Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

30.05.2013 г.

Да кажа и аз за тютюнопушенето


Досега избягвах да обсъждам публично темата за тютюнопушенето, защото не ми се влизаше в конфронтация. Не пуша, не съм пробвала дори, но имам приятели пушачи. Позицията ми не е свързана със стигматизиране на пушачите, обаче знаете, че когато има остър спор по нещо, някои хора са склонни да се връзват. Впрочем, както вече стана ясно, има както пушачи, които подкрепят забраната за пушене на обществени места, така и непушачи, които поддържат предишното статукво.

Когато обаче първата задача на първата задача на новото правителство се оказа отмяната на забраната за пушене на обществени места, реших най-сетне да си кажа. Ще споделя личен опит - какво означава за мен и за начина ми на живот да се пуши на обществени места, включително и с отделни помещения за пушачи и непушачи, и какво означава да не се пуши.

Ако ме познавате лично, с голяма вероятност сте ме виждали и чували да кашлям. От двадесетина години, в резултат от четене на прашни томове на Маркс в студената библиотека на СУ през зимата 1993-1994, си влача нещо като хронифициран бронхит, което се обостря почти с всяко разболяване и минава много трудно. При последното от тежките усложнения кашлях от началото на август до края на декември - въпреки всички доктори, изследвания, диагнози и лекарства. Ако съм в задимена среда, това влияе много зле на кашлицата ми.

Освен това, макар от години да не припадам, на теория продължавам да съм болна от епилепсия. И понякога ми прилошава, например пролет и есен, или ако съм дишала много дълбоко (хипервентилация му се вика), или от напрежение, или ако съм на място, на което се пуши. Да ми прилошее често пъти се изразява в това да не мога да запазя равновесие и да се приземя я на най-близкото място за сядане, я на земята, треперейки от ужас да не припадна. Не е приятно.

Преди забраната по възможност избягвах заведения, в които се пуши, дори и с отделни помещения за пушачи и непушачи. Често пъти помещенията за непушачи биваха забутани в най-студените и неприятни места на заведението. Беше практика вратата между частта за пушачи или да се отваря често, или направо да си стои отворена, така че димът си влизаше и при непушачите. Така че с Крис посещавахме основно две-три вегетариански местенца, в които не се пуши.

По-сложно беше, ако трябва да излизаме с приятели, които пушат. Имам приятели, които никога не пушат пред мен в затворено помещение, но като цяло те са рядкост. (Те, впрочем, и подкрепят пълната забрана за пушене на обществени места.) При други приятели е било според зависи - имат доброто желание да се съобразяват, но невинаги го правят. Трети са толкова страстни пушачи, че ако имат възможност, пушат непрекъснато в лицето ми, изразявайки съчувствие, че кашлям от това.

Може би си мислите, че никой не ме е бил по главата да оставям приятели да ме опушват. Но представете си следната ситуация - ваш близък приятел преживява тежък период от живота си и се тревожите за него/нея, а вие сте от малкото хора, с които може да сподели. Естествено, че ще искате да се видите и да поговорите. А човекът не е на себе си, седи срещу вас и пуши цигара от цигара. В такива случаи съм поставяла приятелството над здравето си, но после ми е било много лошо.

И ако с приятелите все пак поне на теория съм имала избор да отида с тях в заведение/помещение за пушачи или за непушачи, има случаи, когато не съм имала избор. Не съм можела да отида в музикален клуб, без да се натровя с дим. Затова и до забраната опитът ми с музикални клубове беше почти никакъв, защото след концерт ми беше лошо с дни. По същия начин стоеше въпросът и с литературните четения, представяне на книги и други подобни събития в клубове, заведения и други закрити места, които бяха изцяло за пушачи. Ето защо ограничавах подобни събития, от което културният ми живот страдаше.

След забраната, както можете да предположите, се чувствах много добре, а и не забелязах някой от приятелите ми пушачи да е много зле. На когото му се пушеше, излизаше навън да запали една цигара. По същия начин, по който аз преди излизах навън посред зима, но за да дишам чист въздух, когато ми ставаше много лошо. Вече можех да ходя в което заведение ми харесва, а не само в две-три, в които можех да дишам. Понаваксах и с културния живот - бях няколко пъти на клуб, на четения и т.н.

През лятото очевидно имаше спад в оборота на заведенията, които нямат градина. През зимата обаче не забелязах заведенията да страдат чак толкова. Случи ми се в една и съща вечер (щях да посещавам едно събитие, а имах време преди това, беше ми студено и исках да седна някъде да хапна и да се стопля малко) от няколко видимо почти празни ресторанта да ме изгонят, като видят, че съм сама, под предлог, че всичко било резервирано. Накрая се смилиха в едно заведение, но ме забиха на възможно най-неудобното място, защото другите били резервирани. Докато си ядях заветната салата, пред очите ми изгониха още няколко премръзнали индивиди, самотни или по двойки, с познатия ми вече аргумент. А за повече от половин час заведението остана почти празно. Ако толкова бяха на зор заведенията, нямаше ли да се борят за всеки клиент?

Какво следва за мен, ако се върне положението отпреди забраната?

Отново ще започна да посещавам само няколко заведения, рязко ще огранича културния живот и всеки път ще съм пред дилемата къде, как и дали да се виждам с приятелите си пушачи. И отвреме-навреме ще жертвам бронхита, ще преглъщам страха да не припадна и ще се оставям да ми е лошо, защото са ми много важни някое събитие или човек.

По-сложно стоят нещата, ако напредна със свиренето на бас. Не че съм се престарала, но принципно не е невъзможно. Досега "сценичните ми изяви" се свеждат до две участия на читалищно равнище. Но ако допуснем, че някога стигна до свирене в клуб (басистите са дефицитни, поради което понякога се прибягва и до некадърни такива - по тази логика някой може да опре и до мен), ще съм изправена пред тежка дилема. Дали да участвам в истинско, не-читалищно, свирене (особено ако е с музиканти, които харесвам, а ако не ги харесвам, не бих си правила труда да свиря с тях), или да си пазя здравето.

Дилемата придобива и финансови измерения, ако има заплащане за свиренето. Добре, аз получавам заплата и не ми е до хонорара, но се замислям за онези, които нямат други доходи, не пушат и единственият им шанс да оцелеят финансово е да забавляват/обслужват пушеща публика/пушещи клиенти.

Забраната за тютюнопушене на обществени места често се тълкува от противниците ѝ като опит да се забрани на пушачите да пушат, като посегателство върху свободата им. Според мен и личния ми опит не става дума за това. Лично аз не искам да забранявам на никого да пуши, да пие или да прави каквото му харесва. Не възразявам, ако някой намира пушенето за секси, изпитва удоволствие от него или не иска да престава да бъде пристрастен и т.н. Има едно полезно клише обаче, че свободата на другия свършва там, където започва моята.

Пушенето на обществени места, дори и с ограниченията отпреди пълната му забрана, оказва пряко влияние върху мен. Създава сериозни рискове за здравето ми, води до рязко ограничаване социалния ми и културен живот. Ето защо е посегателство срещу свободата ми и никой не може да ме убеди, че в човешката свобода влиза да ми се причинява това. Свободата е и отговорност, а липсата на мисъл за другия е безотговорност.

Никой не може да ме убеди и че потребностите на даден бизнес са по-важни от човешките здраве и живот. А ако това го твърди новоизлюпеният здравен министър, толкова по-зле за управлението, което ни чака. Изглежда ще бъдем жертвани на всяка крачка заради корпоративни интереси.

И не, не деля хората на пушачи и непушачи. Има непушачи, на които не им пречи да е задимено, както и пушачи, които се чувстват по-добре след забраната. Има хора като мен, които имат избор дали да се ограничават, или да излагат здравето си на риск, но има и такива, на които абсурдният им "избор" се свежда до това дали да оцелеят физически, или финансово.

И не, макар да не пуша, не съм от агресивните противници на тютюнопушенето. Просто за близо година видях какво е да дишам спокойно - и в прекия, и в преносния смисъл. Ако се върне старото положение, това ще ми липсва много.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19 коментара :

  1. Добре, хубаво, ти си имаш здравословни проблеми. Но и някои от пушачите също имат такива. Ето, аз примерно съм адски болнава. Две минути да постоя на студа и влача настинка цял месец. От октомври до юни все съм болна в по-малка или по-голяма степен. Защо аз трябва да стоя зимата на студа и да боледувам? Не може ли в заведенията да има някакви помещения, в които се пуши на закрито и топло? Или моето здраве не е важно, понеже съм пушач?
    А какво става, когато отидем на заведение голяма компания: почти всички се изнасяме да пушим навън, остават двама човека на масата и половината от времето реално прекарваме разделени. 90% от приятелите ми пушат. Но и другите 10% са ми важни и скъпи. Не искам да ми се налага да стоя на 200 метра от тях, като излезем някъде. Особено при положение, че те нямат нищо против цигарите ми.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна публикация. Изключително съгласен с всичко изписано от авторката!

    @ Пушач - о, горката! Не искам да бъда груб, но поставяш много глупаво нещата и реално изглежда, че се инатиш и тръшкаш като дете. Разбира се, че твоето здраве не е по- малко важно, пушач или не. Но първо - пушач си, от което следва, че сама си тъпчеш здравето, което кара читателя да се замисли защо пък ти е толкова голям проблем да прекараш пет минути навън с риск да настинеш. Второ - на всеки му се налага зимата да ходи, вместо да ползва някакъв вид транспорт, било то градски или кола. Ходене на вън, в студа и в снега. Значи това не е проблем и не предизвиква болестните ти състояния, но излизането за няколо минути да се понатровиш ги предизвиква? Съжалявам, но не мога да се съглася с подобни абсурдни изказвания.

    Аз самият съм доста активен пушач от много години. Пристрастието си е пристрастие, а и никога не съм изпитвал силно желание да ги спирам. НО! Никога не ми е било приятно когато се храня, например, някой да ми пуши в лицето. Никога не ми е било приятно да съм се свежнал за среща с приятна дама, да влезем в заведение и за няма и половин час единствената миризма, която излъчвам да е тази на неизхърлян пепелник. Познавам не малко пушачи - млади и "дърти", които са на същото това мнение. И бих искал съвсем сериозно да попитам - толкова ли е трудно да си станете от продължението на гърба и да излезете на вън когато ви се припуши? О, това ви отделя от приятелите ви и ви докарва здравословни проблеми! Бога ми, искрените ми съболезнования! Тогава си стойте кротко вътре и изчакайте да стане време да си тръгвате или до момента, в който "зависимостта" ви (защото това си е чисто психическа зависимост, физическата нужда и "никотиновият глад" са в главата ви, а не в тялото ви) не може да чака повече и трябва да бъде удовлетворена. За дългите години пушене никога, ама НИКОГА, не съм бил толкова "на зор" да запаля, че да не мога да си стоя кротко да си допия кафето и да си довърша приказката със събеседника. Моля ви, драги пушачи, не се оливайте с драмата и как тази чудесна, по мое мнение, забрана ви "орязва" "правата", защото дамата е права - никой не ви спира да пушите, просто ви ограничават да тровите останалите, които (о, вярно!) също имат права. Стига парадиране и драми. Започва да става жалко.

    Това мнение няма за цел да обиди и накърни ничие достойнство и същност. Може би съм малко рязък на моменти, извинявам се ако някой се е почувствал засегнат (особено госпожицата под име "Пушач" ). Гледна точка. Или "Въпрос на вкус", казал Дяволът, съблякъл се и скочил гол в копривата.

    ОтговорИзтриване
  3. Много е деликатен въпроса относно вдигането на забраната. Така и не намерих разлика. През зимата, когато се виждах с приятели, ми беше все едно дали се пуши или не. Когато ми се допушваше - излизах да изпуша една цигара. Първоначално бях предубеден. Дори вътрешно си мрънках, че няма да ми е комфортно и дрън-дрън-дрън. Всъщност, няколкото минути навън през зимата далеч не са толкова неприятни, ако нямаш проблем с това. Мисълта ми е, че наистина не виждам нищо неприятно в това положението да си остане такова, каквото е в момента. Хората излизат навън за да се видят с приятелите си. Ако някой постави срещата с приятели под пушенето, трябва да предприеме спешни мерки.



    Светла, не знаех, че здравословното ти положение е такова. Сега ми е малко смутено, че когато бяхте с Крис на гости пуших в стаята. Взимам си бележка! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Е, моя си е вината, че не казах, не се притеснявай :-).

    ОтговорИзтриване
  5. Не виждам по какъв начин отделните помещения за пушачи нарушават правата на непушачите. Това, че вентилацията не е добра или изобщо липсва, не е мой проблем, а проблем на собствениците на заведения. Мисля, има изискване за добра вентилация, а ако няма, трябва да има.

    Освен това, дори когато не пушех, аз лично нямах никакъв проблем с цигарения дим на приятелите ми. Точно както сега моите приятели нямат проблем с цигарения ми дим. Много рядко на някого му е било проблем да пуша около него. Разбира се, че тези хора също имат права, но не и за сметка на моите. Отделните помещения бяха идеален вариант. Не разбирам кому беше нужно да променя статуквото. Освен на Бойко, де, за да си даде вид, че прави нещо... А всъщност толкова му и пука за здравето на хората. Ако му пукаше, щеше да започне от скапаната ни здравна система, но това е друг въпрос.



    Другият вариант е заведения за пушачи и заведения за непушачи. Или и това нарушава нечии права?

    ОтговорИзтриване
  6. Зала за "пушачи" и "непушачи" е като басейн с преграда за "пикаещи" и "непикаещи".
    Това, че Вие нямате проблем, не означава, че другите нямат или не искат да го придобият включително и Вие. Дано никога не разберете какво е да се задъхаш от смрад на цигара!

    ОтговорИзтриване
  7. Не разбирам защо трябва да драматизирате толкова и да сте толкова краен/крайна в мнението си. Когато залите са отделени със стена, обяснете ми как точно цигареният дим ще влиза при непушачите? Или когато направо има отделни заведения за пушачи и непушачи. Тази безкомпромисност от ваша страна показва не, че сте против цигарения дим, а че просто държите да стане на вашето. Така се създава конфликт между пушачи и непушачи - когато никоя от страните не е склонна на компромис. Аз не настоявам НАВСЯКЪДЕ да се пуши. Тогава защо вие настоявате НИКЪДЕ да не се пуши?

    ОтговорИзтриване
  8. Ако позволите да се намеся в диалога ви - в качеството си на бивш пушач напълно подкрепям казаното от Светла. Споделям убеждението, че всеки има право да пуши (и да прави каквото пожелае със собственото си тяло), стига да не наранява други човешки същества. Принципно съм против забраните като метод на социален контрол. НО съм на мнение, че в България по отношение на пушенето нищо друго не помага (дори понякога и забраните са ялови и остават само на хартия. Не беше ли България държавата, в която министър пушеше в служебния си кабинет?)
    На теория би било хубаво в заведенията да има зали за пушачи и за непушачи. На практика, обаче, залите за пушачи са или много по-малки (и често - препълнени), или са доста по-неуютни (така че дори заклетите непушачи не изпитват удоволствие да прекарат времето си в тях).
    Опитът ми показва, че когато смесена (пушачи и непушачи) компания излезе на заведение, винаги се заема място в залите за пушачи. Някак си по подразбиране...
    Опитът ми показва също, че пушачите в България (почти) никога не задават, дори просто от учтивост, въпроса "имате ли нещо против, ако запаля цигара?" Те просто я палят (и то само една да беше...).
    И последно - задайте си въпроса, защо едно от първите решения на новото правителство ще е за отмяна на забраната за тютюнопушене в заведенията. Едва ли става дума за тържество на либералния дух (в смисъл на по-малко забранителни режими). Става дума за чист ПОПУЛИЗЪМ в действие. Още една причина да съм против отмяна на забраната!

    ОтговорИзтриване
  9. Аре стига с тоя басейн, а? Освен това, забранено ли е да се правят басейни за пикаещи? Не е. Точка по въпроса. По отношение на крайно инатливото, безчовечно и бих казал невъзпитано отношение към болнавостта на жената, мога да ви кажа само едно - човек или е прост, или не е. И доколкото разбрах, хроничната астма на авторката на статията е придобита в библиотеките. Защо не ги забраните? По-добре никой да не е образован и да няма глава на раменете си, така много по-лесно ще минават всякакви забрани.

    ОтговорИзтриване
  10. Странно защо от всичките ми аргументи се хващате за такъв, какъвто не съм засегнала изобщо...

    ОтговорИзтриване
  11. Откога ходенето по заведения се счита за културен живот?!? В тази държава няма ли тетари, концертни и изложбени зали? Има! И в тях никога, ама никога не се е пушило. Но щом ще търсим култура и място за изявява на начинаещи басистки по ресторанти, сладкарници, кръчми и квартални заведения...

    ОтговорИзтриване
  12. А клубната музика некултурен живот ли е? Да допуснем, че свирят добри музиканти, не аз (въпреки че и на мен ми се случва напоследък). Същото важи и за литературните четения в клубове, каквито се случват доста често, между другото. Или да ходя само на театър, на опера или на симфонични концерти, викате? На театър ходя, но харесвам и рок музика...

    ОтговорИзтриване
  13. Вие като сте болнава, може да проявите воля и да подтиснете позива на страстите си. Как пък така нито един пушач не може да изтрае няколко часа без да пуши и след това другите са им виновни. Плюс това не се ли замисляте поне малко дали студа или цигарите имат по-голямо влияние върху вашето здраве?!

    ОтговорИзтриване
  14. Виждал съм такива зали за пушачи и не пушачи. За първите се отделя основното помещение, а не пушачите се ограждат някъде в килера до кенефа, където слънчева светлина не влиза. Да не говорим, че не разбирам, как точно отделните помещения ще ви сближат с приятелите пушачи?! Точно обратното, ще те смятат за отрепка когато помолиш да седнете в зала за не пушачи.

    ОтговорИзтриване
  15. Със съпруга ми сме работещи собственици на заведение, бивши пушачи. Отначало недоумявахме как е възможно да лишиш човек седнал да си пие ракията от цигари. Сега вече сме решили, че даже и да падне забраната при нас няма да се пуши, въпреки че си даваме сметка за неприятностите, които ще възникнат с почерпени, пушещи клиенти. Надяваме се нервите да са по-малко от вредите, които ще ни донесе работата по 13-14 часа в задимена среда. Много колеги също одобряват сегашния режим. По-голямата част от клиентите също не им пречи да излязат навън за по цигара. Шумът се вдига от определени политици, на които им е по лесно да обещаят да отменят забраната, от колкото да направят и невъзможното да подобрят физическото и материалното състояние на гласоподавателите си.

    ОтговорИзтриване
  16. Мисля си, че заведенията могат да се опитат да компенсират загубите, ако полагат усилия да привличат определен тип посетители. Така че в тях да се ходи не на основание дали се нарушава забраната, или не, а защото предлагат нещо специфично. Примерно, едни заведения се правят специално подходящи за семейства с малки деца, други - за почитатели на реге и ска, трети - за любители на фотографията и т.н. и т.н. Ако самите собственици или наемателите на заведението имат определени интереси, това ще улесни нещата.

    ОтговорИзтриване
  17. точно така, хем сте болнава, хем не можете да надвиете на порока си , страстта към цигарите...Какво би трябвало да се случи за да ги откажете? Да ви кажат че сте болна от неизлечима болест на белите дробове ли? Сама сте си виновна за здравето си...

    ОтговорИзтриване
  18. Имаше една анкета към пушачи дали искат да се върне старият режим, спомням си че приблизително 60% от анкетираните пушачи казаха, че не искат дим. Освен това си спомням, че също така някаква евро-комисарка по здравеопазването или от типа, беше написала писмо за това, каква крачка назад ще бъде да се върне старото положение... Освен това, в други европейски държави също не се пуши. Била съм във Венеция, там не се пуши, супер е да пушиш една цигара с бирата си, докато гледаш канала с лодките. Аз съм пушач и ми харесва да се прибера от заведение рано-рано в събота и да не вляза да се къпя в 3 сутринта за да мога да си легна и да дишам...Освен това, ако говорим за обществено здраве и неговото опазване, естествен подбор и т.н. трябва да се опазва здравето на хората, които се грижат за него, а не на тези които пушат по цял ден... Друго, Бълрагия се намира на много високо в класацията по сърдечно-съдови заболявания, които в една основна степен се дължат на тютюнопушенето. Това че девойката, която пуши и не може навън защото се разболявала, или аз която пуша и страдам от хроничен синузит, продължаваме... си е чиста проба малоумие и проява на слаба воля. Няма пушач в компанията ми, който да не е съгласен с гореизброеното и да иска да се върне пушенето... И моля ти се niki, басейни, в които се пикае не се строят, строят се басейни, в които е забранено пикането, поради ленивостта и простащината на посетителите, които вместо да излязат до тоалетната, решават "да пуснат една вода" във водата... А басейните за пикане, които не са забранени ги има навсякъде, те са с по-малък обем и се наричат тоалетна или писоар...

    ОтговорИзтриване
  19. съмнявам се 10-те процента ваши приятели, които остават сами на масата, много да страдам от липсата ви и подозирам, че биха предпочели да не им пушите в лицата. като пушач ви го казвам.

    ОтговорИзтриване