Google любезно напомня, че днес се навършват 126 години от откриването на Айфеловата кула. По този повод се наканих да разкажа една история, която чух миналата седмица, докато чаках пред лекарски кабинет. Близо до мен седеше възрастен мъж с жена си, около 85-90 годишен. Предавам разказа му по памет:
По времето на социализма Държавна сигурност ме пусна да обиколя цяла Европа с кола и да стигна чак до Сахара. Не знам защо ме пуснаха - не съм бил партиен член, не съм бил и агент. Но ми позволиха да замина с цялото семейство, четирима души бяхме в колата.
Когато стигнахме до Южна Франция - такава красота не бях виждал - такава природа, такива градове... В Париж реших да избягам - да остана във Франция, да не се връщам. И без това бях със семейството си. Като се качих на Айфеловата кула обаче - гледам отгоре едни негри, с бели якички и вратовръзки. Метат улицата. И си казах: какво ще правя аз във Франция, като не знам езика? Ще трябва да работя неквалифицирана работа. И се отказах.
След като се прибрах в България, им казах на онези от Държавна сигурност: "Щяхте да си хванете белята с мен, че ме пуснахте със семейството ми. Бях решил да остана на Запад, но се отказах." Те ми отговориха: "О, не се притесняваме - ти си безобиден. И да беше останал, каквото и да беше направил, нямаше да има никакво значение."
Таргет на комунистическата миграционна политика са всички мобилни, независимо от етапа или дори проекта на мобилност. Политиката си поставя за цел да улови мобилностите далеч преди акта, далеч преди мисълта дори: службите прилежно съставят списъци на "потенциални емигранти".
Анна Кръстева, "От миграция към мобилност: политики и пътища", стр. 362-363.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар