Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

19.09.2013 г.

София прайд 6: Сексуалната ориентация - тяло и социалност


Първо публикувам линк към официалното прессъобщение за тазгодишния София Прайд, защото много дезинформация и информационно затъмнение има по темата. Спокойно, прайдът няма да се смесва с протеста :-).

Спазвам традицията всяка година да пиша в блога по повод на гей парада. Още миналата година замислих следващият ми пост да е за телесните и социалните измерения на сексуалната ориентация. Повод за това е пост в блога на уважавания от мен Юрий Кропотко (използвам случая отново да препоръчам блога му, а също и новия му блог за градската среда).

В текста си Юрий диалогизира с моето писание “За пети път на прайд, или как различността приема себе си“. И двамата сме съгласни, че сексуалните идентификации и ориентации обикновено се стандартизират (и, бих добавила, стереотипизират), а всъщност те по-вариативни и флуктуиращи, отколкото изглежда на пръв поглед. Юрий обаче смята и че събитието гей парад допринася за тази нагласа към стандартизиране. Което, от своя страна, води до практическо стандартизиране - до моделирането на хората чрез определени "социални политики и практики". В подкрепа на тезата си той цитира Квам Антъни Апиа:


Политиката на признаване изисква цвета на кожата, сексуално определеното тяло да се приемат политически по начин, усложняващ живота на тези, които искат да разглеждат своята кожа и своето сексуално определено тяло като лични измерения на Аз-а. Лично не означава скрито, а не прекалено строго предписано.

Тук вече не съм склонна да се съглася. Приемам, че понякога гей активизмът може да бъде предписващ и налагащ идентичности и "човешка природа" - нещо, което не ми е по вкуса. Не твърдя, че всеки човек с различна сексуална ориентация е длъжен да се разкрие. Твърдя, че дори и човек да иска да разглежда сексуалната си ориентация или цвета на кожата си "лични измерения на Аз-а", те не са точно такива. И също, че сексуалната ориентация и идентичност не могат да се свеждат до човешкото тяло и дейностите от сексуално естество, които човек извършва с него.

Нека опитам да обясня.

Ако един човек се идентифицира като хетеросексуален и има хетеросексуално поведение, от това не може да се стигне до извода дали този човек практикува орален или анален секс, BSDM, какви пози предпочита, използва ли сексуални "играчки", и т.н. Може само да се стигне до извода кои са минималните действия, които правят нещо типичен "хетеросексуален" акт - такъв, от който може да се забременее (при съответните условия - липса на предпазни средства, овулация и т.н.).

Ако единственото, което знаем за един човек, е, че той има хомосексуално поведение, съвсем пък никакъв извод не можем да си направим какво този човек конкретно върши с тялото си. Противно на разпространеното схващане, не всички мъже с хомосексуално поведение практикуват анален секс. Отделно, че от практикуващите го има хора с различни предпочитания. При жените също има разнообразие от сексуални практики.

Да не говорим, че сексуална ориентация и сексуално поведение са различни неща. Един човек може да се идентифицира като хетеро-, хомо-, би-, пан-, транс- и пр. сексуален и да е девствен, или пък да не е практикувал точно този вид секс, който е типичен за ориентацията му. Примерно - един мъж да е женен, с деца, да смята, че го привличат не жени, а мъже, но да държи на семейната си отговорност или просто "да не му стиска" да "опита".

Сексуалните ориентации и идентичности са преди всичко емоционални, не телесни. Що се отнася до интимните взаимоотношения, те също са емоционални, освен това и социални - не поради гей активистите, а по необходимост.

Да се върнем към цитата от Квам Антъни Апиа. Един чернокож човек може съвсем искрено да смята цвета на кожата единствено за лично измерение на Аз-а си. И това би било (и е) ОК дотолкова, доколкото цветът на кожата му не прави впечатление никому. Но ако има отделни места за чернокожи и за бели в автобусите, ако го смятат за престъпник, защото е черен и т.н., кожата му вече не е личен, а социален, дори политически, въпрос. И за това не му е виновен Мартин Лутър Кинг.

По същия начин, един човек може да смята сексуалността си единствено за личен въпрос. Да допуснем, че този човек има съответното на ориентацията си поведение. Ако е хетеросексуален и връзката му не е тайна, той ще може да се показва с "половинката" си на публични места, да се държат за ръка и дори да се целуват, да я запознае с родителите си, да ходят заедно на приеми и купони. Ако човекът прави политическа кариера, също ще може да се показва с половинката си и дори да извлича дивиденти, при наличието на подходяща половинка. Всичко това няма да му пречи да смята, че сексуалността му е само личен въпрос. Защото проявата на доминиращото изглежда естествена и поради това не се забелязва особено.

Сега да допуснем, че този човек има хомосексуална връзка. Много от нещата, които при една хетеросексуална връзка изглеждат напълно нормални и естествени, при хомосексуалната не са. За него не е безопасно да показва интимност на публични места, особено ако е мъж. Не е малка вероятността родителите му да не се зарадват, ако ги запознае с половинката, също и да си загуби работата, да няма шансове за политическа кариера и т.н. И смятането на сексуалността единствено за лично измерение на Аз-а вече има други функции - човекът не дава публично знаци за ориентацията си, а я показва само пред партньора си и кръг (къде по-широк, къде по-тесен, къде практически липсващ) от приятели и познати, основно с ориентация като неговата.

Има и случаи, в които признаването (поне частично) на сексуалната ориентация е силно желателно, и то - не от активистки съображения. Например, при определени здравословни проблеми, при които може да е от значение, че партньорът е от същия пол, има смисъл докторът да знае това. Но доктори разни - напоследък чух за личен лекар на моя позната, който ѝ казал: "тия гейове някой трябва да ги изпозастреля всичките".

Няма да се спирам на други случаи, на които е обръщано повече внимание - свиждане в болница, наследство и т.н. и т.н. Случаи, в които личното измерение на Аз-а си е лично измерение, но човешките отношения биват третирани по различен начин в зависимост дали връзката е хетеросексуална, или не.

Тъй че един човек може да смята, че сексуалната му ориентация е само лично измерение на Аз-а, но начините, по които практикува това си убеждение, все пак са социални и - често пъти - политически. При хората с хомосексуални връзки тази концепция води до осезаемо ограничаване на социалния живот в редица сфери и отношения.

Можеш да избереш да се самоограничаваш. Но това не е свобода, това е конформизъм. Не го казвам обвинително. Конформизмът не е непременно нещо лошо, понякога е полезен и спасителен (или най-малкото - уютен), но това не го прави свобода.

Да обобщя. Гей парадите не са паради за правото на анален секс между мъже и на орален между жени. Те са за правото на нормален социален живот - ни повече, ни по-малко. Защото сексуалната ориентация не се свежда до тялото, а е неизбежно свързана със сложен комплекс от човешки взаимоотношения - било явно, било скрито. Искаме или не, цветът на кожата и сексуалността ни са и политически. Активизмът и парадите не са причина за това, а следствие от него.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1 коментар :

  1. Много яко, че ще има гей разходка в София - бях се притеснил вече, че дарението ми ще иде за някоя секс играчка. Безстрашие от hard-on при вида на хот мъжки - в това за мен се състои гей парадния дух... и в размисли дали сапунът от хомофобни лекари действително може да сапунисва.


    Иначе Орешарски все още не ми е писал дали се чувства достойно като министър председател.

    ОтговорИзтриване