен, и после пак - до Спортната палата.
Няколко думи за банския. Той е единственият цял бански, който съм имала, и е в радостна черно-жълта цветова комбинация. Татко ми го донесе от командировка в Дюселдорф, може би през 1989. Ако правилно помня, от същата командировка имам и истински, оригинален Sony Walkman, който ползвах допреди по-малко от 10 години. Банския пък хич не бях ползвала и чак сега го подносих, след... 27 години (а имам приятели, които са по-млади от този бански).
И ето ме в басейна. Басейнът - дълбок (между два и четири метра, както проверих по-късно). Ние от дълбоко се не боим, нас татко ни е учил, че не е имало плуване, ако брегът се вижда, преди да направиш кръгом. Но пък имам лекарска забрана да плувам, ако няма дъно.
Решавам да съм разумна и плувам в единия краен коридор. Там - 4 момичета гмуркачки, с щипки на носовете, не си пречим много. Но една служителка ми заповядва да мина в съседния коридор. Сещам се за лекарската забрана и я питам - ако се тръгна да се давя, тя ще ме измъкне ли. Поглежда ме презрително и ми казва тогава да ида в другия краен коридор.
В другия краен коридор пък някакви дечица имат урок по плуване, но там поне никой не ме изгони. Та успях да поплувам доста - жабешката, но от сърце и без прекъсване.
На излизане разбрах, че трябва да си нося и сешоар - единственият служебен бил откраднат, а плувната шапка, противно на очакванията ми, не пази косата ми суха. Хубаво, че имах две качулки, а вкъщи има аспирин.
Имам доброто желание да ходя да плувам веднъж-два пъти в седмицата, пък да видим...
п.п. Моля да не ми препоръчвате басейн, поне докато не помоля за обратното. Засега искам да пробвам с този, който ме устройва за плуване, пък и е предизвикателство за социологическото ми любопитство. Знам, че има по-хубави басейни, в които не само сешоар, а и хавлия ти дават. И такива, в които има дъно. Но на този етап предпочитам да си нося хавлия и сешоар, а наличието на дъно ми действа демотивиращо.
п.п. 2. Но ако ми препоръчате плувна шапка, ще ви бъда благодарна. Като имате предвид, че имам общо взето малка глава и (доста) голяма коса. Сегашната ми шапка, която беше купена със съвсем друга цел, а именно - фотографска (Фин е виновен), не ми върши голяма работа - водата си влиза в нея, освен това след малко плуване шапката почва да се катери нагоре по главата ми.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар