Бях написала този текст за "Маргиналия" с идея да се публикува утре, без да отчитам, че е празник, а на празник "Маргиналия" почива. Затова реших да го пусна в блога.
Какво означава националният празник? Достатъчно ли е да имаш велика история и красива природа, за да искаш да живееш в страната си? Според френския социолог Емил Дюркейм, за да разберем един социален факт, е добре да го сравним с нещо друго. Другото трябва да е хем различно, хем да има общи характеристики с онова, което се опитваме да разберем – за да е възможно да сравняваме. Една държава е добре да сравняваме с друга държава, а не с ябълки или планински езера например.
По повод на националния празник в България винаги се изтъква историята, с която трябва да се гордеем. Образованието ни учи най-вече да се гордеем с историята си, дори когато не я знаем. Друго, с което са ни учили да се гордеем, е българската природа, в която има „всичко“ – море, планини, реки, езера и т.н.
Мислейки по тези теми, реших да направя сравнение между България и две други страни – Сирия и Дания.
Величието и красотата на Сирия
Сирия има древна и забележителна история. През второто хилядолетие преди Христос финикийците, обитаващи земите ѝ, изобретяват азбука. През 14 век пр.н.е. тази азбука се възприема и модифицира от гърците. Българската азбука, с която толкова се гордеем, пък възниква на основата на гръцката. Същите финикийци са господари на търговията в тогавашния свят. Ако възразите, че финикийците не са точно сирийци, помислете за отношението към древните траки в България и за паметника на Орфей в метростанцията на Летище София. Повече от 300 години пр.н.е. е основано Сирийското царство, а 80 години пр.н.е. там има развита астрономия.
В Сирия и природата е красива – излаз на море, субтропичен климат, палми… Във вътрешността на страната е по-сухо и неплодородно, но и пустинята има своя красота.
Защо им е тогава на сирийците да бягат от страна с толкова богата история и красива природа, с които да се гордеят? Изобщо, гордеят ли се сирийските бежанци със страната си и доколко националната гордост е важна за тях точно сега? Защо българи, гърци или германци не отиват да живеят в Сирия и да се потопят в древната ѝ култура? Защо не почиват на плажовете ѝ? Защото там има война, разбира се. Защото настоящето на Сирия никак не е за живеене. За гордост също не е.
Настоящето на Дания
Дания, 21 век. От много къщи се вее национално знаме. Ако видите частен двор, набучен със знаменца, значи някой в къщата има рожден ден. Миниатюрни знаменца се забучват и на тортите на рождениците. Когато изумено попитах датските си приятели защо правят така, те нищо не ми казаха за историята на Дания. Не ми казаха и че страната им има хубава природа – в Дания е равно, зелено, морско, дъждовно и ветровито. Обясниха ми, че харесват държавата си и какво тя прави за тях (какво датската държава прави по отношение на бежанците и животните в зоопарковете, е друга тема). Още повече се шокирах, но постепенно започнах да разбирам.
В Дания, ако останеш без работа, както се случи с един приятел, държавата те вкарва в такива програми, че не ти дава възможност да се депресираш и изолираш, а по всякакъв начин ти помага да си намериш нова. Ако детето ти е с физическо увреждане, държавата не само ще му осигури инвалидна количка, но и ще даде на семейството достатъчно голям автомобил, в който количката да се побира. Домове за деца с умствени увреждания няма. Но има места, където, ако имаш такова дете, можеш да го оставиш за ден-два, ако искаш да направиш нещо, което с него ще е невъзможно. Институции за деца без родители също няма. Дете може да се озове в институция само ако е над 14 години и има проблем със закона.
Заради ето такива неща датчаните си обичат държавата и ѝ вярват. Когато гласуват, могат просто да пуснат бюлетината по пощата и дори не се замислят, че някой би могъл да направи фалшификация. Държавата им дава съвети за количеството алкохол, от което насетне е добре да спрат да пият. И да не се съобразяват винаги с тази препоръка, датските ми приятели я вземат на сериозно. Както аз изпадам в шок как си празнуват рождените дни с националното знаме върху тортата, така и те не могат да разберат, когато им обяснявам предимствата на плоския данък. За тях да плащаш повече, ако печелиш повече, е въпрос на естествена човешка солидарност.
България, 2016 г.
Мои познати, еднополова двойка, се целуват в едно алтернативно софийско заведение. Ще кажете – тези защо демонстрират сексуалната си ориентация? Ами по съседните места били насядали хетеросексуални двойки, които правели същото. А може познатите ми да е нямало къде другаде да се поцелуват. Може и да са искали да направят експеримент. Но били твърдо решени, ако някой им направи забележка или поиска да ги изгони, да не отстъпват, а да си търсят правата. Нищо такова обаче не се случило. Влюбените удържали победа в своята мъничка борба за свобода, борба да бъдат себе си.
Какво общо има това с националния празник, се чудите. Докато се чудите обаче, тези двама души, за които разказвам, вече чувстват България малко повече свое място. Защото вече има поне едно миниатюрно кътче от България, в което поне веднъж са били приети. Има хора, за които това означава много. Не историята, не великата култура, не природата, а простичко – да бъдеш приет такъв, какъвто си. Не по-маловажно е и да имаш възможност да постигаш нещата, които смяташ за важни – професионално, лично, семейно и т.н.
Немалко от хората, които избират да не живеят в България, не го правят по икономически причини или поне – не само. Правят го, защото тук не могат да имат било приемане, било реализация, било среда, било по нещо от всичко това. И отиват някъде, където ще имат условия за тези неща. Без особено да ги интересува каква е историята, природата и даже какъв е климатът в страната, в която заминават.
Поуки за патриотите
Дания не може да се похвали с толкова древна история, колкото Сирия, нито на нейните земи някой е изобретил азбука. Времето в Дания е хладно и дъждовно, там вятърът може физически да боли. И все пак хората предпочитат Дания пред Сирия – заради настоящето на двете страни.
Добре е родните патриоти, които хем ни вменяват да се гордеем с великата си история, хем скубят коси как „се топим“, да имат това предвид.
Хората искат да живеят, да работят, да се обичат, да правят деца и т.н. там, където настоящето им е хубаво. Много от тях, ако се сблъскват с неприемане, с корупция, с абсурдни административни процедури, с невъзможност да запишат детето си на детска градина, с капсулирано и лишено от смисъл образование, ще отидат другаде, стига да имат възможност.
Фиксирането в историята често пъти е знак не за нейното величие, а за криза в настоящето. То не може да преодолее тази криза. Може само да я задълбочи. Така е и в обществото, и в любовта. Ако любовният ви живот не върви добре, си спомняте с носталгия за миналото щастие. Но не можете да задържите любимия човек, ако му припомняте колко щастливи сте били някога. Любимият ви човек трябва да намира достатъчно основание за щастие с вас днес, тук и сега.
Та и националният празник ще се изпълни със смисъл, когато на хората им стане добре да живеят в България и имат основания да обичат държавите си – днес, тук и сега.
Но дотогава националните държави могат да станат съвсем демоде.
Какво означава националният празник? Достатъчно ли е да имаш велика история и красива природа, за да искаш да живееш в страната си? Според френския социолог Емил Дюркейм, за да разберем един социален факт, е добре да го сравним с нещо друго. Другото трябва да е хем различно, хем да има общи характеристики с онова, което се опитваме да разберем – за да е възможно да сравняваме. Една държава е добре да сравняваме с друга държава, а не с ябълки или планински езера например.
По повод на националния празник в България винаги се изтъква историята, с която трябва да се гордеем. Образованието ни учи най-вече да се гордеем с историята си, дори когато не я знаем. Друго, с което са ни учили да се гордеем, е българската природа, в която има „всичко“ – море, планини, реки, езера и т.н.
Мислейки по тези теми, реших да направя сравнение между България и две други страни – Сирия и Дания.
Величието и красотата на Сирия
Сирия има древна и забележителна история. През второто хилядолетие преди Христос финикийците, обитаващи земите ѝ, изобретяват азбука. През 14 век пр.н.е. тази азбука се възприема и модифицира от гърците. Българската азбука, с която толкова се гордеем, пък възниква на основата на гръцката. Същите финикийци са господари на търговията в тогавашния свят. Ако възразите, че финикийците не са точно сирийци, помислете за отношението към древните траки в България и за паметника на Орфей в метростанцията на Летище София. Повече от 300 години пр.н.е. е основано Сирийското царство, а 80 години пр.н.е. там има развита астрономия.
В Сирия и природата е красива – излаз на море, субтропичен климат, палми… Във вътрешността на страната е по-сухо и неплодородно, но и пустинята има своя красота.
Защо им е тогава на сирийците да бягат от страна с толкова богата история и красива природа, с които да се гордеят? Изобщо, гордеят ли се сирийските бежанци със страната си и доколко националната гордост е важна за тях точно сега? Защо българи, гърци или германци не отиват да живеят в Сирия и да се потопят в древната ѝ култура? Защо не почиват на плажовете ѝ? Защото там има война, разбира се. Защото настоящето на Сирия никак не е за живеене. За гордост също не е.
Настоящето на Дания
Дания, 21 век. От много къщи се вее национално знаме. Ако видите частен двор, набучен със знаменца, значи някой в къщата има рожден ден. Миниатюрни знаменца се забучват и на тортите на рождениците. Когато изумено попитах датските си приятели защо правят така, те нищо не ми казаха за историята на Дания. Не ми казаха и че страната им има хубава природа – в Дания е равно, зелено, морско, дъждовно и ветровито. Обясниха ми, че харесват държавата си и какво тя прави за тях (какво датската държава прави по отношение на бежанците и животните в зоопарковете, е друга тема). Още повече се шокирах, но постепенно започнах да разбирам.
В Дания, ако останеш без работа, както се случи с един приятел, държавата те вкарва в такива програми, че не ти дава възможност да се депресираш и изолираш, а по всякакъв начин ти помага да си намериш нова. Ако детето ти е с физическо увреждане, държавата не само ще му осигури инвалидна количка, но и ще даде на семейството достатъчно голям автомобил, в който количката да се побира. Домове за деца с умствени увреждания няма. Но има места, където, ако имаш такова дете, можеш да го оставиш за ден-два, ако искаш да направиш нещо, което с него ще е невъзможно. Институции за деца без родители също няма. Дете може да се озове в институция само ако е над 14 години и има проблем със закона.
Заради ето такива неща датчаните си обичат държавата и ѝ вярват. Когато гласуват, могат просто да пуснат бюлетината по пощата и дори не се замислят, че някой би могъл да направи фалшификация. Държавата им дава съвети за количеството алкохол, от което насетне е добре да спрат да пият. И да не се съобразяват винаги с тази препоръка, датските ми приятели я вземат на сериозно. Както аз изпадам в шок как си празнуват рождените дни с националното знаме върху тортата, така и те не могат да разберат, когато им обяснявам предимствата на плоския данък. За тях да плащаш повече, ако печелиш повече, е въпрос на естествена човешка солидарност.
България, 2016 г.
Мои познати, еднополова двойка, се целуват в едно алтернативно софийско заведение. Ще кажете – тези защо демонстрират сексуалната си ориентация? Ами по съседните места били насядали хетеросексуални двойки, които правели същото. А може познатите ми да е нямало къде другаде да се поцелуват. Може и да са искали да направят експеримент. Но били твърдо решени, ако някой им направи забележка или поиска да ги изгони, да не отстъпват, а да си търсят правата. Нищо такова обаче не се случило. Влюбените удържали победа в своята мъничка борба за свобода, борба да бъдат себе си.
Какво общо има това с националния празник, се чудите. Докато се чудите обаче, тези двама души, за които разказвам, вече чувстват България малко повече свое място. Защото вече има поне едно миниатюрно кътче от България, в което поне веднъж са били приети. Има хора, за които това означава много. Не историята, не великата култура, не природата, а простичко – да бъдеш приет такъв, какъвто си. Не по-маловажно е и да имаш възможност да постигаш нещата, които смяташ за важни – професионално, лично, семейно и т.н.
Немалко от хората, които избират да не живеят в България, не го правят по икономически причини или поне – не само. Правят го, защото тук не могат да имат било приемане, било реализация, било среда, било по нещо от всичко това. И отиват някъде, където ще имат условия за тези неща. Без особено да ги интересува каква е историята, природата и даже какъв е климатът в страната, в която заминават.
Поуки за патриотите
Дания не може да се похвали с толкова древна история, колкото Сирия, нито на нейните земи някой е изобретил азбука. Времето в Дания е хладно и дъждовно, там вятърът може физически да боли. И все пак хората предпочитат Дания пред Сирия – заради настоящето на двете страни.
Добре е родните патриоти, които хем ни вменяват да се гордеем с великата си история, хем скубят коси как „се топим“, да имат това предвид.
Хората искат да живеят, да работят, да се обичат, да правят деца и т.н. там, където настоящето им е хубаво. Много от тях, ако се сблъскват с неприемане, с корупция, с абсурдни административни процедури, с невъзможност да запишат детето си на детска градина, с капсулирано и лишено от смисъл образование, ще отидат другаде, стига да имат възможност.
Фиксирането в историята често пъти е знак не за нейното величие, а за криза в настоящето. То не може да преодолее тази криза. Може само да я задълбочи. Така е и в обществото, и в любовта. Ако любовният ви живот не върви добре, си спомняте с носталгия за миналото щастие. Но не можете да задържите любимия човек, ако му припомняте колко щастливи сте били някога. Любимият ви човек трябва да намира достатъчно основание за щастие с вас днес, тук и сега.
Та и националният празник ще се изпълни със смисъл, когато на хората им стане добре да живеят в България и имат основания да обичат държавите си – днес, тук и сега.
Но дотогава националните държави могат да станат съвсем демоде.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар